Въпреки че е почти невъзможно да си от същата планета като него и да не знаеш кой е Zakk Wylde, или да нямаш поне бегла идея за това, изненадващо, все пак има хора, които още го свързват само с Ozzy Osbourne и много по-рядко с неговата собствена група. Но колкото и новоизлюпена да изглежда тя в очите на заклетите фенове на Black Sabbath и Ozzy, за които “Paranoid” датира от “ей го кога беше”, факт е, че Black Label Society вече е банда на почти две десетилетия. И за този период има натрупани цели десет албума в дискографията си, като към тях сега се присъединява и чисто новият “Grimmest Hits”. А дали е grimmest-ият или не, предстои да разберем.

За всички заблудени от заглавието – не, “Grimmest Hits” не е компилация от хитове, но пък потенциалът на парчетата в него да се превърнат в такива е абсолютен. За запознатите би трябвало да е известно, че Black Label Society никога не са се славили с огромно стилово богатство и неочаквани обрати в музиката си и случаят отново е подобен, но това всъщност е техният таен ключ към успеха, който досега гарантирано е отключвал всички албумни вратички. Напълно излишно е да се говори и за това колко изумителен китарист е Zakk и колко перфектно е всичко от гледна точка на китарите, но този път брадатата легенда почти надминава себе си, което се чува още в първите няколко секунди на “Trampled Down Below”. Китарите в нея са не по-малко взривоопасни от обикновено, но в комбинация с тектоничните барабани, записът започва повече от силово и парчето се забива в съзнанието за секунди. За разлика от преобладаващата южняшка и хеви метъл палитра в цялостния имидж на състава, този път много осезаемо и често се прокрадват нотки гръндж и все повече груув, забелязващи се в “Seasons of Falter” и в много от другите песни. Около “The Betrayal” също витае хитова и комерсиална аура, но в никакъв случай не от лесносмилаемия и еднодневен тип. Цялата виртуозност и професионализъм, които лъхат от всяка мелодия дотук, доказват обратното. Следват две по-бавни и лирични отклонения, първо от които е композицията “All That Once Shined”, преливаща от примери за запазената марка бавни умопомрачителни рифове и сола на Black Label Society, от които ти настръхва и последното косъмче по ръцете, последвано от невероятно нежната и романтична “The Only Words”. Агресията обаче съвсем скоро се връща обратно с “Room of Nightmares”, където басът и барабаните вдигат нивото ѝ по всеки един параграф. “A Love Unreal” започва със заблуждаващо тихо акустично интро и носи известна меланхолия, но отново е налице нужната доза тежест, която продължава да присъства и в “Disbelief”. Няма какво да се лъжем – от километри си личи колко силно песента е повлияна от Black Sabbath (и не само тя), но вдъхновенията са в рамките на нормалното. След нея нещата рязко завиват в съвсем различна посока и показват най-мелодичната страна на Black Label Society, както и неповторимите блусарски вокали на Zakk Wylde, с помощта на един от най-забележимите моменти в целия албум, а именно “The Day That Heaven Had Gone Away”. Като пълен контраст, веднага след това “Illusions of Peace” се доказва като едно от най-тежките попадения тук, но нещата се балансират с “Bury Your Sorrow”, която добавя към това още повече ентусиазъм и весело настроение. “Nothing Left to Say” поставя един изключително позитивен и очарователен финал, с който се оказва, че нещата далеч не са толкова “grim”, колкото изглеждат.

Много фенове и критици на секундата биха определили “Grimmest Hits” като поредния албум на автопилот или като тотален провал, но ако си очаквал нещо изключително различно и разнообразно, явно си объркал бандата. И в случай че не си някое пълно мрънкало, реално няма как да намериш истинско разочарование в “Grimmest Hits”. Zakk Wylde и компания ни предоставят всичко, което обичаме в тях и сме очаквали от техен запис, представено в най-изпипания му вид. Истината е, че това си е просто Black Label Society. Нищо повече и нищо по-малко.