Два албума за една година – ще се съгласиш, че Black Space Riders са особено продуктивни в последно време. Всъщност тези два албума разказват една история в две части, но интересното е, че и двете издания могат да се слушат самостоятелно. Ако не гледаш заглавията, по нищо няма да разбереш, че едното е продължение на другото. Това е впечатляващата част – два напълно завършени албума в рамките на една година. Ако не друго, то тези музиканти заслужават най-малкото респект за труда си.
“Amoretum Vol. 1” се появи в началото на годината, а ето че сега е време да разберем какво са ни подготвили немците в “Amoretum Vol. 2”. Едва ли ще забележиш някаква музикална или концептуална разлика между двете. Излиза, че и двата албума са записани наведнъж, но едва ли някой би си пуснал psychedelic албум, дълъг над два часа, затова от групата решили да разделят съдържанието. Вероятно са били подтикнати и от маркетингов интерес. Това, разбира се, няма никакво значение, особено след като музиката е добра.
Интересно е значението на заглавието. Думата Amoretum е кръстоска между немскита Amor (Купидон), и Arboretum (Дендрариум). От групата обясняват, че наименованието носи символично значение на светилище на природата и любовта. И докато и двете части следват тази концепция, то втората е по-скоро “разразила се буря в Градината на Любовта”. Дали всичко това е свързано с носещата същото име поема на британския класик William Blake? Едва ли. Black Space Riders разказват своя история.
Музиката е приятно съчетание между психеделичен и класически хард рок с интересни спейс и на места прогресив влияния. Открояват се песни, в които можеш да откриеш влияния от гиганти като Pink Floyd и Foo Fighters. Опитното и пропито с изтънченост композиране е родило някои особено красиви произведения. Темпото и лайтмотивите постоянно се менят, а с тях и атмосферата и настроението. Като нищо преминаваш от по-агресивната, повтаряща девет пъти името си “LoveLoveLoveLoveLoveLoveLoveLoveLove (Brake the pattern of fear)”, към космическата “Walls Away”, и стигаш до забавената, особено след гореспоменатите две, “In Our Garden”.
Вече може би се досещаш, но заглавията на парчетата са също доста забавни. Вече споменахме, и нека я повторим пак, защото защо не – “LoveLoveLoveLoveLoveLoveLoveLoveLove (Break the pattern of fear)”, обаче по-надолу става по-интересно. Стигаме до пиесата “Ch Ch Ch Ch”, която е разделена в също в две части. Едната е “…(The Ugly Corruptor)” и е изцяло инструментал, който поражда немалко въпроси. Втората, “…(Living In My dream)”, е сред най-силните песни в албума.
Личи, че Black Space Riders са вложили много усилия и финанси в изграждането на тази огромна и многопластова история. Стилът, в който творят, обаче едва ли ще им донесе някакви големи комерсиални успехи, особено като се вземе предвид и географското им положение. Все пак, за феновете на психеделичния спейс рок, и двете части на “Amoretum” са препоръчителни.
