Преди четвърт век Amorphis промениха сцената с “Tales from the Thousand Lakes” – опусът, който постави началото на една от най-успешните и иконични кариери не само в историята на финландската, но и на световната тежка музика. В рамките на 12 албума, Amorphis ни запознаха отблизо с националния си епос, навъртяха няколко световни обиколки и получиха множество отличия заради уникалния си микс от метъл и фолклор.
Новата глава в личната сага на групата, “Queen of Time”, заварва финландците плашещо стиковани, във върхова форма и – нещо, което не бива да изненадва никого – в процес на поредна творческа метаморфоза. След недотам запомнящия се “Under the Red Cloud”, Amorphis ни представят разказ за възхода и краха на цивилизациите по нечуван начин, записвайки най-нетрадиционния и сложен албум от ерата на Tomi Joutsen до момента. Продуцентският печат на Jens Bogren гарантира плътен звук, подхождащ напълно на темите и настроенията, а сред гостите са Anneke van Giersbergen (екс-The Gathering) и обертонът Albert Kuvezin. Сред инструменталистите срещаме гайдаря и флейтист Chrigel Glanzmann (Eluveitie), както и саксофониста Jørgen Munkeby (Shining).
За пръв път в студийната си дискография Amorphis работят с хор и симфоничен оркестър, придавайки допълнителна драматично-филмова окраска на музиката. В резултат на богатия асортимент, “Queen of Time” звучи дори още по-епично, вълнуващо и смислено от много от предшествениците си. Тази амбициозност в никакъв случай не отнема от архаичната магия на Amorphis – нещо повече, на места финската шайка ни връща към олдскуул звученето на класическите си албуми, а спецификата на повтарящите се китари прокарва мост до ефирното звучене на “Tuonela”.
Отличен пример е характерният хитов сингъл “The Bee”, откриващ с красиви женски песнопения (сходни с “Mermaid” от друг времево-концептуален албум, “The Beginning of Times”) и поразителни клавири, преди да се разгърне в типичния за Amorphis стил. Разпознаваме почерка на завърналия се оригинален басист Olli-Pekka Laine, а, както винаги, Joutsen се изживява като майстор на вокалните еквилибристики, редувайки чисти вокали с дълбок, гърлен рев. Повече от всякога, певецът звучи като излязъл от “Калевала” скалд, а това е едва началото, с което Amorphis започват мистичния си разказ. Мелодиите в “Message in the Amber” са до болка нордически, a блек припевите в “Daughter of Hate” се вплитат в смес от ориенталски мелодии, прогресив мотиви и шаманските наративи на Kainulainen. Хитовото начало се завръща с мелодичната “The Golden Elk” и елегантната келтска нишка в “We Accursed”. Зловещи оркестрации и близкоизточни елементи в “Grain of Sand” напомнят на успешния експеримент на Bogren в Moonspell-овия “Extinct” (2015). Завръщането на Anneke чуваме във фантастичната “Amongst Stars”, а меланхоличната “Pyres on the Coast” обобщава албума и бележи грандиозен, симфоничен финал.
В редица интервюта китаристът Esa Holopainen споменава, че албумът неминуемо ще постави нов стандарт не само за бъдещите студийни проекти, но и за концертните изяви на Amorphis. Към момента “Queen of Time” надминава всичките ни очаквания и тъй като сме редовна дестинация от програмата на групата, нямаме търпение да се убедим в магнетизма му на живо, от първа ръка.
