Интервю с Don Anderson

Първо искам да ти благодаря за времето, което отдели за интервюто.

Аз също ви благодаря за интереса.

И така, как беше работата в студиото този път? Имаше ли някакви трудности?

Винаги има неща, за които не си подготвен, например в техническо отношение, възникват компютърни проблеми или звученето на музиката не е задоволително. При нас композирането протича по много нестандартен начин, не можем да се съберем и да репетираме всички заедно, а и аз живея на четири часа път. И така, John дава няколко китарни композиции в суров вид на Jason и мен, а после всеки си дописва свой собствен вариант към този материал. Така се получават странни неща, като например трите различни версии на "The Mantle" и трите версии на "Ashes Against The Grain". После се събрахме и се отдадохме на коледна почивка, като изчаквахме нещата да се уталожат и всичко да си дойде на мястото.

Има много обсъждания и преработки, аз променям някои от частите на John и той преправя моите, за да сме сигурни, че всичко пасва. Така например "Not Unlike The Waves" звучеше коренно различно на демо етапа, а крайният резултат дойде след може би четири различни версии. Ние пишем голяма част от песните в студиото, което ми харесва; John мрази това, защото се чувства извън естествената си среда, тъй като не е дипломиран музикант. Така когато трябва да преработим нещо на момента или да го транспонираме в друга тоналност, това е дразнещо за него, макар че аз съм свикнал. А и ми харесва да виждам как възникват нещата, цялата непредвидимост на процеса. Ето това го ядосва. Но после и компютърът ни поднася някои изненади, случва се да не можем да открием .wav файловете, така че в един момент албумът звучи инертно. Има сериозни проблеми, както и съвсем обичайни като "О, боже, тази мелодия не е на място, хайде да я преработим." Има много преработвания и презаписи в студиото, но това е начинът.

Добре, нека да поговорим за дизайна към албума, понеже на мен ми подейства леко зашеметяващо, когато го видях за пръв път. Можеш ли да ми кажеш защо избрахте този мотив и как според теб той добавя илюстративност към заглавието на албума?

Да, John се занимава основно с естетическата страна и идейността на Agalloch, докато останалите работим заедно по музиката. Това, което знам е, че той беше наистина заинтересуван от идеята за нещо много красиво и свободно, като птица, носеща се стремително към земята и горящи наоколо пепелища. Това добре илюстрира нашата идея за албума, искахме да бъде кулминационния завършек на един много ужасяващ, нихилистичен момент, като противовес на изпълнения с надежда завършек, какъвто имаше в "The Mantle". Ето защо той прояви интерес към такъв тип изображение и нае A. Tolonen от финландската група Nest, с които сме работили и сме приятели, да направи артуърка. Но той също така беше доста завладян от една снимка, която Veleda (тя заснема повече от нашите фотографии) беше направила. Jason и аз не бяхме така вманиачени в обложката, откъдето се получи и конфликт донякъде. Мисля, че изображенията в художественото оформление са фантастични, с някои от най-добрите фотографии на групата и много други изображения, които аз и Jason смятахме за въздействащи, но имахме усещането, че това не е подходящата обложка. Aлбумът обаче ще бъде издаден с артуърка на Tolonen и имам напредвид, че може да се заблудите кое всъщност е обложката. Но ще има истинска рисунка с въглен върху текстил с падащата птица, така че това ще е обложката.

За мен художественият аспект на "Ashes Against The Grain" определено има особена връзка с текстовете, но също така оставя възможност за множество интерпретации. Това, което означава за мен е, че аз винаги съм усещал музиката на Agalloch като ход “against the grain" на всичко обичайно, което се смята за нормално, що се отнася до музикалния жанр, в който се изразяваме, или до многобройните музикални търсения, които сме преминали, за да открием себе си. Но също така пепелта е онова безнадеждно нещо, което се подмята в небето; виждал съм пепел да се разпръсва срещу някоя преграда, дори срещу някое зрънце, защото не може да премине през него. Пепелта носи и онази прекрасна представа за безнадеждност, когато вървиш срещу нещо безкрайно по-силно от теб; ти си само "ashes against the grain". На мен ми допада този дуалистичен - макар и някак противоречив - прочит на заглавието. Ето тук има идейна връзка между обложката и заглавието на албума.

