Ревюта
Група: Electric Wizard
Албум: Wizard Bloody Wizard
Автор: WingWriter
Ноември, 2017

Без излишни въведения, новият албум на Electric Wizard е пълен хаос. Сериозно, или англичаните тотално са откачили вследствие на прекалено много наркотици, или пък са ги спрели окончателно и това е довело до творческото безсилие, на което, за съжаление, сме свидетели. В “Wizard Bloody Wizard” има всичко друго, но не и почеркът на институцията, създала космическите “Dopethrone” и “Black Masses”. В новото си издание Electric Wizard звучат като всяка втора дуум метъл група на пазара.

За най-запалените фенове на Black Sabbath, които все още не могат да преодолеят факта, че метъл законодателите прекратиха активната си кариера, “Wizard Bloody Wizard” ще се окаже глътка свеж въздух, напомнящ златните години, когато Osbourne, Iommi, Butler и Ward бяха в стихията си. Звучи много хубаво, нали? Направо е твърде хубаво, за да е истина. Е, истина е, и точно това е проблемът. Ясно е, че Sabbath са оказали огромно влияние на дуум метъла и поджанровете му, както и на групите, творящи в тази ниша. Разбираемо е банди като Electric Wizard, които сложиха стоунъра на картата, също да изпитват тези влияния. Съвсем естествено е. Обаче изобщо не е добра идея дотолкова да се вманиачиш в стремежа си да звучиш като някого другиго, че тотално да се обезличиш.

“Wizard Bloody Wizard” страда от тотална композиторска изчерпаност. Тук няма нищо оригинално, нищо иновативно. Откриващото парче “See You In Hell”, което изглежда е и нещо като сингъл, е пълно недоразумение. Този риф и преди сме го слушали, и то не от Electric Wizard, а от много други музиканти, опитващи се да им подражават. Самата скала, върху която е изграден, присъства в една камара блус песни. Само че тук темпото е забавено и всичко се повтаря многократно, а ако груувът го няма, то проблемът е сериозен. “Necromania” успява да коригира неубедителното начало. Отново опираме до рифовете, които обаче са доста свежарски, вокалната линия също си я бива. Песента е значително по-атмосферична и макар да не блести с нищо уникално, е добро попадение.

“Hear the Sirens” се оказва творба, която би паснала в дискографията на Black Sabbath перфектно. Има и приятно соло, типично в стила на Tony Iommi. Обаче в това произведение няма нищо Wizard-ско. “The Reaper” смъква драстично средната дължина със своите три минути и нещо. Отново имаме засилена атмосферичност, която се явява като продължение на “Necromania”. Въпреки че песента е най-вероятно замислена за нещо преходно, тя е сред по-силните в албума. Съвсем бледо се забелязва психарският подпис на Магьосниците. В “Wicked Caresses” сякаш Lee Dorrian е ударил едно рамо, което всъщност се оказва плюс. А за закриващата дългосвиреща композиция мога само да кажа, че стихът “I’ll see you in hell” звучи доста добре като за финал.

« Обратно
Коментари   Коментирай!