Когато стане въпрос за добри китаристи, няма как да не отдадем дължимото на хер Axel Rudi Pell. Действайки с творчески замах и немска прецизност, виртуозният музикант гради своята дългогодишна кариера върху безотказно работещата формула: мелодични сола, облечени в епичните метални доспехи на здрав хард рок/метъл звук, но и носещи нежно сърце и сантимент към балади. Традицията продължава и в 17-ия студиен запис на бандата му, озаглавен “Knights Call”.           

Средновековната тематика ни приветства още от обложката на албума и продължава в откриващата “The Medieval Overture (Intro)” – преход и подготовка за същинския кръстоносен поход. Последният започва стремглаво с “The Wild and the Young”, която моментално влиза под кожата с чудесни китарни рифове и енергично темпо. Същото важи и за “Wildest Dreams”, наситена със заразителни рефрени, клавири в стила на Deep Purple и галопиращите мелодични сола на Axel. Вокалите на Johnny Gioeli също са на очакваното високо ниво и допринасят за цялостната атмосфера на записа. Доста шаблонната “Long Live Rock” не блести с кой знае какви открояващи се моменти, но пък е приятна за слушане и до някаква степен задължителна за жанра. Следва първата от двете дългосвирещи композиции в албума – “The Crusaders of Doom”, която сякаш пресъздава марша на тежко въоръжените кръстоносци със своя насечен ритъм и монолитни рифове. Истински приятната изненада идва с “Truth and Lies” – прекрасен инструментал, демонстриращ майсторското изпълнение на Axel, както и потенциала на останалите музиканти в групата, и предлагащ глътка свеж въздух. Естествено, идва ред и на баладата “Beyond the Light” – та къде се е чуло и видяло албум на Axel Rudi Pell без докосващи и сантиментални лирики. В случая интересното е, че е в единствено число, за разлика от повечето предходни записи, където преобладава съотношетние 1:1 между бавни и бързи парчета. Вероятно по-емоционалните фенове ще отчетат това като пропуск, но всъщност “Knights Call” предлага нещо по-важно – приятно разнообразие. Темпото се покачва отново в “Slaves On The Run”, но чувството е подобно като в “Long Live Rock” – парчето има чар, но попада в примката на клишето и дори виртуозните инструментали не могат да го измъкнат от нея. Нещо подобно се случва и във “Follow the Sun”, но, за щастие, не чак в такава степен, а по-скоро клонящо отново към стила на Deep Purple, с чудесни китарни дуели и енергично темпо. Финалният опус и най-продължителният в албума (почти 10 минути!). “Tower Of Babylon” отново е облечена в тежките доспехи на монотонно темпо и протяжни рифове, които идват трудни за възприемане, особено в края на творбата, и звучат като излезли изпод перото на банди като Symphony X например.

“Knights Call” със сигурност ще събере под знамената си верните тамплиери и няма да разочарова и новопокръстените фенове, както и всеки любител на осемдесетарския хард рок. И макар донякъде да изтупват и навличат отново носените брони, Axel Rudi Pell доказват за пореден път, че знаят как се кове стоманата и познават пътя към сърцето както на дамите, така и на суровите рицари-метълисти.