Интервю с Jere Luokkamaki, барабанист на Celesty.
Привет и благодаря предварително за интервюто! Какво е чувството да издадеш пауър метъл химна на годината? Пристрастията настрана, но знам, че много хора споделят същото мнение.
Здравей! Страхотно е, че имаме фенове и в България. Не мога да опиша какво означават подобни думи за банда като нашата, особено когато получихме страхотни отзиви както от пресата, така и от самите фенове. Невероятно е, това е най-добрата отплата, която един музикант може да получи за положените усилия. Когато се отправихме към студиото, знаехме, че “Vendetta” ще бъде много по-различен албум от всичко, което сме записвали до момента, но въобще не сме очаквали такова признание.
Eдна от най-отличителните ви характеристики е лирическата черта в музиката. Като основен текстописец, имаш ли някаква начална идея за това как ще се развие историята, или просто добавяш към нея в рамките на всеки следващ албум?
Измислих концепцията на “Vendetta”, още когато издадохме “Mortal Mind Creation”, защото имах доста ясна представа за разгръщането на действието, но с китариста ни Tapani Kangas писахме историята на “Reign of Elements” и “Legacy of Hate” албум за албум. След “Legacy of Hate” историята премина изцяло в мои ръце и ми се искаше да включа някакъв по-личен смисъл към сценария. Сега всяка песен разказва за нещо различно от цялостния замисъл. Мога да ти дам пример с песента “Demon Inside” от “Mortal Mind Creation”, която писах по времето, когато вторият ми син беше още бебе и имаше ужасни колики в продължение на близо четири месеца, а аз се чувствах сякаш е обладан от демон. Запознатите с историята знаят, че текстът се отнася за Edel и за това как баща му Amardon усеща, че нечие нечисто присъствие контролира мислите и действията на сина му. Има подобни парчета и във “Vendetta” – например историята в “New Sin” е фокусирана върху Delinom и фикс идеята му да превземе Cryon, а тези, които следят развитието знаят, че не му е за пръв път. За всички останали, обаче, текстът не би звучал по този начин. Ние живеем в малко градче, наречено Seinajoki, където всички се познаваме и понякога имаш усещането, че определена група хора започва да ръси какви ли не глупости по твой адрес, което като нищо може да подрине имиджа и кариерата ти. Е, “New Sin” e посветена изцяло на въпросните идиоти, които сякаш си нямат друга работа - за тях всеки следващ наш албум ознаменува появата на нов грях, така че си казахме, че е крайно време да “съгрешим” отново (“you gather together the congress of fools”).
Като стана дума, във “Vendetta” меко казано затруднихте главните герои, не очаквах да затриете целия Cryon. Мислил ли си как ще се измъкнеш от цялата тази каша?
Ха-ха, ами... Затънал съм яката, да! Оцеляха шепа хора, но съм измислил всичко до най-малките детайли. Просто накрая винаги всичко приключва добре, героят побеждава, бла-бла-бла... Клиширано е. Затова исках да създам нещо различно, дори ако това означава край на историята, но тя все пак продължава, така че ще видим какво ще стане. Фактически първата сага приключи, защото Cryon вече не съществува, а елементалните камъни и магическият меч са в ръцете на злото. Но предизвикателството да измисля по-нататъшното развитие на нещата определено ме привлича. Въобще намирам цялата идея за това какво биха направили тъмните сили с инструментите за сътворението и тоталното унищожение на Вселената за много вълнуваща!
Както казах, исках нещо по-различно от масовите клишета, но с това се промени и музиката ни – стана по-тежка и мрачна, което е напълно естествен процес. Ако смяташ, че наистина съществува ключ към Вселената и че един конкретен човек може да взима решения вместо цялото човечество, то какво пречи на същите инструменти да попаднат в ръцете на злото, след като светът се разделя на добро и зло поначало? Не ми се вярва, че ако същата тази сила разполага с универсалния ключ, ще го използва за абсолютна деструкция, може би по-скоро ще процедира в пъти по-безмилостно. Затова и историята придобива подобни измерения, интересува ме най-вече методиката на действието в едно такова положение, не толкова крайният резултат.
Как ви се отразиха записите с цялата финландска филхармония и симфоничния оркестър? Сам ли написа аранжиментите и ще повторите ли същата продукция в следващия албум?
Чувството е уникално, незабравимо. Има неща, които искам да направя, преди да умра, това определено беше в списъка. Както знаеш, всички работим заедно върху аранжиментите, после аз или някой от китаристите ни (Teemu и Tapani) се включва с конкретна идея за композицията, след което Teemu прави записите в домашното си студио и започваме да продуцираме заедно с цялата банда. Всичките оркестрации и хорови аранжименти са дело на Kalevi Olli от филхармонията, с когото работихме близо половин година преди студийните сесии. Мисля, че ще използваме същия екип и в следващия албум. Самият Kalevi е много въодушевен и очаква с нетърпение да започнем работа по албума, дори ми се обажда доста често и разпитва как вървят нещата с новите песни.
Celesty е изключителна концертна група, обмисляли ли сте евентуалното издаване на DVD, да кажем? Все пак вече записахте четири дългосвирещи албума.
