Отне ми доста време да седна пред компютъра и да опиша това, което видях и изживях в Атина, Гърция на 2-ри август. След като Iron Maiden потвърдиха на 11-и декември миналата година, че ще свирят на Terra Vibe в Атина, за мен беше повече от ясно, че трябва да ги гледам през идното им турне. Думата турне може би е недостатъчна за това, което правят “Девиците” през 2008. Те буквално върнаха спомените на старите и сбъднаха мечтите на по-младите си феновете с турне, озаглавено “Somewhere Back In Time Tour”. То ни връща някъде назад в периода 1984-1988, когато Maiden изживяват своите златни години. Всичко това е подсилено с невероятния сценичен дизайн от Live After Death. Моята одисея почти приключи през средата на месец март, когато вече се бях сдобил с дузина билети за себе си и други членове на фен клуб Iron Maiden Bulgaria, с които заедно щяхме да посетим събитието на 2-ри август. Тук трябва да благодаря на Светльо Седлоев от Тикет-Про, че ни достави билети за предна линия. Оставаше единствено болезненото чакане до заветната дата. Впоследствие успяхме да уредим и транспорт до Гърция благодарение на туристическа фирма Лира. С наближаването на датата все повече хора се присъединяваха към пътуването. Успяхме да направим и специални тениски за всички.

Вечерта на 1-ви август група от 20 души потеглихме с рейс към Гърция. Тринадесетте часа път преминаха почти неусетно, но все пак бяха и изтощителни. Трябва да споделя своето възхищение от хора, които пътуваха от Ямбол и Бургас до София, за да поемат към Атина. Някъде към 12 часа на обяд бяхме вече пред входа на Terra Vibe, което за тези, които не знаят, представлява просто един парк …уж пригоден за концерти. В периода от 13 до 16 часа всички събрахме голяма доза слънце и жега, докато чакахме да ни пуснат. В 16 и нещо гардовете започнаха да пропускат на малки групи вече събралата се тълпа... Скандалното беше, че колкото и пъти да питах откъде да вляза с моя билет за пред сцена (PL2), всички просто вдигаха рамене. Впоследствие всички се оказахме пред втори пропускателен пункт, където пак никой нищо не казваше за това как да стигнем до сектора пред сцената и защо всички влизаме от едно място. Близо два часа продължи агонията ни и там сред зверско блъскане и жега.

Накрая същите гардове, които ни бяха скъсали билетите на първия вход и ни бяха вързали гривни, ни пропуснаха и на втория, където тълпата беше подивяла и за малко да има по-сериозни инциденти на прегазени или смачкани хора в момента на отваряне на вратите. Разочарованията не спряха дотук… в момента, в който стъпих на терена, видях, че всички съвсем свободно си отиват в който сектор си поискат. Повечето от нас успяха да заемат предни позиции. Близо час и половина там водихме битки с гръцки “фенове” за място на оградата и глътка въздух. С напредването на времето и приближаването на началото на концерта ситуацията стана наистина непоносима и повечето отстъпихме малко назад, за да можем да поемем въздух и да се възстановим след ударите в ребрата.

Към 20:30 на сцената се появи Lauren Harris, която трябваше да подгрее преди Maiden. За нейното представяне ще кажа само, че бе излишно. В 22, след като сцената беше набързо префасонирана със загатнати египетски мотиви, започна “Doctor Doctor” – песен, която Maiden пускат винаги преди интрото си, за да могат техниците да направят довършителни работи по сцената. Веднага след това настъпи тишина и изведнъж мощният звук на витлови двигатели и прелитащи самолети разкъса тишината. Не закъсня и безсмъртната реплика на У. Чърчил:

We shall go on to the end. We shall fight in France. We shall fight on the seas and oceans. We shall fight with growing confidence and growing strength in the air. We shall defend our Island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches. We shall fight on the landing grounds. We shall fight in the fields, and in the streets, we shall fight in the hills. WE SHALL NEVER SURRENDER!

