Зала “Христо Ботев” за пореден път бе арена на задължителен за меломаните концерт. С дебютната си проява Mask Music събраха две доволно тачени по нашите земи банди. Ясно е, че Crematory и Evergrеy се различават значително, но след тази вечер феновете за пореден път се убедиха, че и двете групи са изключително силни на живо. Двучасовото закъснение подразни насъбралата се публика, а подгряващите състави не оправиха положението. Нашенците New Disease и Fyeld, както и на италианците Chaoswave, бяха адски нахъсани, но кошмарният звук и странната стилова комбинация попречи да ги оценим. В крайна сметка сетът им бе доволно орязан в полза на хедлайнерите на вечерта. Безспорен факт е, обаче, че всяка една секунда нетърпеливо очакване си заслужаваше, тъй като същинската част на минифеста “Pill Against Depression” набра скорост с пълна пара.

Всички очакваха мрачните шведски прогресари Evergrey да забият предпоследната бургия в нещастните ни мозъци, но учудването беше голямо, когато към 22:30 часа над сцената бавно се издигна знамето на Crematory (главно защото немците искаха да изпълнят всяко от предвидените си парчета за вечерта). Лекото разочарование, изписано по лицата на тези, които бяха дошли само за Evergrey, рязко се изпари малко след като бе дадено началото на “кремацията”. Немските готик легенди ни заредиха с изпепеляваща енергия, а феновете станаха свидетели на тотално раздаване от страна на петимата музиканти. Те бяха свръхентусиазирани и здраво се потяха над инструментите, а Felix се изяви като истински фронтмен, концентрирайки вниманието на зрителите върху себе си. Едричкият певец не спря да лочи уиски, да жестикулира, да куфее и да говори топли думи за българската публика. Залата щеше да се взриви след трогателното “Аз не харесвам София... Аз обичам този град!” В сетлиста фигурираха както по-нови парчета, така и стари хитове на бандата. “Remember”, “Fly”, “Greed”, “Tears of Time”, “The Fallen”, “I Never Die”, “Temple of Love” избухваха една по една в лицата на кипящата фенска маса, която нямаше как да не остане благодарна. По време на биса, Crematory буквално подивяха, изжулвайки отделни фрагменти от Slayer-ската касапница “Raining Blood”, която премина в “Arise” на Sepultura, за да свърши с “Davidian” на Machine Head. Точно тогава Markus Jullich натри носовете на всички, показвайки, че може да налага барабаните си с напълно достатъчна шеметна бързина. Финалът бе поставен от “Perils Of The Wind”, която прозвуча като любовна изповед към всеки фен, дошъл, за да демонстрира подкрепата и любовта си към тази наистина голяма немска група. Група, която обеща, че ще се върне за трети път. И ние им вярваме, защото видяхме, че са привързъни към нас не по-малко, отколкото ние към тях.

Имахме достатъчно време, през което да се съвземем след шоуто на Crematory, защото сценичната поява на Evergrey се състоя след близо час, изпълнен с досадно чакане и прехвърчащи насам-натам техници. Осезаемо оредялата публика не обезкуражи Tom Englund и компания, които малко след полунощ обсебиха светлините на прожекторите под звуците на интрото към DVD-то “A Night To Remember”. Шведите излязоха с цел отново да докажат на българските фенове, че независимо от премеждията, възнамеряват да забият едно първокласно изпълнение - прекрасна идея, за съжаление омазана поголовно от отвратителен звук, съпътстващ откриващата “Fear” от актуалния албум на бандата. Почти през цялото време на сцената имаше повече техници, отколкото музиканти; постоянната смяна на китарите на Tom и колегата му Henrik най-накрая даде резултат, като позволи да чуем и клавирните умения на Rickard, които до един момент биваха смачквани от цялата дисхармонична какофония. Без да му мисли, квинтетът заби “As I Lie Here Bleeding” от емблематичната тава “Recreation Day”, която получи най-голямо внимание за вечерта. Последва забързана, но технична разходка из творчеството на Evergrey със “Soaked”, “More Than Ever”, “She Speaks To The Dead”, брилянтната изненада “Watching The Skies” и тържествените акорди на “In Remembrance”. За жалост, умората се бе отразила на Tom, който при все старанията, не можа да блесне във върховата си форма. За сметка на това, колегите му компенсираха с първокласно свирене като за последно пред малобройната, но за това пък всеотдайна публика. Не се разминахме с хитовите шедьоври “Blinded”, “End Of Your Days”, “The Masterplan” и по-пресните резачки “Still In The Water” и “Monday Morning Apocalypse”. Елегичната атмосфера на “Words Mean Nothing” се вля в не по-малко затрогващата “I’m Sorry”, а за бис прозвучаха психиделичната клавишно-вокална комбинация “When The Walls Go Down”, Нейно Величество “Recreation Day”, последният сингъл “Broken Wings” и опустошителната енергия на “A Touch Of Blessing”, която оповести финала на Сивата магия. В края на краищата, Evergrey наистина се раздадоха и всичките неприятности избледняха като призрачни сенки след прекараните над час и половина незабравими мигове с музиката на едни от най-уникалните творци не само в Швеция, но и в цялата метъл индустрия въобще.

Второто гостуване на готик доайените редом с мрачните експериментатори доказа, че и двете банди дълбоко ценят заслуженото уважение, което тукашният фен изпитва към тях и са готови да му отговорят подобаващо. Какво може да бъде по-хубаво от една толкова прекрасна традиция като тази?