След като удариха върха в досегашната си творческа еволюция с шедьовъра “Architect of Lies”, самобитните датчани от Mercenary нямаше как да не генерират доста сериозни очаквания спрямо наследника му. С променен състав и осъвременена музикална доктрина те излизат от символичната си метаморфоза, за да добавят нов фрагмент в образа на мелодичния дет метъл.

Едно от най-силните качества на бандата винаги е било дистанцирането й от всякакви тенденции в сцената и следването на уникална авторска парадигма, но доколко това е факт и в новия студиен опус? Вмъкването на известно количество модерни елементи в “Metamorphosis” е очевидно, но синтезът с развитите до момента похвати е достатъчно силен, за да не позволи на тавата да потъне сред тоновете безлична мелодет/метълкор продукция, която от няколко години залива пазара. Макар да се чува по някой епизодичен брейкдаун и псевдо-кораджийски рев, четиримата продължават да звучат единствено като самите себе си, без да следват когото и да било. Умереното експериментиране със стила е дало на Mercenary нови територии за изследване, както и застраховка срещу идейно изчерпване, от каквото малко или много бяха застрашени без потенциала на братята Sandager.

Датската бригада никога не се е увличала в самоцелно свирачество за сметка на силното песенно начало и композициите в “Metamorphosis” не правят изключение. Може би най-ценната им черта остава онази неизменна емоционалност, с която е заредена всяка от тях. Меланхолия, агресия и откровена болка струят поравно от текстове и инструментално изложение. Изненадваща демонстрация на гласови качества прави Rene Pedersen, който в предходния албум изпълняваше по-скоро поддържаща роля, но тук се разписва с меко казано респектиращи изпълнения. Не бих стигнал до твърдението, че надминава постигнатото от великолепния Mikkel Sandager, но що се отнася до конкретните нужди на песните в “Metamorphosis”, Rene ги удовлетворява напълно. Morten Lowe Sorensen, доказал качествата си в не една екстремна формация, изтезава барабаните с впечатляващо умение. Клавирите са изместени на заден план и служат главно за фонова подплата, докато основните мелодични линии изграждат китарите на Jakob и Martin, което придава на записа с една идея по-твърдо усещане, но не за сметка на атмосферичността.

Без чудеса от оригиналност, но с много устрем и концентрирано звучене, Mercenary успяват да се задържат като една от водещите мелодет формации в началото на новото десетилетие. Метаморфозата беше успешна, остава ни да наблюдаваме еволюцията на появилото се от нея създание.