В момента, в който гръмнаха началните акорди на “Aces High”, сред публиката настъпи истински ад. На няколко места из тълпата видях запалени сигнални факли, което беше странно, защото на входа ми взеха бутилката с вода, а някой е успял да вкара факли. Аз стоях като препариран. Групата звучеше невероятно, заредени с повече енергия от всякога. Веднага след това “Девиците” забиха добре познатата ни “2 Minutes To Midnight”. Беснеенето на публиката не спираше; даже на много места се забелязваше пого и дори мошпит!!! Изненадата за вечерта беше началото на “Revelations” – песен, която сега звучи далеч по-зряло, отколкото в записа “Live After Death”. Почти без почивка Bruce Dickinson обяви с мощен крясък началото на “The Trooper”. Тук вече публиката беше силно избесняла и пропускът на организаторите си пролича моментално. Липсата на каквато и да е настилка върху песъчливата почва беше причината да се вдигне облак от прах, който не позволяваше на присъстващите да дишат и виждат нормално. Постепенно започнах да осъзнавам в какъв ад се превръща концерта и се зачудих защо са дошли всички тези хора. Очевидно ние бяхме дошли да гледаме групата, но явно не всички мислеха така. Имах чувството, че някой ми изтръгна сърцето, когато чух началния риф на “Wasted Years”. Повечето фенове чуваха тази песен за първи път на живо, в това число и аз... Освен че цялата публика пееше, имаше и групи от хора, които съвсем усърдно палеха факли или се блъскаха нарочно, за да създават напрежение. Концертът продължи без сериозни инциденти с добре познатите на всички шлагери “Run To The Hills” и “The Number Of The Beast”. Тук вече мога да кажа, че стигнахме до върховия момент на концерта, след като Bruce каза, че следващата песен е една поучителна история, от която трябва да знаем какво да НЕ правим, ако птица се изходи върху нас. Тази 13-минутна история е именно “The Rime Of The Ancient Marriner” – парче, неизпълнявано от 23 години. Всички се уверихме, че групата не го е забравила и дори не е загубила и капка от енергията, с която го е изпълнявала преди повече от две десетилетия. Без дъх бяхме оставени всички от цялото изпълнение, пироефекти и представление. Моментално след нея абсолютно тематично Maiden забиха и поредния гвоздей, озаглавен “Powerslave”. 23 години определено не са се отразили на групата и на изпълнението на тази безсмъртна песен. Изненадите не спряха с това. Всички успяхме да познаем началото на “Heaven Can Wait”, но насладата от изпълняването й беше леко помрачена от запалването на сигнална факла непосредствено до нас. Притежателят й очевидно не беше на себе си и започна да тича в кръг, насочил факлата към хората... Инцидентът беше непредотвратим, когато едно момче случайно се озова на пътя му и двамата се сблъскаха. Целият гръб на момчето беше обгорен от сигналната факла. Нашата група се изтегли незабавно от там и не успяхме да проследим развитието на този неприятен инцидент. На сцената песента продължаваше с пълна сила, а бандата свиреше с все по-голяма енергия. Точно в този момент се стигна до паметната част на парчето, където фенове пеят заедно с групата. И така, на сцената се появиха щастливците от гръцкия фен клуб, с някои от които имахме честта да се видим преди концерта. И тази монументална песен приключи, а групата продължи напред със сетлиста си. “Can I Play with Madness” и “Fear Of The Dark” бяха изпълненията, които последваха. През цялото това време сред публиката се носеше същият прах, за който споменах по-рано. “The Iron Maiden” беше песента, която извести началото на края… С нея групата приключва концертите си от 30 години насам. На сцената се появи и талисманът на групата - Eddie. Тук той беше под формата на египетски саркофаг, който в един момент се разтвори и отвътре изскочи невероятно мумифицирано Eddie, точно каквото всички сме виждали в Live After Death. С невероятни светлинни и пироефекти песента приключи, групата раздаде сувенири на феновете си и изчезна зад кулисите.

Всички знаехме, че това не е края и не мръднахме от местата си. Тогава боговете се появиха отново на сцената… Bruce благодари на феновете за подкрепата и сподели, че веднага след турнето ще се захванат с направата на нов албум. Също така обяви и началото на парче, което също не е свирено от 20 години, а именно “Moonchild”. Предполагам, че никой от вас не може да си представи с каква мощ звучи тази композиция на живо. И именно когато си казвах “Е, не, не може вече... няма какво повече”, те забиха “The Clairvoyant”. По средата на песента Eddie се появи за втори път на сцената. Сега той беше триметров, невероятно реалистичен киборг, идентичен с изображението от обложката на “Somewhere In Time”. След това парче британците доубиха феновете си с “Hallowed Be Thy Name”. Убийствен сетлист с още по- убийствено изпълнение - това сполетя всички ни на този ден в Гърция. Дори след всички инциденти, не бях останал с каквото и да е лошо впечатление от концерта. Просто бях капнал от умора, а ме чакаха още 13 часа път в рейс. Най-хубавото на Terra Vibe може би беше това, че отвсякъде можеш да си купиш нещо за пиене. Докато го направя, голяма част от публиката вече се беше изнесла, а сцената се разглобяваше. Направи ми впечатление, че нямаше и никаква охрана за пътя към бекстейджовете. За части от секундата в главата ми се зародиха доста пъклени идеи, но все пак се запътих към изхода. По-късно разбрах, че китарата на Adrian Smith е била открадната, което не ме учуди. И така, групата ни се качи обратно в рейса и потеглихме към София доволни от концерта, но недоволни от организацията и гръцките фенове. За щастие, сред нас нямаше сериозно пострадали, но не трябва да се успокояваме с това. Там имаше хора, които бяха ранени и се намирха до, пред или зад нас и бяха дошли за същото, за което и ние...

Поглеждайки назад, мога да кажа само, че този концерт от това турне дава смисъл на това да си фен на Iron Maiden и с удоволствие да кажеш, че групата те е отвела “някъде назад във времето” с песни, които са гениални, а вече и доказано безсмъртни.