Не мина много време от разтърсващия концерт на Kamelot в зала “Христо Ботев” и дойде ред на Sonata Arctica да отнесат Каварна. Шоуто на финландците беше насрочено изненадващо за 6-ти май след новината, че Krokus няма да свирят. Много от феновете на Sonata и изобщо на този вид музика реагираха малко скептично на тази новина поради неподходящото място за провеждане на подобен концерт, а именно - градския площад, както и факта, че той ще бъде безплатен като част от местният панаир по случай празника на град Каварна. Лично мен новината ме зарадва невероятно много, защото чаках групата от доста години и моментално организирах пътуването си дотам. То започна три дни преди датата на концерта с кратък престой в град Варна.

В деня на концерта бях на самият площад в 11 часа сутринта, където въпросният градски панаир течеше с пълна сила. Мисля, че всички, които са били там, са видели ромските сергии с какви ли не боклуци и още по-ромските посетители. Тук-там се забелязваше някой дългокос, облечен в черно индивид, нарамил огромна раница и надигащ студена бира под някоя дебела сянка. Аз и приятелката ми последвахме този пример и се покрихме в близкото заведение. Преди това успяхме да огледаме вече построената сцена, на която се редуваха какви ли не събития. От танцови спектакли, през симфонични оркестри, та чак до солови изпълнения на Кофе Бабоне. Някъде към 15 часа заваля кратък дъждец, който успя да подплаши фешън облечената, тъпчеща се с кебапчета ромска паплач от улиците и площада. По това време редовната програма беше приключила и сцената се преподреждаше за обявения от 20 часа концерт. Все повече почитатели на тежката музика започнаха да прииждат към площада и да заемат местата си пред сцената и по пейките около капанчетата за бира и мезета. Ние се бяхме приготвили да причакаме момчетата от Sonata някъде за автографи и разпитахме охранителите и хората от екипа за групата. Оказа се, че те още не са пристигнали. Настанихме се на задния вход на читалището, което те щяха да ползват за бекстейдж. Някъде към 18:00 два микробуса докараха финландците и техния екип. Успяхме да вземем автографи, преди охраната едва ли не да ги избута в сградата.

Към 19 на сцената се качиха техниците на Sonata и част от музикантите, за да направят кратък саундчек. 30 минути по-късно се появи и подгряващата група за вечерта – БТР, които също направиха кратък саундчек и изненадаха вече насъбралата се тълпа с госта си за вечерта – John Lawton (екс – Uriah Heep). Той се се разпя набързо заедно с Наско и каза “See you later” на публиката. Като по часовник в 20:00 БТР обявиха, че започват своя сетлист и ще представят новия си албум, озаглавен “Deja vu”. За тези, които не знаят, той съдържа само кавъри на известни български групи и музиканти. Песента, с която групата започнаха, беше “Вкусът на времето”, преминаха и през “Пак ще се прегърнем” и “Блус за двама”. На сцената се появи и Стенли, за да изпее заедно с тях “Следи”. След като момчетата представиха новия си албум, те решиха да ни отнесат с две авторски парчета, а именно “Дюн” и “Играта”. Не мина много време и на сцената се появи и легендарният John Lawton, който изненада всички много приятно с перфектни изпълнения на титанични парчета като “The Hanging Tree”, “Sympathy”, “Easy Livin’” и “Free me”. С това БТР завършиха представянето си, а публиката беше достатъчно подгрята и подготвена за предстоящото. След крадка пауза и бърза намеса на техниците, сцената беше подготвена за хедлайнерите на вечерта.

