Четвъртото пришествие на гръцките окултисти Rotting Christ допълни и без това богатия списък от ъндърграунд събития за тази година у нас – кои отминали, кои тепърва предстоящи. Около 300 души уважиха готик/блек легендите, решили да ни посетят в рамките на турнето си в подкрепа на новия студиен албум – “Theogonia”. Организацията около столичното читалище “Христо Ботев” беше почти перфектна: никакви проблеми с допускането на феновете, концертът започна навреме, не на последно място – раздаваше се безплатна бира... Като единствен недостатък на цялото мероприятие може да се изтъкне недотам качественото озвучение. Още с излизането на първия подгряващ състав, детаджиите Mass Infection, се забеляза, че нивото на звука е твърде високо за зала с подобни размери и акустика, което пречеше на пълноценното възприемане на изсвиреното. Не че бандата предложи кой знае какво в това отношение. Много агресия и малко музика слушахме в продължение на двайсетина минути, след което Mass Infection отстъпиха сцената на сънародниците си Suicidal Angels. Последните забиха десетина парчета от своя злобен олдскуул траш – грабващ и отлично избичен. Публиката закономерно откликна, заформяйки малък, но енергичен мошпит сред предните редове. Без да се церемонят излишно, четиримата отстъпиха сцената на хедлайнерите за вечерта...

Краткият саундчек, проведен от техниците на Rotting Christ, донякъде подобри баланса на звука. Сетът започна със задължителната интродукция, след която четиримата мрачни проповедници се появиха съвсем непринудено и не по-малко безпощадно ни посякоха със серия от изстъпления. Чухме качествен подбор от утвърдили се химни, разнообразени от четири нови композиции: “Enuma Elish”, “The Sign Of Prime Creation”, “Keravnos Kivernitos” и “He, The Aethyr”. Бандата очевидно остана доволна от посрещането – това бе буквално изписано на лицето на легендарния фронтмен Sakis, който не спря да окуражава присъстващите до самия край на лайва. Rotting Christ отново ни впечатлиха с професионално изпълнение, перфектен инструментален синхрон и силно сценично присъствие. Мощното, ритмично барабанене на Themis, тътнещият бас на Andreas и мелодичната китарна магия на George се съчетаваха в едно изпълващо с възторг цяло. Убеден съм, че всеки чу поне една любима песен тази вечер: бяха изжулени “Athanati Este”, “King of a Stellar War”, “You My Cross”, “Under the Name of Legion”... Черната меса като че ли достигна апогея си с култовата литания “In Domine Sathana”, по време на която всички дружно крещяхме: “MALEUS SATANI, AVE SATANI!” Въпреки постоянните скандирания на тълпата, групата така и не изпълни едно от най-зашеметяващите парчета в “Theogonia” – “Nemecic”. Както ни обясни впоследствие Sakis, не били сигурни дали ще се хареса на хората. Този път Rotting Christ изнесоха значително по-кратко шоу от последното, състояло се преди две години в клуб “О! Шипка”. Все пак ги извикахме два пъти на бис, по време на който бяхме удостоени с нечестивата стара класика “Non Serviam”. Sakis за пореден път благодари на българските фенове, след което изтощени, но видимо доволни, четиримата се оттеглиха. Завършвам с благодарности към Most of Evil Music и с пожеланието за нова среща с гръцките майстори на тъмните изкуства.