Трудно е да повярваш, че Noija е група, сформирана само преди около година. Когато чуеш техни песни, оставяш с впечатлението, че вече са изградили свой характерен стил и притежават доста опит зад гърба си. С първото прослушване на дебютния им проект, “Colorblind”, шокът от факта колко малко опит стои зад такива мелодии, е още по-голям.

И наистина, както заглавието подсказва, Noija ни представят албум, погледнат от перспективата на един лишен от радостите на живота индивид, който, изпаднал в ямата отчаянието си, е забравил усещането си за цветовете и вече вижда само в нюансите на сивото. Той обаче е твърдо решен „да не бъде спасяван”, да вземе тази яма и да я носи като емблема на своята същност.

Оказва се, че сивотата може да бъде невероятна цветна, що се отнася до “Colorblind”. Всеки трак е изпълнен с невероятна емоция, която слушателят на моменти дори чувства интимна, съпреживява и обиква силно. “Colorblind” не търси спасение, а изповед и разбиране – и ги намира. Това усещане, с емблематичната си лирика ‘Не искам да бъда спасяван’, се заражда още в първия трак, “Unknown”, полагащ основите на това изповядване под формата на един крехък албум, който впоследствие ще остави следа върху слушателя си.

Силно впечатляват текстовете на групата – поетични, неприкрити и докосващи по своята същност. Те са комбинирани с вокалите на Nik Serlstedt, който, макар и да не е един от най-впечатляващите вокалисти, които можеш да чуеш, притежава в тембъра си силно необходимата за посланията на албума емоционалност. Това, което може би няма да се хареса с първото слушане, са инструменталните елементи в мелодиите. Що се отнася до тях, Noija е като хубавото вино – трябва им време да отлежат в съзнанието, да бъдат опитани няколко пъти и да бъдат оценени и почувствани. Това може да е само похвално, защото истинското изкуство не е това, което грабва веднага, а онова, което остава най-дълго. С “Colorblind” шансът това изкуство да се запечата е огромен.

Веднъж запечатани, инструменталите вече биват възприети различно. Накратко казано, те са интересна комбинация от електроники, рифове на китара и лирични акорди на пианото, които трудно могат да бъдат включени заедно в един продукт. Е, Noija го постигат. Тук тези елементи се включват заедно в едно цяло, като всеки допълва другия и допринася за качеството на общото. Може би това е чертата, която най-силно формира стила на Noija и ги прави запомнящи се – начинът, по който звукът е създаден, е специфичен само за тях и трудно може да се чуе нещо подобно другаде.

“Colorblind” печели с интимността на изкуството си – всяка нота и всеки бийт са окъпани в най-чистите и неприкрити чувства, които отчаянието може да породи у човека. Ако това е началото, което Noija предоставят на своите фенове, то вече нямам търпение да видя какво предстои!