
Дългоочакваният момент за мнозина от почитателите на фолк метъла настъпи. Съвсем наскоро се състоя премиерата на може би най-съдбоносния албум в историята на една музикална легенда. Eluveitie без Anna Murphy – кой би предположил! И не, разбира се, че не омаловажавам влиянието, дейността и музицирането на китариста Ivo Henzi и барабаниста Merlin Sutter, обаче няма как да не се съгласиш, че чаровната вокалистка се беше превърнала в лице и емблема на групата – може би най-важният член след мастърмайнда Chrigel Glanzmann.
Но стига толкова с този тип въведения, най-вероятно всяко ревю на албума в Интернет започва по подобен начин. Да се върнем в реалността, тя е достатъчно красноречива в случая. Chrigel винаги е бил и винаги ще бъде сърцето и душата на Eluveitie. Сякаш феновете бяха забравили този факт и ето, мултиинструменталистът за пореден път доказа таланта си. “Evocation II – Pantheon” ни връща към най-славните години на гигантския фолк метъл проект – тогава, когато фолкът беше повече от метъла.
Всъщност новото мащабно произведение на швейцарците може да дойде доста объркващо. От една страна ти се иска и очакваш всеки момент дадена песен да надгради с познатите тежки рифове и харш вокали, от друга се сещаш, че в корените си Eluveitie е акустична група. Изненадата тук не е самата музика, а мотивът на Chrigel да се върне към старите си похвати. Защо след втежнените “Origins” и “Helvetios” слушаме това? Вероятно причината се корени именно в обновения състав, а може би лидерът се е уморил да твори метъл. Ние няма как да знаем мотивите и целите му, но те не ни и трябват, не и когато промяната е положителна.
С горното твърдение не бива да се разбира, че “Evocation II” е по-силен от тежките албуми на групата, а че не е по-слаб от предшественика си “Evocation I – The Arcane Dominion”. Заемки има и те са лесно разпознаваеми, дори на места някои песни звучат натрапчиво подобно на вече издадени от групата такива. Вероятно това е единственият негатив тук, можеше да се избегне. Впечатляващи са продукцията и пространствената творческа мисъл, вложени в този продукт. Въпреки че има сингли, концепцията не позволява слушането на отделни песни, необходимо е цялостно прочитане на историята.
“Evocation II – Pantheon” показва, че Eluveitie съвсем не са се изчерпали и имат още с какво да допринесат към развитието на сцената. Новите попълнения правят състава по-силен от всякога и тепърва предстои да разберем на какво са способни швейцарските ветерани.