“Cannibal” и “Corpse” открай време са установени като двете думи, които мозъкът на средностатистическия хомо сапиенс е програмиран да възпроизвежда, когато чуе словосъчетанието дет метъл. И това, разбира се, си е съвсем в реда на нещата. Американците Cannibal Corpse сеят страх и отвращение в света на метъл музиката чак от далечната 88-ма година насам и тазгодишното им отроче “Red Before Black” – четиринадесето на брой в колосалната им дискография – е красноречив знак за това, че нямат намерение да спрат да го правят.
Ако има група, за която с право може да използва определението “брутален”, то със сигурност е точно тази. В същността му се крие тайната на умопомрачително екстремния и безчовечен образ, изтъкан от откровено вулгарните и обръщащи червата лирики и същевременно изключителната инструментална техника и композиторско превъзходство, който групата поддържа неизменно и на когото никога не изневерява. В “Red Before Black” традициите също продължават да се спазват.
Нечовешката сеч започва с “Only One Will Die” и първата огромна грешка на канибалите – със сигурност няма да е “only one”. Множество тъпанчета и светли надежди си заминават безвъзвратно още с първото парче и биват ритуално изкормени от китарното дуо Rob Barrett и Pat O'Brien, което прави същото и в заглавната песен, с помощта на легендата Corpsegrinder. “Code of the Slashers”, най-дългото парче в записа, започва бавно и титанично и внася допълнителна доза мрак в картината, но нещата много бързо ескалират по познатия взривоопасен начин. Ритъмната коалиция между Alex Webster и Paul Mazurkiewicz и този път се доказва като една от най-добрите в света и подплатява перфектно излизащите извън всякакъв контрол рифове и сола на колегите им. Освен че носи може би най-приятното име в албума, “Shedding My Human Skin” показва нагледно защо Cannibal Corpse все още са една от най-култовите банди в жанра си и композиторският им гений остава ненадминат, дори и след 30 години. “Remaimed” също е едно от най-ужасно страхотните и най-страхотно ужасните попадения в “Red Before Black”, където чуваме още по-груув звучене и резки смени на темпото. След това е ред на “Firestorm Vengeance” и “Heads Shoveled Off” да се отличат като най-разнообразни и запомнящи се в записа, последвани от “Corpus Delicti” и “Scavenger Consuming Death”, които пък са две от най-класически звучащите досега. После, заедно с “In the Midst of Ruin”, китарното майсторство достига кулминацията си и чуваме едни от най-скоростните убийства на грифове, струни и всякакви китарни механизми. В “Destroyed Without a Trace” първичната агресия продължава да се отприщва неконтролируемо, докато не достига момента на пълната си експлозия във финалната песен, “Hideous Ichor”.
Свиреп и дивашки, кръвожаден и ненаситен, “Red Before Black” е поредното чудовищно творение, плод на съмнителното психично здраве на Cannibal Corpse, постигнало успешна реализация на музикалните кошмари на болните им мозъци и достойно да се нареди сред водещите от 13-те си уродливи събратя.