Това са наистина много изчерпателни новини за новия албум, а сега разбира се, ще те питам за видеото. Разбрах, че си голям фен на киното, как са отразени личните ти предпочитания при заснемане на клипа и в неговия стил?

Интересното в случая е, че Nicole Phillips, режисьорът, беше направила клип за група Crisis, с които сме приятели и сме ходили на техни участия, но сме абсолютно различни музикални стилове. И когато Andreas от The End каза "Хей, трябва да я наемете за клипа", John каза нещо като "Е, не знам, тя е правила Crisis, а те са хард кор, и метражността няма да подхожда на Agalloch и т.н." После каза "Интересуваме се от някой, който може да направи нещо, подобно на филмите на Бергман." А после откри, че Nicole има снимка на Ingmar Bergman на бюрото си и рече "О! Не ми трябва нищо повече!", сякаш това беше единствения ни критерий. А тя наистина се вдъхнови от идеята за по-кинематографичен запис.

Аз и John все си фантазирахме какво ще представлява видеото и с удоволствие планирахме нещо по-кинематографично. Буквално прекарахме няколко дни в заснемане на кадри на групата в една затъмнена стая. Бяхме прожектирали горски пейзажи върху стените; бяхме взели триизмерни кадри на горска природа, които буквално вкарахме в обектива. Така се получи онова наистина странно усещане от типа Mario Brava, все едно, че снимаме с комплект фалшиви дървета. Но беше наистина много яко. Това определено отразява, поне според мен, атмосферата от филмите на ужасите на Mario Brava, но пък абсолютно черно-бялата визия доста успешно внушава минимализма на Bergman. Има много кадри на Тихоокеанското северозападно крайбрежие, едни от най-известните райони, които имахме на запис. Ние сме много много развълнувани от всичко това.

Да, съвсем разбираемо е. И така, да поговорим за самия албум. Направи ми впечатление, че акустичните китари присъстват в съвсем малка част, в сравнение с предишните ви издания. Откривам, че на мястото на акустичните пасажи има пост-рок, амбиент или амбиент нойз откъси. Ще си призная, че малко ми липсва като един от аспектите на Agalloch - особено в "The Mantle" - по които се запалих. Така че какво ще кажеш на мен и другите, които нямат нищо против да чуят повече песни в духа на "The Hawthorne Passage" или "The Lodge"?

Е, не казвам, че няма да правим нещо подобно отново. Мисля, че току-що приключихме с неофолк влиянията и няма да експериментираме повече в тази насока. Просто намирам за някак си изморително безкрайното стържене на китарите в края на деня. Иска ми се да видя повече класически и майсторски китарни изпълнения. Дори в "Fire Above, Ice Below", когато John първоначално дрънкаше на стандартното 3/4, ние го отхвърлихме и казахме "не, нека просто да го изсвирим направо", за да се отдалечим от "The Shadow of Our Pale Companion" или "The Lodge", които се отличаваха с това типично 3/4. Това не значи, че точно това ще правим и занапред; наясно сме, че първоначалната ни цел с "Ashes Against The Grain" беше да разграничим онова, което направихме в "The Mantle", да извадим отделните елементи, понеже смятаме, че "The Mantle" беше един наистина несвързан албум, тъй като опитвахме твърде много различни подходи.

