Още когато правеше първите си колебливи крачки преди малко повече от десетилетие, така нареченият модерен метъл бе натоварен с много надежди и очаквания: да даде тласък на позациклилата метъл действителност и да привлече слушатели, до този момент възпирани от предразсъдъците си към пълчищата от убийци на дракони, воини на Антихриста и патолози-любители. За съжаление, едно клише просто беше сменено с друго и само няколко години по-късно младата сцена вече се давеше в комерсиализъм, яхната от всевъзможни лейбъли с техните стремежи да осребрят потенциала ѝ.
Temperance се явяват една от по-интересните банди от споменатата вълна, при все че дебютираха сравнително късно и не по най-оригиналния начин. В четвъртия си студиен опус те окончателно загърбват повечето жанрови стереотипи за сметка на едно по-праволинейно и изчистено звучене. “Of Jupiter and Moons” грабва с интригуваща научнофантастична концепция, изобилие от запомнящи се мелодии и ефектни дуети. Същевременно композиционната структура на моменти бива разчупена с квази-прогресив заигравки, което значително увеличава потенциала за преслушване на албума.
Най-радващото тук е, че Temperance най-сетне звучат единствено и само като себе си, вместо като клонинг (макар и сполучлив) на Amaranthe. Без да прави някакъв огромен стилов скок спрямо предшестващия го “The Earth Embraces Us All”, новият запис на италианците залага на ядро от мелодичен пауър/симфо метъл, в който липсват каквито и да е диско залитания, а електронното начало е съвсем обуздано. Голяма част от характера си песните дължат на новите вокалисти Michele Guaitoli и Alessia Scolletti. И докато добре познаваме първия от изявите му в утвърдени италиански групи като Overtures и Kaledon, то симпатичната Alessia доскоро бе най-голямото неизвестно тук. Въпреки че гласът ѝ не е толкова динамичен и отработен, колкото този на Chiara Tricarico, тя компенсира с високо емоционално изпълнение, към което е трудно да останеш безразличен.
“The Last Hope in a World of Hopes” ни посреща с увличаща ритмика, подобрен баланс между китарни и клавирни партии и умопомрачителен припев – комбинация, която се запазва до края на тавата. Добри думи заслужават още експлозивната енергия на “Broken Promises”, заглавния хит (или по-правилно ХИТ – толкова завладяващо парче не се среща често, особено в тежката музика) и свръхепичната балада “Empires and Men”. Включването на хамънд орган и госпъл вокали в “The Art of Believing” е колкото неочаквано, толкова и приятно нововъведение, а закриващата “Daruma’s Eyes” е едно от най-смелите изпълнения на състава досега със своите загадъчни оркестрации, грифови еквилибристики и многопластов аранжимент. На фона на подобно великолепие е почти неизбежно едно или две парчета да ти се сторят по-незабележителни, но това не помрачава общото впечатление от чутото.
“Of Jupiter and Moons” може и да не е съвършен албум, но е честен, свеж и вдъхновен, а това е повече, отколкото може да се каже за болшинството модерни издания напоследък. Temperance имат с какво да се гордеят, а бъдещето на сцената вече изглежда с една идея по-светло.
