Добре, нека първо да отметнем очевидното. "Lost in the New Real" не е някаква грандиозна епика, каквато сме свикнали да асоциираме с маестро Arjen. Не е някакво главозамайващо съсредоточие на вокална мощ, нито включва един куп авторитетни вокалисти, които досега обсаждаха всяко едно музикално отроче на г-н Lucassen. Макар песните в албума да са обединени от обща идея, това не е някаква колосална концептуална творба, част от интерстеларна епопея, обхващаща още няколко албума. Не е някакъв ултра сложен и труден за смилане прогресив запис и по всяка вероятност няма да фигурира масово по върховете на годишните метъл класации. Защото "Lost in the New Real" може да е много неща, но това просто не е типичният Arjen-проект. И в същото време си е точно това.
При все натрапващите се разлики с албумите на Ayreon и Star One, новата тава е дяволски Arjen-ска. До мозъка на костите, че и отвъд. Ще откриете същото чувство, същата атмосфера, същите маниери. "Lost in the New Real" идва след един от най-тежките и китарно-ориентирани албуми, които Arjen някога е писал - "Victims of the Modern Age" на Star One, както и след експеримента Guilt Machine. Не намирам паралели обаче с нито един от тези албуми, дори и с по-лекия Guilt Machine, който беше съставен от доста по-дълги песни, имаше коренно различен формат, занимаваше се с емоционалния товар на възрастния човек и носеше асоциации с вина. "Lost in the New Real" е много земен и естествен албум, по детински отворен и искрен към слушателя. Притежаващ изключително позитивен заряд и достатъчно улегнал, за да не е лигав или дразнещо инфантилен и въпреки това извикващ асоциации с младост и невинност. И леко хипарски на моменти, макар и доста по-различно от начина, по който героят-хипар на Arjen въздействаше в Ayreon-ската класика "Into the Electric Castle".
Албумът беше обявен като лек, акустичен проект – неангажиращ и прост. Така ли е наистина? И да, и не. "Lost in the New Real" е доста по-разнообразен, отколкото описанието предполага. Основното впечатление е наистина за лек и отпускащ албум, а подчертано акустичната среда му подхожда превъзходно. Остава и усещане за хомогенност. Учудващо как Arjen е постигнал това, при положение че албумът изобилства от разнородни влияния – класически рок, психеделик, прогресив, фолк. Записът изобщо не е и напълно лишен от метална нотка – нещо повече, той дори бива открит от едно такова парче. В мен остава впечатлението, че немалко от песните биха могли да бъдат лесно адаптирани за по-тежка музика и за по-метален албум. Дори да оставим настрана очевидните примери като "The New Real" или "Parental Procreation Permit" – заслушайте се в солото на "Dr. Slumber's Eternity Home", или в припева на "Yellowstone Memorial Day", или в игривата основна мелодия на "Where Pigs Fly", която приятно напомня на "The Charms of the Seer" от "The Final Experiment". Доста от водещите мелодии загатват за тази двойственост и при подходящи промени в аранжимента песните биха могли да заприличат на нов Ayreon.
Концепцията винаги е играла неимоверно важна роля в албумите на Arjen и соловият му не прави изключение. "I remember dying" са първите думи на Mr. L, след като отваря очи за първи път в един чужд за него свят. Спасен от екипа на психо-терапевта Voight-Kampf, специализиращ в генетични заболявания (препратката към осемдесетарската научно-фантастична класика Blade Runner е съвсем умишлена, тъй като в ролята на лекаря се превъплъщава самият Rutger Hauer), Mr L попада в един нов, високотехнологичен свят, чийто научен прогрес не познава граници, а много от големите човешки фантазии са вече реалност. Voight въвежда своя пациент в чуждата обстановка чрез серия от разкази за най-важните промени и постижения. Така присъщата за Arjen критика на съвременното общество откриваме във всяка една песен от албума - без да е снизходителна или назидателна, тя ни сблъсква с някои съвсем актуални проблеми, които в този напреднал свят от бъдещето са придобили страховити пропорции. Това е свят, в който човешкият живот е изкуствено удължен, в който пренаселването на Земята е довело до въвеждането на екстремни мерки, като например необходимо разрешително за възпроизвеждане. Свят, в който мозъчни импланти интерпретират всяко едно човешко желание, Интернет е наблюдаван постоянно от специални органи (очевидно смигване към ACTA), а хората се отчуждават един от друг и предпочитат да общуват с развити компютърни програми-аватари. Това са все теми, които Arjen е засягал вече по един или друг начин в творчеството си. Героят в творбата, Mr. L, също ни е вече познат от Ayreon. Като съвсем логично продължение на историята в "The Truth is Here" от "01011001" (където Mr. L беше хоспитализиран заради постоянни халюцинации), героят в настоящата творба започва да се притеснява, че този нов свят е просто плод на болното му въображение. Новата реалност се струва толкова неестествена на Mr. L, че той в крайна сметка помолва лекаря си да прекрати операцията по спасяването му и просто да го изключи. В пълен контраст с виртуалната компаньонка-аватар от "Don't Switch Me Off", която е готова на всичко, за да предотврати макар и краткотрайното изключване от юзъра - водещата мелодия точно от това парче съпровожда решението на главния герой в последната минута от албума като заключителен реприз.
Дали "Lost in the New Real" е албум на липси? И да, и не. Факт е, че Arjen няма гласовите данни на титаничните си гости. Няма да ви убеждавам, че соловият му албум е някакъв неземен шедьовър, който ще преобърне светогледа ви, защото това не е така. И все пак точно тези недостатъци правят записа толкова красив и непринуден. Arjen написа предостатъчно музикални Голиати с амбициозни цели през изминалите години. Настоящата му творба може да е простодушна в сравнение, но е и също толкова живописна. Беше ли необходимо да прави такъв албум? Не, разбира се, и точно в това е чарът му. "Lost in the New Real" е албум за хора със сантимент към Arjen и музиката му. За тези, които винаги са разбирали, че хипито е неделима част от гения на Arjen. Тези хора ще се влюбят в записа и ще намират неимоверно удоволствие във всяка една несъвършена секунда от албума. За тези хора "Lost in the New Real" ще е перфектен. Точно така, както си е.