И това беше чисто екпериментално, в смисъл, че просто се забавлявахме с "Добре, какви са възможностите при Agalloch? Можем ли да направим нещо блусарско в духа на Nick Cave с "The Hawthorn Passage"? Да направя ли едно блус соло?" Така изглеждаха в общи линии нещата. И сега John мрази солото ми там и има раздор между нас, хаха. И "Може ли да вкараме мандолина? Може ли да сложим акордеон? Да опитаме ли това?" Имаше доста риск, но мисля, че в крайна сметка това ни позволи да видим главното чувство, което се опитвахме да постигнем и да изключим отделни елементи. Нещо, което изключихме, беше голямо количество акустични изпълнения, просто за да видим дали може да изведем други неща на преден план. Например вярвам, че успяхме да изтъкнем бас китарата на Jason. Можете да го чуете малко по-ясно в "Our Fortress is Burning..." и "Fire Above, Ice Below". Но това не значи, че никога няма да направим нещо подобно. Всъщност, не спираме да си подхвърляме идеята за едно съвсем фолк мини CD с песни като "A Desolation Song" и "The Lodge". Имам подготвен материал за тази цел и най-вероятно ще го направим. Ще направим "White EP", като последовател на "Grey EP".

Яко, ще го чакаме тогава. И друго нещо, John използва вокалите си доста пестеливо в "Ashes Against the Grain". Какво можем да очакваме в бъдещите албуми?

Мисля, че винаги сме използвали вокалите там, където е било нужно. Също, всички ние слушаме много инструментална музика; нали знаете, прогресив и разбира се пост-рок. И John, и аз намираме писането на текстове за трудно, понеже изцяло сме се потопили в музиката. Аз реагирах "О, боже, трябва да измислим нещо да кажем." Това също изисква доста напрежение. Така че няма много текст, по-скоро кратка концептуална история. Също мога да гарантирам, че никога няма да се откажем от блек метъл вокалите напълно. Бих искал да има повече чисти тонове, защото харесвам чистото звучене на гласа му, но ние също харесваме и инструментали като "Odal", имам впредвид, че никога няма да сложим вокали на "Odal". Единственото ми главно изискване беше, че трябва да има вокали в "Our Fortress Burning...", в противен случай това щеше да си бъде още една пост-рок песен; трябваше да има блек метъл вокали. Така че след като определено се постарахме да ги въведем, то определено ще останат.

Правилно. И също мисля, че ограничената употреба на вокалите ги прави още по-въздействащи.

Да, и аз мисля така. Когато той се включва в "Our Fortress is Burning..." е просто -

Доста е емоционално.

Да, понеже е изминало известно време, преди да чуем вокалите в този момент.

Точно. Убедено мога да кажа, че този албум е най-еклектичен, не само по отношение на приемствеността, но и в звученето се отразяват доста въздействия.

Ммхмм. Но вижте, аз мисля, че "The Mantle" също е твърде еклектичен, нали разбирате? Той е хаотично еклектичен, докато "Ashes Against the Grain" определено е по-фокусирано еклектичен. Имам усещането, че най-накрая сме постигнали някаква цел. Идеята ни беше да правим блек метъл Godspeed You Black Emperor!, защото смятаме, че китарния подход и дуалистичното звучене е съвместимо и в двата жанра. John и аз мислехме "ще бъде яко, ако можем да обединим Enslaved и Burzum с Godspeed You Black Emperor!

О, определено.

Мисля, че края на "Limbs", както и много от китарите в песента, ако се заслушате, звучат двусмислено: дали това е блек метъл риф или повече пост-рок риф? Мисля, че този път се получи по-добро съчетание в сравнение например с пост-рок песен като "Odal", последвана от "I Am the Wooden Doors". Този път сме постигнали повече. И моето соло в "Our Fortress Burning...", в първата част си проправя път едно по-остро, почти западно кънтри звучене.

Да, точно щях да кажа, че ясно се усеща южно влияние. Винаги съм се чудел: кoe благоприятства за отстраняването на женските вокали?

