Интервю с Arjen Lucassen – основател и лидер на проекта Ayreon

Здравей, Arjen, радвам се да те чуя. Как си?

Благодаря, чудесно. Обаждам ти се от Холандия, разпускам след записите на албума.

Поздравления за “01011001”, твоето ново творение. Няма спиране този албум, като наркотик е. Да те питам, има ли някакъв по-кратък начин да го наричам в процеса на интервюто, може би “Y” или “89”?

Аз лично му викам просто “01” винаги, когато го обсъждам с някого.

Албумът е по-мрачен и потискащ от обичайното за теб. Звученето определено си пасва с концепцията, но има ли някаква друга причина за това?

Аз самият преминах през много мрачен период от живота си. Разведох се с жена си и се преместих да живея в нова къща. Отначало купонясвах като пощурял, все едно съм отново на 20 или 30, само дето вече не съм. Вече съм на 47 и последиците от продължителния разгулен живот в крайна сметка ме удариха. Разболях се - загубих усещанията си за вкус и мирис – състояние, което се нарича анозмия. Отидох на доктор и се излекувах от анозмията относително бързо, но не и преди да ме налегне отвратителна, дълбока депресия. Никога през живота си не съм се чувствал толкова зле – просто твърде много ми се насъбра. Започнах да пиша музика и съвсем закономерно тя беше по-мрачна в началото. Но когато напреднах с композирането и когато вдъхновението ме споходи отново, почувствах как се възстановявам и възвръщам сили. Всички тези идеи, музиката – те спасиха живота ми. В момента отново се чувствам страхотно, все едно нищо не се е случвало. Музиката ме излекува напълно. Което е странно, защото когато бях потиснат, си мислех “О, никога повече няма да мога да пиша, никога повече няма да получа вдъхновение, как се очаква от мен даже история да измисля”. Но в момента, в който се стегнеш и започнеш да правиш нещо, идеите идват сами. Трудно е само началото. В момента съм отново 100% на линия.

Какви инструменти и семпли използва този път? Чуват се всякакви шумове, кънтежи и органични звуци, вплетени оригинално в музиката ти.

Историята е ситуирана на чужда планета, почти изцяло състояща се от вода. Трябваше да измисля някакви извънземни звуци, нехарактерни за Земята, индустриални, които да могат да създадат внушения за един подобен развит, високотехнологичен свят. Опитвам се да насоча подсъзнателно слушателя към една технологична визия, защото това е водещата тема в албума – зависимостта от машините и технологиите. Насъбрах всевъзможни странни семпли, повечето от тях записах сам – от индустриални зони, градски шумове, звуци под вода и т.н. Обожавам да се занимавам с такава работа, обожавам да създавам звуци. Противно ми е да ползвам семпли на други хора, искам да звуча уникално. Същото е и с препрограмираните синтезатори – винаги ги разпознаваш от някой друг албум. Затова се старая да изляза с някакво ново звучене – използвам аналогови инструменти, аналогови синтезатори, за да имам достъп до всякакви регулатори, врътки, копчета и подобни, които да настроя както ми скимне и съответно да записвам с някакъв нов звук. Да си призная, това ми е абсолютно най-любимата част от създаването на албум – събирането и измислянето на звуци.

“01011001” е най-амбициозния ти проект относно брой участващи музиканти – гостуват ти 17 вокалисти и 25 инструменталисти. Какво беше по-различно този път, какво те накара да събереш такъв огромен екип?

Интересното в случая е, че изобщо не възнамерявах да правя голям албум. Когато започнах с композирането, си представях един-единствен диск и имах намерение да използвам не повече от четири-пет певеца. Дори съобщих това на звукозаписната компания. Гледаха ме с минути като препарирани, когато няколко месеца по-късно им сервирах намерението си да работя със 17 вокалиста. Никога не планирам. Но, представи си, седиш си вкъщи, почиваш си, слушаш музика, пуснал си Jorn и се дивиш колко е добър този човек. Няма как да не го вземеш в проекта си. На следващия ден слушаш Daniel Gildenlow и си казваш “аа, колко е як, искам го в записа”. Запитах набелязаните хора дали имат желание да работят с мен и след точно две седмици получих 17 утвърдителни отговора. За късмет, творбата се беше разраснала до над 100 минути, имаше предостатъчно роли и място за всеки един да покаже уменията си.

Как избираш певците? Първо пишеш музиката и търсиш подходящия за тези части, или обратното?

