Before The Dawn = Tuomas Saukkonen + Lars Eikind. Проста формула с общ знаменател, обединяващ композитор / мултиинструменталист и брилянтен певец с уникален стил. По неписано правило, трудът се отплаща - дългогодишните усилия, дали светлина на редицата проекти на Tuomas, най-сетне му спечелиха както уважението на феновете, така и пълнокръвен договор с Nuclear Blast Records. Идеологията на музиката му също следва не по-сложен уклон и събира на едно място мрака и меланхолията, така присъщи на огромен процент скандинавски формации. Въпреки сходната тематика, творбите му нямат навика да се повтарят взаимно, благодарение на конкретната визия, която самият той изгражда за всеки свой отделен проект.

Особеният почерк на именития финландец си проличава още с началните акорди на “Deathstar Rising”, шести дългосвирещ албум в дискографията на Before the Dawn, най-продуктивната му банда. Актуалният стил, залегнал дълбоко в корените на записа, се експлоатира още от времето, по което Lars Eiklund стана неотменна част от състава (с албума “The Ghost”), а музикалното ядро се превърна в редуващи се дуети между кристално чистия му глас и дрезгавите ревове на Tuomas на фона на потискаща, агресивна музика. Различното в случая е, че албумът съдържа предимно динамично-елегантни песни за сметка на доминантната среднотемпова насока от предишните няколко тави. Наблегнато е на структурата “чист куплет / харш припев”, използвана нееднократно и преди (в песни като “Dying Sun”, “Monsters”, “Deadsong”) и придаваща специална окраска на опуса. Осезаемо забързаната скорост не е постигната чрез груби китарни изнасилвания както в “Deadlight”, нито чрез задушаваща атмосфера и плътнен бас по примера на “Soundscape of Silence” – рифовете са отчетливи и ясни, а продукцията звучи плавно и изчистено, абсолютен пример за фински перфекционизъм. Точно това е необходимо, за да отличи “Deathstar Rising” от последните няколко албума на Tuomas с Black Sun Aeon, в които преобладаваха режещите китари и дуум влиянията. Повечето песни са с продължителност под пет минути, което ги прави далеч по-целеустремени и приковаващи вниманието.

Както винаги, Lars има грижата за основните мелодии в бандата, а в “Deathstar Rising” меденият му глас звучи по-настоятелно от всякога (включително в “Sanctuary”, в която липсват крясъците на Tuomas). Независимо че гласът му може спокойно да бъде еталон за вокално поведение на редица певци, Before the Dawn остават сред малкото групи, които могат да се похвалят с толкова обогатени линии – без значение дали следва атмосферичния уклон на музиката или се впуска в по-директни изпълнения, Eiklund винаги следва свой собствен, неповторим и дълбоко трогателен стил. Струва си да се отбележат и солата на дългогодишния звуков инженер Juho Raiha, ловко финтиращ между технично и мелодично свирене – всичките му рифове са изпълнени с неутолима страст и пасват чудесно на албума. Въпреки краткото си, 40-минутно времетраене, той изобилства от забележителни моменти, сред които са акустичното интро “The First Snow”, преливащо в убийствената “Winter Within”; вокалните еквилибристики на Lars в “Deathstar” и закриващата пиеса “Wreith” с атмосферичните припявания преди акустичния финал.

Дискът е както крачка напред след “Soundscape of Silence”, така и еволюционен стадий на всичките идеи, намерили благоприятна почва в Before the Dawn и е напълно готов да бъде определен като различен от всичко, създавано от г-н Saukkonen досега. Задължителен запис за всички, които обичат меланхоличната финландска музика и отчаяното, но красиво чувство, което тя навява.