Ъм, скъсах с приятелката си, хаха. Защото тя участваше; момичето, с което се срещах по онова време, беше оперна певица. А в края на 90-те свирехме наистина брутална музика с женски вокали. John винаги е харесвал този контраст, толкова, че може да се разстрои като кажа, че женските вокали от демо записа ни "From Which of This Oak" са на майка му. А откакто започнах да излизам с оперна певица, започна "О, добре, трябва да я използваме. Трябва да извлечем някаква полза от това." Но в момента нямаме такъв човек. Не че не искаме да включим такива вокали, просто нямаме подходящия човек.

Значи мислите да направите повторен опит?

Да, определено бихме искали. Нямам предвид оперна певица, а просто чисти женски вокали; особено хармонизиращи с John ще бъде много яко. Искам нещо такова. Изобщо не искам тип оперни вокали. Ако осъществим тази идея, може би ще се спрем на хубав, приятен и мелодичен глас.

Да, това определено ще бъде интересно и предполагам, че можем да го очакваме. Така, да преминем към един по-холистичен поглед върху "Ashes Against the Grain". Не съм имал възможност да видя текстовете, можеш ли да ни запознаеш за какво става въпрос? Ти спомена, че са до известна степен концептуални...

Да, този път John съвсем целенасочено се спря на по-абстрактни текстове, а не се впусна в объркани словоизлияния и трудни фрази, както обикновено правеше; т.е. целта беше да се направи нещо много по-просто. И мисля, че това е част от разграничението, за което споменах, че се опитваме да постигнем с новия албум. Но относно историята нямам дълбок поглед върху нещата, а по-скоро собствения си прочит, защото John не се впуска в много обяснения по темата; не защото не иска, а ние не искаме да го притесняваме с въпроси. Но очевидно всички ни вълнува темата за престъпленията на човека срещу природата, безсмислеността на живота, липсата на бог. Това са важни въпроси за всички. Аз постоянно изпитвам някаква екзистенциална криза. За самите нас смъртта беше много натрапващ се фактор, защото баща ми умираше по времето, когато записвахме, аз преживявах развод, а когато се върнах след записите, мой приятел от немската група Escape The Day се беше удавил. Тъй като взаимно харесвахме работата си, посветихме "Our Fortress Burning..." на него. Така че екзистенциалните теми винаги са били на преден план. Накрая решихме да поставим на всичко един много нихилистичен завършек, понеже така се чувстваме наистина. Безполезността в търсенето на смисъл и стремежа към опорна точка като вярата в състрадателен бог, нали разбирате? Това е най-мрачната ни и нихилистична творба досега.

Добре. John е изразявал пантеистичните си интереси и в творбите на Agalloch се вижда оценяване и уважение към природата. Тази пантеистична или неопаганистична идеология споделя ли се от всички членове в групата?

Не, не съвсем. Тя си е най-вече на John. По този въпрос аз безспорно съм атеист. Искам да кажа, че уважавам природата. Много от любимите ми групи също засягат тази тема, семейството ми произхожда от Норвегия, затова имам афинитет към северната митология, но не разглеждам нещата от такова духовно ниво, защото аз дори не вярвам в духове. Смятам, че и за Jason това не е повече от чувство. Но John си практикува паганизъм, у тях има всякакви руни и статуи на Пан и Тор, и много оръжия по стените. Той и приятелката му Veleda, която прави всичките ни фотографии, са много отдадени на това, но за мен то не носи особено духовно удовлетворение. Нищо освен изкуството и любовта не може да ти даде това усещане. В музикално отношение с Agalloch ние тримата си сътрудничим по равно, но естетичността в художественото оформление си е изцяло плод на идеите на John. Поне докато не се отклони твърде много от тази идеологическа посока.

Хаха. И тъй, в крайна сметка как изкуството, киното и музиката се комбинират с текстовете, за да въплътят въздействието върху сетивата на хората от групата, както и на зрителя/слушателя?