Винаги първо пиша музиката. Даже в повечето случаи вече съм записал всички инструменти лично. Тогава оставям музиката да ме вдъхнови за историята. Следващата стъпка е да осигуря участниците и чак след това се захващам с текстовете. Накратко, пиша текстовете съобразно човека, който ще ги изпее.

Как записа “01011001” – всички изпълнители в студиото, или един по един?

Понеже пропорциите не са никак малки, все пак 17 души, би било невъзможно да събера всички в студиото. Процесът отнема месеци и би било страшно непрактично – докато един е в студиото, другите стоят и чакат. Не мога да ангажирам 17 човека и да отнема два месеца от времето им. Затова записите се проведоха отделно, по два-три дни на човек.

Твоите албуми разказват една обща история. Нека сега да я положим на масата за дисекция и да се поровим заедно в нея. Като за начало ще те попитам защо избра “Y” за заглавие на творбата. Само първата част от нея, и съответно първия диск, се развива на планетата Y, останалото действие протича на Земята. В такъв случай, защо постави целия албум под общия знаменател Y? [пояснение от автора: 01011001 е двоичният код на числото 89, което отговаря на буквата Y в ASCII-таблицата]

В третия си дългосвирещ проект - “Into the Electric Castle”, представих тази извънземна раса, Forever [или Завинаги, в превод от английски – бел. ав.]. Те са изгубили своите емоции, а опитите им да си спомнят какво значи да чувстваш са довели до експеримента с хората, разгледан подробно в “01011001”. През всички тези години си задавах въпроса какво е причинило промяната в психиката на Forever. Планетата Y е отговорът; началото на историята – не просто на историята в настоящия албум, а на историята като цяло. Историята, с която се занимавам вече 13 години. Всичко започва тук, на планетата Y и затова името на албума е такова.

Началото на “01011001” представлява портрет на расата Forever. Как си ги представяш ти?

Когато възлагах задачата на графичната компания, изработила клипа на “Beneath the Waves”, настоях да не се моделират никакви създания. Исках хората да използват въображението си, а не да им се предложи някаква готова версия, дори и моята собствена. Така че ще се въздържа от подробно описание, ще кажа само, че те идват от един воден свят и съответно трябва да са пригодени да живеят на него. С течение на времето те са станали като машини, напълно изолирани в собственото си съществуване, зависими от технологиите дори за оцеляването си.

Има един момент в “Age of Shadows”, който ми направи огромно впечатление. В него Anneke изпълнява сложен пасаж с много гласове, всеки от които се базира като текст на някаква двойка от взаимно противоположни думи – “yes/no”, “zero/one”, “on/off”. Представих тези части като бинарен код – поредица от нули и единици, след което ги преобразувах в ASCII-символи и се оказа, че пасажите образуват съответно думите “s.o.s.”, “help” и “forever”. Тогава предположих, че това е единственият им останал начин за комуникация – не думи, а просто машинен код.

Много добре, радвам се, че някой е обърнал внимание. Всъщност си абсолютно прав. Това е и причината, поради която се спрях на бинарен код за заглавието на албума – сметнах, че така бих описал най-точно драмата на расата Forever. Пълната неспособност за комуникация, неестествено отчуждаване един от друг, възприемането на всичко като точно дефинируемо, разглеждането на стоящия до теб като индивид, а не като личност. Те самите са заприличали на машини и са избрали един по-научен начин за комуникация.

В текстовете е загатнато някакво тъмно и опасно минало, което е заплашвало расата преди години. Ще цитирам от “Liquid Eternity”: “Would you prefer the pain and suffering we had / Would you prefer to be in peril, even dead”. Имало ли е непосредствена заплаха за тях, или това символизира съвсем естествената им еволюция?

Не, нямало е пряка опасност за тях. Цитираният текст е препратка към времето преди откриването на Великите машини. И точно както каза, това е малко или много както в реалния свят, ако мога да се позова на пещерния човек като сравнение. Той е бил далеч по-ограничен като възможности и по-уязвим. Той е бил плячка за всякакви други видове, които са се борили за оцеляване. Същото е и с Forever, малката разлика е, че те са живеели под вода, а не на повърхността в пещери. Но принципът е същият из основи – всеки ден е една огромна битка за оцеляване, в която за по-слабия няма място. В настоящето те разполагат с всякакво оборудване, което да улесни живота им и практически на родната им планета за тях не е останала никаква заплаха. Те са абсолютно неуязвими. Течността Liquid Eternity, за която става дума, ги дарява с вечен живот. Но ако животът ти не е непрекъсната борба за оцеляване, то какво може да те води напред? Как би могъл да просперираш, ако нямаш никакъв стимул за развитие и всичко ти е поднесено наготово?

