Не измина много време и дните от обявяването и потвърждаването на концерта на Crematory се изнизаха. Това щеше да е първото гостуване на немците у нас и организаторите от Art BG обещаха да е незабравимо. Седмици преди самия концерт в Интернет пространството постоянно циркулираха новини около групата и бъдещи изненади за концерта им. Лично се натъкнах на много недоволни коментари относно мястото за провеждане на събитието, а именно зала “Христо Ботев”. Българската публика е свикнала с концертите там, които наистина се оказват “незабравими” заради отвратителния звук и съпътстващото го два дни след това бучене в ушите. Оказа се, че от Art BG са нямали точно това предвид под думата “незабравим” и обявиха, че специално на това шоу за пръв път в България ще бъде използвана нова, революционна High Definition система, осигурена от "5's Lights”. Специалният софтуер на HD-системата дава възможност положението на озвучителните тела да се изчисли така, че звукът в цялата зала да бъде еднакво добър – както пред сцената, така и до последните редове на трибуните, за да останат доволни и най-взискателните. Това наистина звучеше малко като празни обещания, но остави и капка надежда у феновете.

27-ми септември настъпи и с приятелката ми се запътихме по вече познатия до болка маршрут до зала Христо Ботев. Вече ни беше станало навик да сме около залата или стадиона часове преди началото на концерта и видяхме отново познати лица на хора, с които сме се засичали и на други прояви. Като никога около залата вече бяха подредили огражденията и пропускателните пунктове; работеше и пункт за наливна бира. Това, което ми направи впечатление, беше невероятно дружелюбното отношение на хората от екипа на Art BG. Те приказваха съвсем спокойно с насъбралите се фенове и отговаряха на всичките им въпроси. Дни преди концерта се появи и новина, че групата ще раздава автографи преди началото на шоуто и от екипа на “Art BG” го потвърдиха, даже упътиха феновете къде да се наредят и как да минат, за да се избегне излишната бутаница. В същия момент от залата излезна един усмихнат младеж с тениска на Art BG и връчи плакат, подписан от Crematory, на приятелката ми, само защото я е забелязал, че седи на оградите отрано. Същият човек посочи и едно момче, което беше пред залата още преди нас и му каза, че ще го пуснат пръв, за да може и да си вземе автографи от групата пръв.

Малко преди 19 часа със закъснение, което мина почти неусетно, гардовете от Compas Security започнаха да пускат на малки групи хората, които моментално се ориентираха към мястото, където беше подредена оградена масичка. Там седяха самите Crematory и раздаваха автографи. След като се разпределихме из залата и успяхме да заемем място на трибуните, се огледах и осъзнах, че тази зала никак не е голяма и въпреки това пак не изглеждаше пълна. Погледнато реално, изобщо нямаше много хора. Тогава дочух и слух, че само няколко седмици преди концерта все още са били продадени твърде малко билети. Това може би обяснява факта, че аз купих своя билет месец и половина след стартирането на продажбата, а той беше все още на промоционална цена от 19 лв. Все пак постоянно виждах хора, които си купуваха билети от импровизираната каса пред залата. Наистина се надявах първият концерт, организиран от Art.Bg, да събере достатъчно публика и да не се счита за провал.

Към 19:15 на сцената се появиха бургазлиите The Revenge Project, които с 45-минутния си сет отнесоха публиката. Определено си пролича, че звукът този път е изпипан до съвършенство. За секунда си помислих, че не съм чувал българска група да звучи толова добре. Към 20:10 на сцената стъпи софийската дет дружина от Hyperborea и показаха завиден професионализъм и качество, дори и след драстичните промени в състава. Заместниците на Йордан (китара) и Живко (барабани) звучаха сякаш винаги са били в тази група. Към 21 часа залата вече се беше напълнила достатъчно – имаше близо 2000 души. На сцената стъпиха хедлайнърите за вечерта - Crematory.

Под звуците на интрото “Mit Direktem Ubergang” първи на сцената се появиха съпрузите Katrin Goger (клавири) и Markus Jullich (барабани), които позволиха на малкото си отроче да направи една снимка на публиката. След тях на бегом излязоха и Harald Heine (бас) и Matthias Hechler (китара и вокали), за да забият началните акорди на “Remember”. Предполагам, беше невъзможно за всички да не забележат и появяването на гиганта Felix Stass (вокали). След тази песен от последния си опус “Pray”, немците “отлетяха” назад с “Fly” към свой по-стар албум, озаглавен “Act Seven”. Полетът не спря дотук, защото третото парче от сета им беше именно “Eyes Of Suffering” от легендарния дебют. Последваха “Tick Tack” и “Greed”, преди групата да изпълни едноименната композиция от новата тава, а именно “Pray”, както и “Hollenbrand” от предходния албум. Цялата зала ревна, когато немците обявиха, че следващата песен ще е “Tears Of Time”. Определено беше пълно с хора, дошли заради хитовете им, а групата хич не ги пестеше и ги изстрелваше един след друг.

В сетлиста дойде ред и на парчета като “Revolution”, “Ist Es Wahr”, “Left The Ground”, “Kein Liebeslied”. Както споменах, Crematory не се щадяха... Felix попита публиката дали са готови за малко готик рок енд рол, а Markus заблъска началото на “The Fallen”. Наистина закрещях от кеф, когато в средата на песента съвсем неусетно вметнаха куплет от “The Trooper”, което беше като лично послание. Почти без почивка немците започнаха и “Shadows Of Mine”. Всички усещахме, че краят на този магичен концерт е близо, но знаехме и че има още много песни, които всички чакахме. “When Darkness Falls” беше изпълнението, което лично мен много ме зарадва и чаках с голямо нетърпение, защото е фаворитът ми от последния албум. След това прясно парче групата скочи обратно към албума “Act Seven” с “I Never Die”. Всички успяхме да чуем части от познати бичкии на Slayer и Sepultura по време на импровизациите на Mattias. Залата вече наистина се срина, когато Crematory започнаха кавъра на Sisters Of Mercy - "Temple of Love". Определено това беше черешката на тортата и неслучайно музикантите бяха избрали именно тази песен за сбогуване с феновете си. След този край на сцената останаха единствено Mattias и един от техниците на групата, който през целия концерт седя на сцената и подканваше публиката да са по-диви. Те двамата се сбогуваха с българската публика по собствен начин, а именно - с “Perils Of The Wind”.

След този концерт съм сигурен, че единствените недоволни са тези, които не са присъствали. Определено давам оценка 10 от 10 на всичко. Звук, охрана, атмосфера и сценично присъствие. Този концерт е един невероятен старт за Art BG и искрено се надявам да продължават в същия дух. Това лесно ще може да бъде видяно и на следващото организирано от тях мероприятие - Haggard на 20-ти ноември.