Непрогледен мрак, потискащо сетивата настроение, опиваща зловеща музика и заклинателни текстове, писани с едничката цел да величаят повелителите на Отвъдното... твърде малка част от завещанието на Secrets of the Moon. Като едни от най-ценните придобивки в каталога на Prophecy Productions - лейбълът-майка за атмосфиречен метъл, студийните стихии на немските авангардисти бетонираха позицията им на логично продължение (или ответен удар?) на блек наследството на екстремните им колеги от Скандинавието.

Отличителен белег на триото винаги е била пълната отдаденост на издигнатия до идеология окултизъм, дал отражение върху плодовете на болното му въображение и в музикален аспект. За разлика от норвежките си братя по оръжие, козовете на немците са постепенно развиващи се прогресивни постройки, често вариращи от протяжен дуум до яростни блек метъл атаки и ескалиращи на принципа на някое китайско мъчение. След напускането и на последния оригинален член на състава през 2007 г. - вокалиста и басист Daevas, дамгосал дебюта и двете бойни кръщения на групата – “Carved in Stigmata Wounds” и концептуалния теологичен труд “Antithesis”, Secrets of the Moon се озоваха на кръстопът с мъглява дестинация и масово критикувания “Privilegivm”. С нелеката задача да изправи групата на крака и да я върне към предишния й статут се заема петото им откровение - “Seven Bells”.

Седемте камбани, силно вероятно вещаещи края на всичко, са седем въплъщения на характерните черти на групата в плът, кръв и звук. Редовно съпровождани от злокобен звън атмосферични химни като “Serpent Messiah”, Paradise Lost-кото мракобесие “Worship” и шизофреничната “Blood into Wine”, сякаш написана от психопатите Watain (любимите концертни спътници на Secrets of the Moon), минават през редица привидно плавни метаморфози, вещаещи всичко друго, но не и вътрешен мир. Познатата от видеоклипа “Nyx” разкрива монолитната си същност под формата на 12-минутна китарно ориентирана черна меса, а в не по-краткия и яростно нахъсан финал “Three Beggars” блесва перфектният синхрон между китариста/вокалист Shammash Golden (Sg) и колегата му Ar. Дори призракът на противоречивия “Privilegivm” намира приложение в “Seven Bells” – без да е тягостно бавен като предшественика си, албумът запазва сходна среднотемпова градивност, този път лишена от безсмислени интерлюдии и коронована от отличната за целта копродукция на Tom G. Warrior (Triptykon, екс - Celtic Frost).

С тревожно безнадеждните звуци на петия си албум Secrets of the Moon не само запазват успешно позицията си на важен фактор за атмосферичната блек метъл сцена в световен мащаб, но и предават на поклонниците си поредната доза “житейска истина” под формата на “Seven Bells” - епична творба, посветена на отчаянието, стаеното в душите ни зло, личните ни демони и неизбежния край. “So dark, so everlasting…”