Едно от противоречивите явления в модерния метъл, и по-конкретно в неговото прогресив проявление, е коренната смяна на стиловата посока за даден артист. Често се случва да видим рязко изкачване (или може би падение?) от най-екстремните и дълбоки тунели на тежката музика до най-повърхностните ѝ слушаеми слоеве за твърде кратък период от време. И въпреки че точно в прогресив метъла има малко правила и логика, дори и най-креативните решения никога не се възприемат напълно. Живото за доказателство за това е скандалната трансформация, през която минаха Opeth и заради която бяха заклеймени от голяма част от феновете си, но и бяха изцяло преоткрити от много други. За едни други скандинавци обаче промяната изглежда различно.

Норвежците Enslaved са едни от значимите представители на екстремната сцена вече повече от четвърт век, но последните им албуми ги правят съвсем нов и огромен по важност фактор на нея. Въпреки че първите им издания са на цели галактики стилово разстояние от последните, те получават все по-малки дози неодобрение, защото колкото и да огъват музикалните жанрове както си поискат, никога не разочароват. Може би защото не си позволяват да загубят и заменят изцяло това, което ги изгражда от самото им начало като група, а допълнително го разгръщат и шлифоват до съвършенство. Също както “RIITIIR” и “In Times”, “E” отново прави своеобразна революция и надскача множеството звездни очаквания, издигнати от предшествениците си. В него прогресивните наклонности започват да се видоизменят още повече и правят жанровата палитра по-размита, но и по-наситена с нюанси.

Най-дългото парче в записа, носещ най-лаконичното заглавие в историята на света, “Storm Son”, поставя внушително психеделично начало с редуващи се мелодични и блек метъл вокали, съчетани с хорови елементи, които изпъкват ярко на фона на напоеното със студа и мистиката на далечния север настроение. В контраст с него, “The River's Mouth” е с една идея по-малко поетична и има доста по-изчистен строеж, но далеч не замъглява блясъка на чутото до момента, който заблестява още по-силно в “Sacred Horse”. Песента е пример за абсолютния перкусионен и струнен професионализъм на норвежците, допълнен от затаяващия дъха съспенс и многоглас след средата ѝ, където езическата загадъчност отново е способна да накара всяко косъмче по тялото ти да настръхне. С “Axis of the Worlds” Enslaved постигат една шокиращо добра слъдж/стоунър/блек метъл-и-какво-ли-още-не комбинация, която вероятно съвсем точно би наподобила хипотетичното винилово дете на Mastodon и Opeth, родено след главозамайващ наркотичен делириум. Нещата стават дори още по-необуздани във “Feathers of Eolh”, където напрежението бавно се трупа и освобождава чрез едни от най-прелестните чисти вокални линии и едни от най-космичните мелодии в албума. Цялата тази красота продължава да се разлиства в “Hiindsiight”, където вълшебството на саксофона и хипнотизиращата дуум атмосфера измагьосват една от най-възхитителните композиции от последните години – не само като част от дискографията на Enslaved, а изобщо.

“E” разказва истории, създава и обикаля светове, чертае образи и рисува картини по начин, който трайно и безвъзвратно се запечатва в съзнанието. Именно неповторимостта му, стиловата му разкрепостеност и приковаващото всякакво внимание въздействие отварят за Enslaved врата към необятни творчески измерения и безгранична свобода.

“Speed of thought
Motion with purpose
Eyes ahead
Chasing time”