Serenity бяха и все още са обещаващ състав. При все че старите им издания са по-ценни от статуквото, последното все пак е стабилно изпълнено. Неясно е дали различен тип вдъхновение или пък намалено количество такова доведе до този момент. Но сме тук: безхитовщина – идейни, добре сложени, но незапомнящи се композиции звучаха през 2016-а.

Хубавото е, че австрийците засега не са се изгубили в експериментация. Не са изневерили на идеологията си и не са сменили избраната рамка. Но дали две поредни издания са добра идея? Само година след бледия “Codex Atlanticus”, сега получаваме “Lionheart”. Запазена марка на бандата е преразказът, а именно тази хрумка е консервирана. За разлика от последните издания, боравещи с по-теоретичната част на историята, “Lionheart” се отнася до по-ясни исторически моменти. Това може да значи или че вдъхновението е изчерпано напълно, или пък напротив – че започва да се разгръща наново.

Както винаги, уводът представя епохата, в която попадаме. Тежкият ритъм говори за средновековие, а мажорните хорове ни пеят за теократична монархия, която не след дълго се описва като католическа – само с инструментал. Това се има предвид по-горе – Serenity не са изгубили подхода си. Чуват се и познатите, леещи се мелодични припеви. Предложените прогресии са сладки и приятни, както подобава. Те се открояват и като значително по-запомнящи се от тези в последния труд. Дори има не един трак с хитов потенциал! Няма как да не се спомене и прекрасната обработка, особено в отношение леките украшения. Изключения има, а те са две: на моменти, китарата е твърде контрастираща, сякаш в опит за фолк метъл звучене, което е нелогично, предвид останалата част от обработката. Освен това, някои от семплите на симфоничните оркестрации са по-фалшиви от ползваните досега. Но отвъд това, атмосферата е налице и е добре изразена. С напредването в плейлиста, впечатленията стават все повече. Като например отражения на герои чрез различни вокали. Отново чуваме нежните женски партии, но освен тях, откриваме и дълбоки, оперни мъжки включвания и – неочаквано – екстремен звук. Но нека изненадата остане и за вас.

Концептуално, албумът напомня на брилянтния “Carolous Rex”, но в открояващ се, западно-симфоничен стил. Ако силата на Sabaton е в мощта, то тук влиянието е по-скоро в лирическата част. Опит за мощ има, но по различен начин, а думата е “опит”, защото невинаги е успешно. И не само защото присъства това сравнение, но говорим за друг жанр, друг стил и друга група – друг поглед върху подобна епоха. Сравнението е неизбежно, но също и далеч от определящо.

Може да се приеме тезата, че е налице опит за подобие, но музиката сама я опровергава. От години Serenity не се бяха представяли така добре. Групата е станала значително по-веща в похватите си и е затвърдила концептуалното си съществувание. Остава сега да комбинира това с предишните мощни хитове и ще се роди шедьовър. “Lionheart” не е такъв, но е уверен поход в правилната посока.