Не са много примерите за руски групи, пробили извън границите на родината си. Аркона са именно едно от тези изключения. Те успяха не само да се утвърдят като едно от най-постоянните имена във фолк метъла, но и станаха символ и стожер на славянския фолклор в съвременната музика. И ето че северната орда, предвождана от омагьосващата фронтдама Маша Архипова, за пореден път предизвиква медийно внимание с най-новия си албум.

“Khram” е опит на руснаците да съчетаят всички елементи на музиката си в едно – от суров езически блек до лиричен фолк. В старанието да си свършат работата като хората, музикантите са успели да създадат едно доста хаотично издание. При това положение, със сигурност не можем да определим “Khram” като скучен албум. Разнообразието е налице във всеки аспект. Взимайки предвид гореспоменатите цели на групата, с изненада откриваме доста прогресив нишки, оказващи се фундаментални за постигнатия благоприятен резултат. Двата епоса, “Целуя Жизн” и “Ребёнок без имени”, чрез богатия си и комплексен музикален изказ рисуват картини, описват емоции и разказват истории. И въпреки че дължината им надминава средното времетраене, те не натежават, а създават усещане, подобно на неусетно изгледан хубав филм, пораждащ храна за размисъл след финала. Не са много творците, които чрез музиката си могат до такава степен да те накарат да забравиш реалността.

По впечатляващ начин са въведени фолклорните елементи в записа. Те присъстват и са много важна част от цялостната картина, но не се усещат като основополагащи. Музикантите са постигнали перфектните пропорции в използването им. Особена красота придават гайдите, които се срещат в повечето песни. Флейтите пък постигат точно обратния резултат – използвани най-вече върху тежките рифове, те им придават допълнителна злокобност. Има и клавишни – в това отношение интродукцията във “В погоне за белой тенью” носи вдъхновения от класическата музика и е толкова брилянтно изсвирена, че може да бъде въведена в школите по пиано.

Трябва да бъде похвалено и невероятното умение на Маша да ръководи атмосферата във всяка една песен. Тя може да е агресивна и сурова, и един момент по-късно да стане невъобразимо епична. И не като да е нещо ново, но редуванията и преминаванията от харш в чисти вокали са перфектно изпълнени. Много групи за подобни функции разчитат на повече от един вокалист.

“Khram” не е най-комерсиалният продукт, който ще срещнеш на пазара тази година, но мистичната му енергия ще те кара да се връщаш към него отново и отново. Аркона представят експериментален, но безкомпромисен откъм качество албум.