Изградил си характерите на Forever почти като човешки. Прави ми впечатление дори, че си ги обременил със същата носталгия по миналото и съпътстващия я контрапункт – обичта към модерното, която се наблюдава и в съвременното общество. Има чести диалози, например между Daniel Gildenlow и Bob Catley - първият е възхитен от неограничените възможности, свобода и романтика на старите времена, вторият е ужасен от миналото и предпочита сигурността на техниката.

За първата част от въпроса – това е точно така, може да се каже, че придадох на Forever човешки навици и мисли. При все че връзката е практически точно наобратно: логически е неправилно да се каже, че Forever приличат на хора, защото Forever създават човека, и то с ясната цел да се научат да бъдат хора; да чувстват отново като хора. В този смисъл, ние сме хора преди те да бъдат такива; те научават какво е да си човек от нас. В по-цялостен план си съвсем прав, опитах се да приближа максимално обществените настроения на планетата Y до тези на Земята днес. Предполагам, че ако ние някога сме изправени пред техния избор, може би ще постъпим по същия начин. Двете раси сме силно родствени и съм се постарал да заложа този модел навсякъде. Но искам да наблегна, че съм далеч от мисълта да чета морал на модерния човек. Не се възприемам като проповедник, нито като посредник на някаква мъдрост. Далеч не смятам, че технологията е нещо лошо, напротив. Вярвам, че просто човекът й придава по-голяма важност от необходимото. Не смятам също, че трябва да спрем развитието на нашата технология, защото така ще се изправим срещу Човешкото уравнение [превод от “The Human Equation” – бел. ав.] – това, което човекът всъщност е. Ние сме призвани да разширяваме своите хоризонти и да се движим напред. И накрая, аз не поставям въпроса дали технологията е приятел или враг. Моят въпрос е дали собственото ни възприемане за машините е вярно. Мисля, че само донякъде.

Историята продължава със създаването на човека – Forever намират подходяща планета за експеримента си – Земята, която е населена от динозаври по това време. Те причиняват “The Fifth Extinction” – изтребват влечугите, за да подсигурят човешкото развитие. И създават човека от своето ДНК. Това ми прилича на някаква метафора за Бог – “и Бог създаде човека по свой образ и подобие”.

Не, албумът се базира на биология или наука, най-общо. Не на теология. И не бих казал, че е “по свой образ и подобие”, защото светът на Forever е изцяло воден, т.е. те не изглеждат като нас. Добре известен факт е, че нашето ДНК е със структура, която не изключва съвсем зараждането ни от друга планета. На Земята в продължение на милиони години са се разбивали милиони комети. А кометите са практически съставени от лед. Силно вероятно е някоя от тях да е пренасяла извънземно ДНК. Тази теория за появата на човека ми се струва далеч по-правдоподобна от прищявката на някакво божество. Още нещо, което научно изглежда достоверно, но всъщност е фикция – планетата Y съществува наистина и е част от звездната система Андромеда, M31. Учените смятат, че е силно възможно на нея да има зародил се живот, защото е еднакво отдалечена от Слънцето, колкото и Земята. За съжаление, няма как да проверим това, защото е на около пет милиона светлинни години от нас.

Първоначално Forever са нямали намерение да се намесват в развитието на човешката раса. Как се е развил експериментът им до момента на намеса? И какво го налага?

Те успяват в своето начинание да изпитат емоции отново – правят го чрез хората. В един момент обаче осъзнават, че развитието на човешката наука е твърде бавно и това застрашава самото им съществуване. Погледни към Средновековието, когато толкова много хора са умирали от чумата. Така че Forever са се принудили да ни научат на медицина, за да ни спасят. Заедно с това са направили малки, но важни тласъци в развитието на науката ни, без да подозират за последствията от действията си – пренаселване на Земята, бедност, нови болести. Всъщност, песента “Waking Dreams” описва всичко това – от успеха на мисията на Forever, през епидемията от смъртоносни болести през Средновековието, до нарочното споделяне на знания. За съжаление, Forever допускат същата грешка, която са направили на собствената си планета. Решават, че технологиите са отговорът на всички проблеми, но се оказва, че не е така.

“The Sixth Extinction” разказва за изтреблението на хората. Каква е причината?

