С три опасно доближаващи се до съвършенството албума, The Unguided заслужено могат да бъдат наречени некоронованите крале на модерния метъл. Беше логично да се очаква, че след като разшириха границите на жанра с редица смели решения, шведите ще си позволят момент за почивка и рекапитулация на постигнатото. Четвъртият им студиен опус обаче е всичко друго, но не и това.
“And the Battle Royale” следва вече утвърдената формула на предшестващите го издания с кратки, целенасочени и изключително завладяващи парчета, изчистени от всякакъв композиционен баласт. При все че тук на пръв поглед не се забелязват стряскащи иновации, качеството на материала е достатъчно високо, за да те накара да го въртиш до умопомрачение. В звуково отношение най-съществената промяна е отсъствието на емблематичния глас на Roland Johansson. Макар да е технически безупречен, новият фронтмен Jonathan Thorpenberg невинаги успява да предаде присъщата за бандата изразителност и емоция по също толкова убедителен начин, но тепърва предстои да следим развитието му.
След няколко внимателни преслушвания на записа започват да се различават някои дребни, но значими стилови експерименти. За пръв път чистите вокали надделяват над кораджийските зверства на Richard Sjunnesson, а сред урагана от помитащи рифове се промъква все повече електроника. Въпреки очевидното заключение е трудно да говорим за олекване или комерсиализация при една група, която никога не се е интересувала от подробности като одобрението на тру метъл общността и собствената си жанрова принадлежност. В лирически план Richard продължава да развива своята научнофантастична концепция за падналите ангели, като не пропуска да вплете в нея наблюденията си за човешките взаимоотношения (“A Link to the Past”) наред с по някоя закачка с бившите си колеги от Sonic Syndicate (“Dark Metamorphosis”).
Емоция, фраза и постройка се преобръщат по няколко пъти в рамките на една песен. “Legendary” първоначално звучи като безсрамно диско, но бързо се трансформира в заразително показно по композиционна ефективност, от което Amaranthe могат да си попълнят цял тефтер със записки. “Force of Nature” на свой ред почти навлиза в територията на симфоничния деткор, преди да избухне в поредния хитов припев. Всичко, случващо се между безмилостно увличащата ритмика на “Death’s Sting” и романтичните обертонове в “King’s Fall”, става причина да се връщаш към албума отново и отново.
The Unguided не спират да се катерят по отвесния склон на съвременната метъл сцена към цел, видима само за тях. Дали отвъд облаците се крие някакъв нов, непокорен досега връх, или пък бездънна пропаст, е една от най-интересните загадки за последното десетилетие. Сигурно е само, че си струва да ги придружим по пътя им, защото от такива блянове се раждат легенди.