Ами, да видим... Говорили сме за това, но все още нищо не е ясно. По-скоро ще издадем пети албум преди какъвто и да е лайв формат, но засега не се знае.
Сподели някои любими групи, откъде черпите вдъхновение като екип?
Като банда основните ни вдъхновители са Rhapsody, Helloween, Manowar и Stratovarius. Разбира се, всички си имаме разни индивидуални любимци, информацията е качена на сайта ни (www.celesty.net). Лично аз харесвам всякаква музика, стига да ми звучи добре. Сред любимите ми групи са HIM, Kamelot, Dimmu Borgir, Strapping Young Lad, Nightwish - списъкът е дълъг. Харесвам и музиката на 30 Seconds To Mars, Nirvana, Nickelback, Green Day – ако щеш вярвай, но по-често се случва да слушам разни леки рок или поп радиостанции.
Често свирите кавъри на Stratovarius по време на концертите си, успя ли вече да чуеш “Polaris”? За мен албумът е незадоволителен, ти как го намираш?
Да, купих си албума в деня на премиерата му и го изслушах два-три пъти още същия ден. “Polaris” разкрива доста различна страна на Stratovarius, има няколко страхотни песни, но нещо наистина липсва – ясно е, че това е Timo Tolkki, който все пак отговаряше за 90 процента от песните им, също така е и един от най-любимите ми композитори и продуценти. Сега вече не е част от групата, което е ясно доловимо. Не искам да кажа, че това е нещо лошо, защото такива неща се случват постоянно, но бандата вече не звучи като Stratovarius.
На мен ли ми се струва, или откриващият риф и въобще цялата атмосфера в песента “Lord (Of This Kingdom)” е вдъхновена от Manowar? Дори вокалните маниери на Antti напомнят на стила на Eric.
Да, това е нашата Manowar-ска песен там! Във всеки албум включваме по едно “Manowar парче”, но по-често това не е толкова ясно, колкото при “Lord (Of This Kingdom)”. Спомням си демо текстовете за тази песен, първият куплет съдържаше нещо от сорта на “Axes, with hammers and magical sword”, ха-ха! Просто беше твърде много!
Ти си един от основателите и главни композитори на Celesty. Как успя да се развие бандата за това време през твоите очи?
Основните композитори винаги са били част от групата, така че май тези промени не са се отразили в кардинална степен на музиката ни. Разбира се, дебютният албум звучи по-различно, защото бяхме с друг вокалист. Когато Juha-Pekka Alanen, главният ни китарист до 2005-та година, напусна Celesty, исках да намерим заместник, който да умее да пише песни и да разбира от продуциране – Teemu се оказа идеалният човек за целта. Работил съм с него в другата ми банда и го познавах добре. Изборът беше страхотен, защото сега всички музиканти участват в композиционния процес – някои по-малко, но в края на краищата резултатът се получава благодарение на всички нас.
Имаш ли любими песни или цял любим албум на Celesty? “Vendetta” вдигна летвата адски високо!
Страшно много харесвам “Vendetta”. Текстовете в този албум са много по-лични. Всички отдадохме по нещо от себе си и момчетата споделиха, че след края на “Legacy of Hate Part 3” са се разчувствали, защото знаят какъв е смисълът, заложен в лиричната страна на тази песен. Разбира се, че харесвам и старите ни албуми, сред едни от най-грабващите песни за мен са "Sword of Salvation", "Kingdom", "Unbreakable", "Shelter", "Unreality", "Empty Room", "Back in Time".
Защо тогава не напишете “Legacy Of Hate Part 4” в следващия албум? Тази мини-сага се е превърнала в абсолютен шедьовър за феновете ви.
Не мисля, че ще има четвърта част, но кой знае? Историята на “Legacy of Hate” разказва за цялото семейство на главните герои, а сега то не съществува, много от тях са мъртви и затова мисля, че ще си остане трилогия. Обаче ми се върти конкретна идея, на даден етап ще запишем една много дълга, епична песен, която ще включва имената на всичките ни албуми до момента.
Свирите на много фестивали, последният беше Bloodstock – чух много добри отзиви от приятели в Англия, изглежда сте се справили перфектно! Планирате ли да изнасяте повече концерти извън Финландия? Надявам се, че и в България ще имаме удоволствието да ви гледаме някой ден.
Tapani ще прекара ваканцията си в България тази есен, така че остава да видим дали ще успее да организира някои неща там, защо не? Ще се радвам много! Лично благодарих от името на цялата банда на феновете, които ни посрещнаха така топло по време на Bloodstock и казах, че ще свирим на всяко едно място по света, стига някой да ни покани – би било страхотно да посетим повече места, а едно изцяло европейско турне звучи идеално! Публиката в Англия беше страхотна, хората се отнесоха много добре с нас. Не очаквах, че там имаме толкова много фенове, даже доста хора казаха, че това е било най-доброто представяне в рамките на целия фестивал.
Отправи някакво пожелание към феновете си тук, в България. Благодаря много за отделеното време и страхотната музиката, която създавате за нас!
Поздвави от Финландия на всички метъл фенове там!!! Ще е истинско удоволствие да свирим в страната ви и да споделим концерта на годината с вас! Бъдете все така истински, до скоро!