По принцип не съм обяснил това в “01011001”. Не смятам, че в реалния живот изтреблението ще настъпи толкова бързо, макар и да сме се насочили с пълна пара натам. Оставил съм открит въпроса и в албума – може причината да е разработен в лаборатория вирус, може да е замърсяване, може да е ядрена война. Избегнал съм всякаква конкретика, защото не искам да заемам някаква политическа позиция чрез музиката си, или да въздействам по някакъв начин на политическите процеси в момента. По-важното в цитираната от теб песен са няколкото скрити изрази, които обобщават идеята на целия албум. Най-важен от които е “The meaning of life is to give life meaning” – общо взето моето кредо. Размишлявах доста върху това по време на личния ад, през който преминах. Дълго време се питах какъв е смисълът на живота, но на това никой не може да те научи. Единствено ти, живеейки собствения си живот, би могъл да откриеш смисъла му, никой не би могъл да направи това вместо теб.

Очевидно преди Петото и Шестото изтребление [съответно The Fifth и The Sixth Extinction, песни от албума – бел. ав.] е имало още четири. Какво са представлявали те?

Нямам грам идея. Не си мисли, че това са термини, измислени от мен. Става въпрос отново за научни теории. Има различни геоложки периоди, за които учените съдят по намерените фосили. По тях се правят и предположения за видовете, населяващи Земята по това време. Предполага се, че е имало четири господстващи вида на нашата планета преди динозаврите и, предполагам, ти питаше за това. Между другото, под измиране [превод от extinction – бел. ав.] на даден вид не се разбира неговото пълно изчезване, а само на една голяма част. Мисля, че научната граница е 80-85%.

В своя първи албум, “The Final Experiment”, ти разказваш за пророка Ayreon, живял през шести век и предрекъл тези катаклизми. Разкажи ми как той пасва в историята на “01011001”.

Песните “River of Time” и “E=mc2” описват това. “River of Time” се отнася за Forever, учещи ни тайните на пътуването във времето, но след като така не успяват да постигнат особен успех, те се принуждават да изпратят картини от бъдещето на Ayreon, за да предупредят миналото за грозящата ни заплаха. “E=mc2” разказва точно за двамата учени, провеждащи Последния опит [превод от “The Final Experiment” – бел. ав.].

В албума “Into the Electric Castle” разглеждаш още един експеримент, проведен от Forever, за да изпитат човешките емоции отново. В него те призовават представители на различни раси и народи, които в даден период от развитието на човешката цивилизация са достигнали връх или са господствали над своята част от Земята. Как избра персонажите на героите?

Интересно е, че не аз избрах героите на тази своя опера. Просто се обадих на вокалистите си и ги попитах какво искат да бъдат. Единственото условие беше да са ясно разграничими стереотипи; герои, които всички свързваме с някой етап от историята. Edwin Balogh веднага си избра да е римлянин, Anneke по това време се ровеше в най-различни книги за Египет, всъщност това е нейна отколешна страст, така че беше логично да поиска да е египтянка. Jay van Feggelen възкликна “аа, обожавам Конан, направи ме варварин”, а Fish – е, какво може да е той, освен Highlander. (Смее се.) Същото важи и за останалите – всеки си избра какво иска да бъде. След това, преди да напиша текстовете, се наложи да водя доста проучвания кой персонаж как би мислил, как би реагирал според порядките на времето си. Очевидно нямаше как да познавам всички тези цивилизации и типажи.

Изглежда, че “01011001” е малкото парченце от пъзела, което свързва историята и я показва в пълнота.

Точно така. Той свързва и обяснява всичко, за което съм писал до момента. В края на албума аз казвам “Complete the circle” чрез устите на моите герои и мисля, че “01011001” прави точно това. В момента цикълът е затворен, сега кръгът е цял.

Албумът е пълен с критика към модерното общество. Мисля, че песента “Web of Lies” е доста ясна по значение, затова няма да те питам за нея. Искам да се спра на “Connect the Dots”, защото това е песента, която ме плаши с реализма си. Какво имаш предвид с края й – “I’ve got it made”? Това може би изразява начина на живот на описвания герой – ден за ден, без път, без значение? Или наблягаш на задоволството му, че през целия си лишен от смисъл ден той най-накрая е направил нещо със собствените си ръце?

