На малко съвременни групи се удава да постигнат такова концептуално единение между звук, мисъл и внушение, че създаденото от тях не просто да се слуша, а да се изживява. The Foreshadowing са подобен феномен още от дебюта си, а само няколко години по-късно развитието на съзидателната им енергия впечатлява с обхвата си.

Сравнен с досегашното творчество на италианците, новият им опус е значително по-сложен – както на чисто музикално, така и на емоционално ниво. Докато шедьовърът “Oionos” смазваше съзнанието с изкристализирала безнадеждност, страх и мизантропия посредством силни, лесно запомнящи се мелодии и ритми, “Second World” предоставя изобилно пространство на въображението да гради интерпретации по звуковата картина.

Шестимата все така умело балансират на границата между атмосферичния готик и традиционния дуум метъл, но този път залагат на повече композиционна разчупеност и разнообразие, което прави десетте пиеси доволно непредсказуеми, на моменти дори изненадващи и оттам – изискващи спрямо слушателя. “Second World” може би не е толкова хомогенен и монолитен, но за сметка на това е изненадващо динамичен албум. Детайлни китарни партии редуват характерните за състава протяжни хармонии с настъпателна хроматична рифовка в една конвулсивна последователност. Имаме значително по-богата откъм похвати ударна секция и ненатрапчиво, но плътно клавирно присъствие, допълвано от угнетяващи пост-грегориански хорове. Изследването на грозната и деструктивна страна на нашата природа създава настроение на граничеща с нихилизъм предопределеност, а какво би могло да даде по-убедителен музикален израз на това чувство за край от директния, неподправен трагизъм във вокалите на Marco Benevento, подплатени от гробовния глас на Francesco Sosto...

Потресаващи с пророческо-философските си обертонове, текстовете отново ни давят в онази гротескова алтернативна действителност, където човешкото съществуване е сведено до почти животински начала, а ежедневието е диктувано от отчаяние и пълна загуба на личността. Дошъл е моментът шепата оцелели след глобалния апокалипсис, разразил се в “Oionos”, да изпълзят изпод радиоактивната пепел в немощен опит да възстановят някакво подобие на достойно битие. Предварително обречени в начинанието си, те са съпътствани от болезнени спомени за една някога могъща цивилизация, чиито оглозгани скелети постоянно напомнят за всичко, безвъзвратно изгубено в ядрения ураган. Втори свят никога няма да бъде построен – гаранция за това е душевната празнота на обитателите му, които не са научили нищо от призраците на миналото и протягат на сляпо ръце към красивия сън за вечно човешко царство, само за да се събудят за пореден път в заобикалящия ги перманентен кошмар.

Нарисуваното от The Foreshadowing е колкото мрачна фикция, толкова и алегория на модерната епоха на повсеместно малоумие и безличен консуматорски стремеж. Предупреждението е недвусмислено - дано има и кой да го чуе.