Ghost са от бандите, които предизвикват сериозни полемики, дължащи се на жанровата ретро фабула, която се изтърка през последното десетилетие, и на неочаквания световен мейнстрийм успех, предвид мрачните и провокативни концепции, с които ангажират слушателите си. Не можем обаче да отречем факта, че групата е изключително отдадена на почитателите си и продължава да подхранва манията им с качествени творби, които успяват да намерят точния баланс между хитовост и зряло музикантство. През 2018-а година серията от безпогрешни албуми е продължена с “Prequelle”.

Редно е да обърнем внимание на страхотната обложка, дело на поляка Zbigniew Bielak (който през последните години остави специфичния си отпечатък и върху корици на Behemoth, Dimmu Borgir, Mayhem, Paradise Lost, Vader, Watain и други). Картината, изпълнена с красиви детайли, многослойни идеи и символи, провокиращи интересни интерпретации, успява да надмине по въздействие дори красивия метрополитен артуърк на “Meliora” и EP-то “Popestar”. Същевременно изумителната художествена композиция буди носталгия към миналото и детайлните картини, които красяха плочите на един куп легендарни банди през 70-те и 80-те години, и които можеш да наблюдаваш с часове.

Забележителен е замахът, с който Ghost отсичат главите на неподготвения меломан още със зловещото интро “Ashes” и не спират да държат вниманието до последната секунда на тавата, която от своя страна не е особено дълга. Сякаш оптималните за този жанр музика 40 минути на албум се превръщат и в една от специфичните и най-сполучливи формули на Ghost – записите им никога не изтощават, по-скоро подстрекават към едно циклично въртене, което разкрива все повече пластове в музиката им. Композиционно, тя звучи все по-достъпно и стадионно, но това не е за сметка на мистичността или прогресивното музициране. Доказателството за това са страхотните инструментали “Miasma” и “Helvetesfonter”, които и без наличието на вокали се превръщат в едни от най-впечатляващите моменти тук. Съставът експериментира с повече синтезатори, приказни духови инструменти и дори саксофон. Междувременно парчета като “Faith” и “Dance Macabre” са сред най-хитовите и радиофонични опити на Ghost досега. Не на последно място, “Pro Memoria” и “Life Eternal” се докосват до съвършенството на баладичните конвенции, без да звучат твърде сладникаво, а по-скоро клонейки към театрална печал.

Издигането на Ghost в ранга на големите групи се усети като един съмнително бърз процес, но анализирайки впечатляващото им музикално развитие, успехите им са естествени и напълно заслужени. “Prequelle” продължава вълнуващия им път, нареждайки се на най-високото стъпало в творчеството им, но всичко това е само за настоящия момент. Защото само можем да гадаем какво предстои след него...