Малко преди 21:30 започна клавирното интро на групата, а техните силуети вече се забелязваха да се придвижват към сцената. И ето, те се появиха под акордите на “In Black And White”. В този момент още не можех да повярвам, че Sonata наистина са тук. За съжаление, когато се огледах, едва двама-трима души около мен знаеха песента, или даже изобщо коя е групата. Почти неусетно започна и “Paid In Full”. Явно петимата бяха решили да ни почнат със солидна доза от последния си албум - “Unia”. В този момент на мястото, на което стоях, започна солидно разместване в редиците на публиката. Вероятно много от die hard феновете очакваха именно началния зов на групата, за да атакуват предните редици и да избутат тези, които бяха дошли просто да гледат. Радвам се, че тогава се озовах около хора, с които заедно запяхме “Kingdom For A Heart”. Подобно на DVD-то “For The Sake Of Revenge”, Sonata разчупиха песента и в средата вметнаха пасаж от “Letter To Dana”. Всичко вече изглеждаше перфектно: Sonata Arctica на сцената, още доста оставащи песни и статичната част от публиката избутана назад. Истината е, че звукът не беше от най-добрите, но имайки предвид, че групата пристигна само с инструментите си, наистина може би това беше максимумът, който можеше да се постигне. Очевидно това не пречеше на никого от публиката и всички знаехме коя песен изпълняват любимците ни. Голяма изненада беше началото на “Replica”, която е голяма рядкост в сетлиста за това турне. Почти без дъх ни оставиха и изпълненията на резачката “8-th Commandment” и нежната “Shamandalie”. Класиките не приключиха и почти моментално групата заби “Black Sheep”, като вметна вече превърналата се в навик начална фраза “We are not Iron Maiden and we are not from England, we are Sonata and we come from Finland”. След края на парчето всеки един от музикантите направи по едно соло, от които най-внушително беше това на новия китарист Elias Viljanen, който неотдавна замести Jani Liimatainen. В интерес на истината, Elias се справя повече от перфектно както с новите, така и със старите парчета на групата и очевидно се е вписал напълно в състава им, което може само да ни радва. До този момент везните определено бяха наклонени към класически парчета и беше ясно, че е ред на песен от “Unia”. Тук финландците бяха избрали загадъчната “Caleb”. Според заклетите фенове на групата, тази песен е част от историята за трагично завършила любов, разкриваща се и в песните “The End Of This Chapter” и “Don’t Say A Word”. Най-голямата изненада беше изпълнението на “Tallulah”, преди която Tony Kakko спомена, че тази песен е по специално желание. Загадка е защо в техният сетлист песента е кръстена “WHATTAF” (WTF?). Типично за тях, без капка почивка групата заби незабавно ‘Wolf and Raven”, което довърши и малкото останали сили на феновете. По много интересен начин Sonata сляха края на “Wolf and Raven” с началото на “Full Moon”, като спестиха част от клавирното въведение и го поукрасиха с тежки китарни акорди. Тук абсолютно всички крещяхме с пълен глас “Runaway… Runaway…”. След края на песента на сцената стана тъмно, а музикантите изчезнаха. На публиката не й трябваше много, за да започне да скандира. Под прожекторите се появи единствено вокалистът Tony Kakko и реши да разпее тълпата по доста атрактивен начин. Като начало, той я раздели на три части и зададе на всяка звук, съответстващ на част от комплект барабани. Така сякъш свиреше на невидими барабани чрез тълпата. Преди да се усетим, всички тананикахме в синхрон началния ритъм на химна “We Will Rock You” на Queen. След невероятното изпълнение Tony благодари на българските си фенове, както и на кмета на Каварна за поканата и отбеляза, че непременно ще трябва да се върнат скоро в България. След това обяви началото на “It Wont Fade”, а моментално след нея последва и “Graven Image”. Странното е, че успяхме да чуем тези две песни в доста различен аранжимент, което всъщност не развали удоволствието. Каварна беше тотално опустошена с изпълненията на “Don’t Say A Word” и “The Cage”. За съжаление последното вещаеше края на този феноменален концерт. Разбира се, не се разминахме и с “The Vodka Song”, по време на която в групата си подмятаха една бутилка водка, от която Henka изпи доста солидно количество, a Tony се опитваше да ни убеди, че е просто вода (дали!?). Петимата се поклониха на българските си фенове и се сбогуваха. Tony благодари на трите части от публиката, като им прати по една въздушна прегръдка. Sonata Arctica изчезнаха толкова бързо, колкото се и появиха. Феновете скандираха, но краят на концерта беше налице, тъй като техниците започнаха да разглобяват сцената.

С ръка на сърце мога да кажа, че вече видях всичко: как 200-килограмов 40-годишен мъж плаче като малко дете и как седемгодишно момче се държи на оградите най-отпред и пее всички песни... И това го предизвикаха само петима човека: Tony, Henrik, Marko, Tommy и Elias. Сигурен съм, че не само аз ще чакам завръщането им в България възможно най-скоро.