Каквото и да си говорим днес, Jon Nödtveidt беше едно напълно откачено копеле – от съучастието си в насилствената смърт на алжирски хомосексуалист до ритуалното си самоубийство на 31-годишна възраст. Но въпреки всичките му персонални изстъпления, не можем да не признаем, че той до последно вярваше в сатанинската идеология и може би тъкмо тези крайни убеждения захраниха трите гениални албума на Dissection, положили основите на цяла една сцена. Сцена, която сега ражда поредния си нечестив плод.
Макар да започнаха като шведския отговор на Deicide, Necrophobic бързо се доказаха като едни от най-ревностните следовници на онзи мелодичен блек/дет метъл, наложен от Dissection още в средата на 90-те. Четири години след недотам впечатляващия “Womb of Lilithu”, квинтетът предлага един много по-концентриран и звуково опустошителен запис, който обединява всичко ценно от досегашното им творчество с някаква загадъчна и опасна енергия. За това допринася и консолидирането на състава: емблематичният фронтмен Anders Strokirk се завръща за нова светотатствена проповед след две десетилетия отсъствие, подкрепян от китарните престъпници Sebastian Ramstedt и Johan Bergebäck.
Още в първите си секунди “Mark of the Necrogram” удря с коварна тремоло рифовка, безмилостна ритъм секция и характерното грачене на Strokirk – комбинация, която навярно би накарала неподготвения слушател да избяга с писъци, но у посветения предизвиква подобаващо злобна усмивка. Преобладаващо мощни и праволинейни, композициите понякога изненадват с вмъкнати с вкус сола и ритмово разчупени пасажи, които придават на останалата част от музикалното настъпление още по-застрашителен тон. Най-радващото тук е, че Necrophobic отново ни правят свидетели на своето рядко умение да звучат едновременно яростно и епично, превърнало “Hrimthursum” и “Death to All” в шедьоври. Така нечовешкото блъскане в “Sacrosanct” съжителства по естествен начин с мелодичното великолепие на химна “Tsar Bomba” и церемониалната тържественост на “From the Great Above to the Great Below” в един колкото технически изпипан, толкова и плашещ с детайлите си пейзаж.
“Mark of the Necrogram” обобщава най-съществените достойнства на скандинавския екстремен метъл в компактна форма и същевременно вдига много летвата за всички албуми в сходен жанр тази година. Не би било пресилено да го наречем магнум опуса на Necrophobic – в него няма и следа от поза или творческо колебание, а когато последните му тонове отшумят, в теб остава само мрачната сигурност, че световното господство на тъмните сили е не просто неизбежно, но и надвиснало току отвъд хоризонта.
