Имайки предвид, че през последните години всички видове жанрове и класификации в метъла започват да стават все по-голяма отживелица и по-скоро част от миналото, ъндърграунд сцената вероятно е мястото, за което можем да кажем, че вече са почти изцяло изчезнали. В този ред на мисли, насочваме вниманието си към създателя – The Mountain King и творението – “Hitting Stellar Pipes”, които са два блестящи примера за това колко невъзможно е да опишеш нещо толкова далеч от всякакви думи и толкова близо до сърцето и душата. И в случаи като този, определенията нямат никакво значение.
Една добра новина за търсачите на актуална, значима и дълбокомислена музика с послания и смисъл, леко откачена и същевременно композиционно възхитителна – търсенето вече лесно ще намери своя чакан резултат. Обгърната в мистерия и мрачна атмосфера, това е новата творба на проекта The Mountain King и човека-група Eric McQueen, който е в индустрията от много, много дълги години и с оглед на новия му запис, определено знае какво прави там. Албумът включва смесица от безброй жанрови частици, както и големи и малки дози стоунър метъл и рок, дроун, дуум метъл и пост-рок – всичко това комбинирано в необятна синева от звукови експерименти и кристално чисти емоции. “Hitting Stellar Pipes” показва и завидни инструментални умения, заради които записът не се нуждае от синтезатори и компютърна обработка, а включва само и единствено истински инструменти, като например неочакваните диджериду, ситар и виолончело, записани във Венецуела и Германия. Подобно на легендарните и тежки отвъд всякакви граници на разумното банди като Sunn O))) и YOB, The Mountain King изследва някои от най-морбидните и екстремни измерения на дуум, дроун и пост-рок подразделенията. Едно нещо е сигурно – това със сигурност не е музика за хора със слаба психика и нерви, но феновете на всичко, изброено до момента, моментално биха се влюбили в “Hitting Stellar Pipes”.
Емоционалната мощ и ударната сила на албума се стоварват още в първите секунди на заглавната композиция. Не е лека работа да приковеш и задържиш вниманието на хората с 34-минутна песен, но този път се оказва повече от лесно. Напрежението в нея се покачва много бавно и постепенно, като те държи на ръба през цялото време, само с помощта на авангардни звуци и един нежен китарен мотив, който се появява за секунди и после тихо се слива с изчистения фон. И тогава, 15 минути след началото ѝ, цялата потискана досега енергия се отприщва, когато най-сетне чуваме и вокалите – атмосферата става още по-дълбока, тъмна и поглъщаща.
Следва “Call Of Mothra” – още една изключително дълга песен, но, разбира се, казано в най-добрия възможен смисъл. Очевидно дори и още 28 минути емоционална разруха и композиционен гений не са достатъчни, за да обгърнат всичко, което The Mountain King има да покаже. Второто парче в записа е дори още по-китарно ориентирано и предлага много по-екзотично настроение, най-вече заради всички нови инструментални инспирации. Дълбочината на музиката става още по-огромна с всяка секунда и няма начин да не попаднеш в капана ѝ. Въртележката от чувства продължава да се върти и няма никакви намерения да те пусне да слезеш. Поне не и в близко бъдеще.
Дори да изглежда неизчерпаема и безкрайна, скоро след последните моменти от “Call Of Mothra” завладяващата история на “Hitting Stellar Pipes” стига до своя край. В албум, където музиката говори сама за себе си, по-силно от всякакви думи, всички изговорени слова наистина изпъкват. Двуминутната, трета и финална част от записа носи името “Mothra's Legacy I (Egg)” и прилича повече на разказ, отколкото на песен, но въпреки това е чудесен завършек на цялото пътешествие, през което минаваш в компанията на The Mountain King.
Меко казано труден за възприемане, но заслужаващ цялото отделено му внимание, новият албум на Eric McQueen успява да те накара да се замислиш, да чувстваш и да осъзнаеш много повече неща за себе си и за света, отколкото някога си си представял, че е възможно. Стига да можеш да му се насладиш и да се потопиш напълно в бездънния океан от вдъхновение на “Hitting Stellar Pipes” – заключен някъде между здравия разум и пълната лудост.
