...четири години по-късно Cruachan се завръщат, за да превърнат кървавата история в трилогия (засега). Видяхме кръвта върху черната роба (“Blood on The Black Robe” – 2011) и проляхме кръв в името на кървавия бог (“Blood for the Blood God” – 2014). Но, чакай, това не е всичко. “Nine Years of Blood” е най-новото творение на ирландците и явно пак ще се лее кръв. При толкова много кръв е цяло чудо, че музикантите са още живи, за да разказват.
С третата част от поредицата Cruachan не изневеряват на стила си, но това не може да се нарече плюс. Групата не показва нужното развитие, за да стои редом до колегите си. Съдържанието на “Nine Years of Blood” е горе-долу това, което беше модерно в началото на миналото десетилетие. Албумът започва по-сурово и с течение на времето разкрива фолк елементите си, които са един от големите проблеми тук. В по-тежките песни фолклорните инструменти следват неотлъчно китарните рифове и само толкова. На места този подход е сполучлив (“Queen of War”), но не работи навсякъде (“Blood and Victory”). Когато вторият вариант се случи, знакът е лош – може да се приеме като безидейност.
Въпреки неувереното и съмнително начало, с по-сериозното навлизане в траклиста нещата стават по-интересни. “The Battle of the Yellow Ford” започва с прекрасно многогласие, а следващата я след това блек/фолк част определено е вдъхновяваща. И като говорим за многогласия, веднага се прехвърляме на “The Harp, the Lion, the Dragon and the Sword”, която също започва странно, но прераства в едно от силните произведения в изданието. Най-впечатляващата песен в “Nine Years Of Blood” е безспорно “Flight of the Earls”, чиято първа част е страхотна. Като нищо си представяш как бандата я свири в някой затъмнен дъблински пъб. “Back Home in Derry” е също мелодично попадение, заслужаващо вниманието на феновете.
Има пълнежи тук-там, има и някои не особено запомнящи се парчета. И въпреки наличието на гореспоменатите силни страни, не можем да си затворим очите пред цялостната картина. “Nine Years of Blood” е следване на една и съща формула, която, за съжаление, е излязла от мода. Cruachan се движат по течението, а ние не искаме това. Можем само да се надяваме, че в следващото си издание ще предложат най-накрая висококачествения фолк метъл, който знаем, че те са способни да творят.