В ревютата, които съм чел, постоянно се говори за музиката в някакъв много имагинерен смисъл, а и John говори по този начин, докато работим над записите, понеже той няма такава музикална подготовка, че да говори за музикални тоналности, транспониране и всякакви подобни термини; той дори не знае акордите. Единственото нещо, за което мисли - понеже и това се иска от него - е за чувството, за представата, която се внушава. По същия начин, по който аз мисля за си диез минор, той размишлява върху "Като кой филм на Бергман ми звучи това?" Така изходната точка за Agalloch винаги е била образността. Мисля, че ако аз и John не бяхме музиканти, щяхме да се занимаваме с кино и да продуцираме. Това придава уникално усещане, за нас образността, външният израз, са крайно важни; затова хвърляме толкова време и усилия и затова понякога пускаме само ограничени издания като серията с дървената кутия, защото това винаги е част от усещането. John винаги иска към дисковете да има примерно малки птичи кости или малко пепел. Това наистина ни харесва и точно затова имаме ограничени издания, защото те са наистина високо качество и скъпи за изработване. Понякога е дразнещо, че хората могат да свалят албума, понеже датите на издаване са доста неопределени. Радвам се, че има хора, които предпочитат да изчакат за удоволствието да вземат цялостното издание. Естествено нямам нищо против, ако хората го свалят и преди това.

Нека обсъдим и изпълненията на живо, Как мина работата по клипа и интервютата край промоцията на албума, знам че подготвяте три изпълнения на живо, а какво ще кажете и за едно по-дълго турне?

Имаме голямо желание да направим това, но проблемът е, че трудно провеждаме репетиците. Това на първо място, защото аз живея на четири часа разстояние и така ще е в бъдещите поне пет години. Това доста затруднява нещата. В момента момчетата репетират за тези участия, аз ще отида при тях утре и ще остана една седмица да репетираме. После пак ще отида при тях за известно време в края на юли. Аз не съм репетирал много, но другите вече са добре подготвени. Но те и без това се нуждаят от повече тренировки :)

Хахаха. Разбира се.

Не не не, но е наисина тромаво да се репетира общо. Това най-вече. Друго нещо е, че аз имам класове и преподавам, John има друга работа, а Jason има едногодишна дъщеря, така че наистина е трудно да направим дълго турне. Надяваме се да организираме едноседмични турнета, както преди, но най-доброто, което можем да направим, е едноседмично турне по източния бряг или единични спорадични концерти, където ни се отдаде възможност. Ние нямаме големи изисквания, дори не държим на заплащането, стига само хората да харесват онова, което правим. Така че при удобен случай винаги бихме направили концерт. Аз обожавам това, с удоволствие ще отделя месец, за да бъда просто музикант.

Казваш, че ти харесват изпълненията на живо, как е при останалите? Много се говори за това как Agalloch са една твърде затворена в себе си група и не са подходящи за изяви на метъл сцената?

Е, това е нещо, което ме дразни. Хората виждат това и го определят като снобизъм, което е абсолютно грешно. Вече ви казах, че бихме свирили навсякъде, където можем. Въпросът опира до някои други проблеми. Например, обичах да се размотавам навън с Deceased, слушах ги през цялото време, те са едно миниатюрно превъплъщение на метъла. Извън сцената имаме доста контакти с тях и ми се ще да имах снимка за доказателство "Да, ние сме метъли изцяло, можем да се размотаваме наоколо с метъли", хаха. Признавам, че не сме въвлечени в местната Портландска сцена, но но това съвсем не значи, че не свирим на живо. Искам да кажа, че до някаква степен сме антисоциални, понеже всички музиканти са такива, що се отнася до музиката, но иначе винаги съм на MySpace, нали разбирате? Отговарям на всеки, който ми пише и обичам да срещам хора. John е малко по-затворен, но мисля, че всеки има някакви смущения в социалните контакти. Това няма нищо общо със снобизма.

Е, добре. Не очаквах толкова много. Но предполагам, че с това може да завършим интервюто, бих искал да ти благодаря още веднъж.

И аз ти благодаря много.