На 7-ми септември при радваща окото (а и други сетива) посещаемост се състоя дебютният лайв на култовите американски египтолози Nile на българска земя. Още пред вратите на столичния клуб “Blue Box” подготвящите се за предстояща дет метъл оргия фенове бяха заформили отговаряща на събитието атмосфера. Бири, твърд алкохол, гърлени ревове, писъци – все обичайни неща, но този път в малко по-екстремен ракурс.
По график концертът трябваше да започне в 17 часа, но първите фенове бяха допуснати след двучасово забавяне, което поизнерви тълпата. Оттам насетне вече организацята беше на ниво и интервалът между представянията на отделните банди бе сведен до минимум. Първоначално недотам доброто озвучаване бързо бе оправено и имахме възможността да се насладим на бруталния саунд на групите ако не в пълния му блясък, то поне в достатъчно силен вариант.
Шоуто откриха доказаните лидери на родната екстремна сцена – The Revenge Project. Твърде кратък сет – едва четири парчета за няма и 25 минути. Както и да е, бургазлиите се представиха на характерното си ниво, като подгряха качествено публиката със своя мелодичен дет метъл. Чухме както добре познати, вече класически парчета, така и интересен нов материал. След тях излязоха съседите от Сърбия Amon Din. С по-праволинейно и традиционно дет звучене, те внесоха допълнително настроение сред вече доволно развихрилите се фенове. Българският прием очевидно зарадва момчетата и след по-малко от половин час те се оттеглиха под заслужени одобрителни възгласи.
Към 21 часа залата вече бе пълна, дишаше се трудно сред всичките близо 800 души, а напрежението се чувстваше физически. Зазвуча интрото на австрийските блек/дет изчадия Belphegor и съвсем закономерно пред сцената настъпи ад. Мнозина бяха дошли да видят именно тъмните култисти, което пролича и от упоритите скандирания на името им по време на 40-минутния сет. Интересна и професионално поднесена музика в съчетание с много сценична енергия, но без излишно позьорство и театралност. Прозвучаха сатанински химни като “Lucifer Incestus” и “Swarm of Rats”, както и съвсем пресните “Stigma Diabolicum”, “Justine: Soaked In Blood” и едноименната “Bondage Goat Zombie” от новия албум на групата.
Шведските олдскуул майстори Grave почти довършиха присъстващите със своето стегнато и мощно изпълнение, продължило приблизително толкова, колкото това на предшестващите ги Belphegor. С едно сериозно отношение легендарният състав предложи тежест в изобилие и много точно подбрани бичкии от всички важни периоди в творчеството си. Определено заслужават да ги видим на собствен, хедлайнерски гиг!
Около 23 часа на сцената се появиха дългоочакваните нови законодатели на бруталния дет - богоубийците Nile. Е, не чухме великата “Unas”, но ни смазаха с материал предимно от последните два студийни албума, като логично ударение бе поставено върху все още актуалния “Ithyphallic”. Американците безцеремонно откриха с пространната “What Can Be Safely Written”, след което прозвучаха резачки като култовата “Sacrifice Unto Sebek”, “The Black Flame” и маниакалната “Papyrus Containing the Spell to Preserve Its Possessor Against Attacks From He Who is in the Water”. Брутални, епични и безобразно технични, четиримата методично сриваха залата, докато бройката на фенове, отдаващи се на безумен мошинг, растеше непрекъснато. Рядко се случва човек да стане свидетел на подобна демонстрация на музикантска мощ! Karl Sanders е абсолютен китарен изрод, George Kollias е негов достоен опонент зад касите, Chris Lollis вършеше не по-малко феноменални неща с баса си, а изключително обсебващото присъствие на Dallas бе финалното парче от древноегипетската мозайка, сглобена от бандата тази нощ. Ураганна скорост, почти машинен синхрон и нечовешко инструментално умение се стоварваха върху главите ни чрез изпълненията на “Cast Down the Heretic”, “Ithyphallic”, “The Essential Salts”, “Ramses Bringer of War”… Бавната и злокобна “Eat of the Dead” внесе нужното разнообразие, а концертът завърши с умопомрачителната композиция “Annihilation of the Wicked” и класиката “Black Seeds of Vengeance”. Оставяйки настрана топлото отношение на музикантите, за час и нещо те ни дадоха толкова музика, колкото е трудно да се чуе и в многочасови лайвове.
Този мини дет метъл фест нареждам сред най-високите постижения на Most Of Evil Music, наред с миналогодишното епохално шоу на Behemoth. Гани и компания не спират да канят все по-екстремни формации, за което заслужават благодарности и респект.