Не, нито едно от двете, макар че изброените от теб теории са две много добри тълкувания на цялото послание в песента. Би могъл да я разгледаш и по двата начина съвсем вярно. Моята идея, обаче, е следната: в тази песен съм описал един ден от живота на съвсем обикновен човек от настоящето на реалния свят. Той е един добър човек, изобщо не е злодей, нито е различен с нещо от заобикалящите го – той е един средностатистически човек. Може да съм аз, може да си ти, може да е най-добрият ни приятел. Специалното в случая е, че той прави абсолютно всичко по грешния начин, без дори да го забелязва – вместо да готви, купува полуфабрикати; даунлоудва всевъзможни неща; подарява на сина си компютърни игри и дори не забелязва, че момчето му само седи в стаята си, без да води социален живот, без да излиза навън – само играе на игрите си или зяпа в телевизора. Нашият човек не може да спи, затова взима редовно хапчета за сън, без да му минава през акъла, че това е само временно решение – хапчетата ти помагат да заспиш, но не са лекарство. Те не могат да те излекуват от безсънието, с тях ти просто бягаш от истинското решение. И тогава той си завива цигара, пафка в леглото и си казва – ей, колко добре се чувствам, колко ми е добре, колко съм як, колко готино си живея. “I’ve got it made” е по-скоро като “успях”. Или “успявам всеки ден”. Без значение, че това изобщо не е така - той не свързва точките [превод от “Connect the Dots” – бел. ав.], не събира две и две.

Ами албумът “The Human Equation”? Свързан ли е по някакъв начин с общата история?

Не беше замислян така. Тази опера първоначално беше нещо като бягство от обичайния модел, нещо различно. Накрая, обаче, просто не успях да устоя да я направя част от сагата за Ayreon. В общи линии това, което се случва на края на “The Human Equation”, е Forever, влизащ в The Dream Sequencer и пускащ програма, наречена The Human Equation. Отново с цел да изпита емоции.

За това ли е “Comatose” от “01011001”? Понеже главният герой в “The Human Equation” се намира в кома?

Много хора ме питаха за това, но определено няма нищо общо. Заглавието на песента “Comatose” е просто съвпадение. То описва състоянието, в което се намират самите Forever.

И за заключение, от какво се нуждае нашата цивилизация, за да оцелее?

Отново ще кажа, не искам да изнасям проповеди, не искам да поучавам. Аз съм музикант. Както всеки човек, би ми харесвало да казвам на околните какво да вършат, но не го правя. Просто ще се опитам да изживея живота си толкова добре, колкото мога. По същия начин – аз не ям месо. Вегетарианец съм, защото не мога да изям животно, не мога да убия. Но никога, при абсолютно никакви обстоятелства не бих казал на хората да не ядат месо. Ако хората искат да ядат месо, това си е тяхна работа. Те решават за себе си, не аз.

Защо напусна Stream of Passion?

Никога не съм мислил да стана постоянна част от групата, още когато я започвах, това беше ясно. И останалите го знаеха, защото много пъти съм споделял намеренията си да работя върху Ayreon след време. Но както и да е, виждам чудесно бъдеще пред тях – имат двама нови китаристи, талантлив кийбордист, пишат нови песни. Били са ми няколко пъти на гости и са ми свирили част от тях, така че нямам никакви притеснения за бъдещето им. В момента водят преговори с различни звукозаписни компании, но когато заветният договор бъде подписан, албумът ще се появи и ще е чудесен.

Планираш ли да свириш парчетата от “01011001” на живо? Ако да, кои и в какъв състав?

За съжаление, подобно начинание е неосъществимо. В проекта участват 17 певци и 25 гост-музиканти. Така че този път не обмислям никакви лайвове.

Кои са любимите ти вокалисти като цяло? Не е задължително да са гостували в някой от албумите ти, питам за твоите лични любими певци.

John Lennon, Robert Plant, Ronnie James Dio, David Gilmour и след това един куп от вокалистите, с които съм работил.

Очевидно си падаш много по класически рок, а каква съвременна музика слушаш? Пределно ясно е, че слушаш много музика, иначе няма как да знаеш за всичките музиканти, с които си работил.

Хаха, точно така, как да ги поканя, ако никога не съм чувал за тях? По принцип харесвам всички банди, чиито певци и певици съм канил за гости в оперите си. Настрана от това, слушам наистина всякакви видове музика. Непрекъснато, каквото и да правя. Пристрастен съм. Но за да изброя няколко групи, много любими са ми Porcupine Tree, Tool, Coheed and Cambria и много други.

Какво можем да очакваме завбъдеще от теб, от твоя следващ албум?

Казах си преди време да спра да планирам напред, защото обикновено никога не ми се получават плановете, просто сам не се придържам към тях. А толкова много планирах преди – Ambeon трябваше да е електронен инструментален албум, Star One щеше да е солов албум на Bruce Dickinson, Stream of Passion трябваше да е соло албумът на Marcela Bovio, “01011001” трябваше да е изпълнен само от Arjen Lucassen и не повече от още четирима-петима души... Така че явно не съм човек, който планира качествено.

Много ти благодаря за това интервю, страшно се радвам за възможността да си поговорим.

На мен също ми беше приятно. Чао.