От ерата на албума “Awake” насам, Skillet могат да се похвалят с нешлифован диамант в състава си в лицето на Jen Ledger. Станала част от групата само на 16 години, барабанистката още тогава започва да блести с високия си певчески диапазон и уникалното си присъствие на сцената, които съчетава в магнетично изпълнение, от което трудно можеш да отлепиш очи.

От 2009-а година до днес обаче измина много време и талантът на Jen очевидно е разцъфтял много, което ѝ дава пълното право най-накрая да издаде първото си EP – и да засияе. Това прави феновете на бандата повече от щастливи, след всичките разговори за по-голям акцент върху Jen в песни на Skillet през годините, довели до “I Want To Live” и “Fire And Fury”. Резултатът е “LEDGER” – проект, повлиян от Skillet и от артистите, които вдъхновяват вокалистката, и насочващ светлината на прожекторите върху вече почти съвършения диамант, в който се е превърнала.

Би било донякъде грешно да асоциираме Jen Ledger изцяло със Skillet, където главната движеща сила са John и Korey Cooper. Англичанката от Ковънтри е трябвало да се фокусира върху ритми и вокали, съобразени с композиторите, и много от нещата, които иска да каже, остават премълчани в името на единството на мелодиите в досегашните албуми, към които е допринесла. В “LEDGER” говори опитът, натрупан от нея в продължение на почти 10 години, и всички онези неща, които не са успели да се покажат в последните тави на групата.

Песните в това EP се оказват лиричен вариант на музиката на Skillet – с повече елементи на пиано и по-леките вокали на Jen, която не залага на познатото досега силовото атакуващо пеене, и се представя в по-различна светлина. Текстовете също са нежни, с повече любовна тематика и по-малко от характерните за стила на Cooper тематики за борбата, вярата и победата над враговете. Конкретно “Ruins” е перфектният пример за това – чувствена балада за разрушенията, които една любов поражда, и връщането към тази любов независимо от щетите.

Това далеч не значи, че “LEDGER” е лиричен проект, а напротив. Енергични тракове присъстват в голямо количество: от силното начало с мотивиращата “Not Dead Yet”, през експлозията с “Warrior” и “Foreigner”, завършвайки с енергията на “Iconic”. Много от вокалите в тези песни напомнят на творчеството на Lacey Sturm, оказало влияние върху оформянето на Jen като изпълнител, както нерядко е заявявала, но това е пречупено през по-нежна, характерна за Jen призма. Благодарение на това пречупване дебютното EP не е просто комбинация от Skillet и Lacey Sturm, а продукт, изцяло зависещ от Jen Ledger и действащ като страхотен мехлем за душата.

Характерна е също електрониката, много красиво подбрана да отива на духа на песните и да не пречи на тяхната същност. Виновник за това е може би Korey Cooper, отговорна за по-голямата част от продуцирането и притежаваща страхотен усет за звученето на траковете. Факт е обаче, че електроника присъства повече, отколкото в албуми на Skillet, и това дефинира добре стила на “LEDGER”, в който Jen е себе си.

Що се отнася до Jen Ledger обаче, има един проблем – никога не можеш да ѝ се наситиш. И когато шестте песни свършат, очаквано искаш още. Затова нека се надяваме цветнокосата британка да продължава да блести, както най-добре може. И блестейки, да топли душите ни с гласа си и сърцатостта си на сцената – със или без Skillet до себе си.