Интервю със Стефан от Distorment.

Представи с няколко думи група Distorment – откъде сте, какъв стил свирите?

От София сме. Стилът е кросоувър/метълкор. В Distorment сме аз, Стефан – вокали; Боби – китара; Петър – бас и Вальо зад барабаните. Групата съществува от по-малко от година, но определено имаме сериозни планове завбъдеще.

Как се събрахте, разкажи историята на бандата.

Всички поствахме във форума на Metal World и по едно време няколко пича решиха да посвирят заедно, като ме извикаха да се дера зад микрофона. Така започна всичко. Поне аз доколкото знам, ние сме първата българска банда, сформирала се покрай Интернет форум. Но това е нещо, което с времето, имайки предвид колко по-централно място в живота на всички заема Интернет, ще стане нормално. Та както и да е – постепенно нещата станаха сериозни – написахме няколко парчета, сега вече и свирихме на живо. Всичко се разви сравнително бързо...

Кажи по няколко думи за момчетата от състава. Що за хора са, каква музика харесват? Разбирате ли се на лично ниво?

Разбираме ли се? Хаха! Все едно сме женени от 20 години – така се разбираме! Това в кръга на шегата. В групата цари приятелско настроение. Примерно, дори и да не сме на репетиции, често излизаме заедно. Бих казал, че сме приятели, а това е важно за мира в групата. За всеки по отделно...

Боби - с него сме често на двете противоположни мнения по почти всички въпроси: какви кавъри да свирим например. Можем да спорим до безкрай сигурно. Слуша същите неща като мен, горе-долу. Доста нео метъл също. Иначе е свестен тип, ама май така ни идва отвътре.

Пешо е малко странен тип. Постоянно говори за ноти, и прагчета, и триоли, и незнам-си-кво-си, незнайно защо мислейки, че някой го разбира. Иначе е много добър басист и се радвам, че сме в една група. Той се кефи повече на по-класически групи: Motorhead, Megadeth, Judas Priest…

Вальо е може би най-точният пич, ever. Винаги когато другите спорим за някакви глупости, само защото така ни е дошло, той ще е човекът, който ще каже нещо умно, без да се поддава на някакви тъпи настоения. Той се кефи на почти всичко, като май слуша най-вече ска, пънк-рок и хардкор. Освен това е ебати добрия барабанист, според мен. Свири също и в Chicken Soop и Empty Face.

Откъде идва името на групата, означава ли нещо, или е просто игра на думи? Как го измислихте?

Измисли го Боби. От “distortion” и “torture” идва. Не, че носи някакво особено дълбоко значение. Звучи добре, а и логото ни е яко. Наскоро се сетихме, че и за обратното на “torment” може да се приеме. Хаха! За името на група е по-важно да изглежда и да звучи добре. Ако някой го интересува философията зад музиката, да прочете текстовте. Иначе преди това мислехме имена, сред които Troo Norsk и Anaira (Ариана на обратно).

В момента провеждате силна концертна дейност из столичните клубове. Трудно ли е се уреждат подобни изпълнения и реално печелите ли нещо от тях?

Опитът ни учи, че не е толкова трудно да се уредят, колкото да се случат в уречения ден. Ако си сериозна група, която има солиден авторски материал и достатъчно желание да свири, винаги можеш да си намериш клуб за свирене.

Да очакваме ли още концерти в скоро време и къде?

28-ми Март, клуб “О! Шипка”, заедно с приятелите ни от Zaplaxa. Това ще бъде първият ни концерт в този клуб и го очакваме с нетърпение. А вече се говори и за Април и то не с кой да е, ами с Redrum! Това определено ни беше една от мечтите, когато започнахме да правим музика. Стискаме палци да се получи.

Как се появява една песен на Distorment? Труден процес ли е, или става бързо? Кой е основният композитор, ако има такъв?

Зависи, винаги е различно. Имаме песни, за които първо е написан текстът, а после музиката, както и обратното. По принцип Боби пише по-голямата част от музиката, като Вальо си измисля барабаните. Напоследък обаче Пешо и аз се включихме сериозно в процеса на писане. Една от най-новите ни песни, “Sanity Crisis” е предимно от наши идеи. Иначе текстовете ги пиша аз, като за някои е помагал и Боби. Малко или много – всичко правим заедно.

Може ли да се каже, че имате обособени музикални влияния от тази или онази група?

Влияния имаме, естествено. Въпреки това винаги ми е било трудно да определя някоя група, на която да приличаме. Смесваме доста стилове, от грайнд до нео метъл, колкото и абсурдно да звучи. За групи бих споменал Machine Head, Hatebreed, напоследък и Napalm Death, Prong също.

Според теб в реда на нещата ли е една млада банда да свири кавъри? Вие правите такива – на Madball, Sepultura…

Напълно в реда на нещата е! И то не само за малка банда като нашата. Да вземем за пример Machine Head – всички видяхме и чухме как свирят “Creeping Death”, “Territory” и “The Trooper”, нали? В нашата ситуация важното е авторският материал да преобладава. Повече от 2-3 кавъра на концерт не мисля, че бива да се свирят.

Замисляли ли сте се за внасяне на втора китара в музиката ви?

Да, определено. Дори ние отначало бяхме с двама китаристи. Обаче Боби и Здравко не успяха да се сработят добре и всички решихме, че на този етап е по-удачно да продължим с една китара. Не съжалявам за което.

Кажи нещо повече за текстовете, какви теми разглеждаш в тях? Досега имате само един на български език. Това така ли ще си остане?

Текстовете са предимно мое дело. Темите са различни, като са предимно социални. “Blind Hatred” е за расизма, “The Long Arm Of The Law” - за тези, които са над закона, “Force Fed” е за начинът на мислене и живот, който ни натрапват чрез медиите. Най-новата песен “Sanity Crisis” е малко по-различна – темата е за това как светът на човек се разпада, когато всички излюзии, на които се крепи животът му, изчезнат. Старая се темите да не се повтарят, затова понякога се оказва, че имаме готова песен без текст, понеже аз просто не мога да се сетя за какво да се пее. Имаме вече “Помия От Лъжи” – стигат ни толкова песни, в които да се пее за това какво е обществото ни. Колкото до езика – наистина само тази песен засега е на български и мисля, че ще е някак си готино, ако това си остане така.

Каните се да запишете демо. От колко песни ще се състои то, къде смятате да го направите, как ще се разпространява?

Определено сме мислили по въпроса. Една група трябва да остави някакви записи след себе си. А и е хубаво да има някакво CD, което да продаваме по концерти. Така се популяризира групата – хора, които не са били на концерта могат да чуят диска от някой приятел и да се запалят евентуално. Иначе нищо конкретно не е мислено. „Като му дойде времето”, дет се вика...

Как виждаш бъдещето на Distorment? Какви цели сте си поставили за момента? Към какво се стремите?

Засега основната цел е да се скъсаме от свирене на живо, а до края на годината евентуално и да направим някакъв студиен запис. Иначе целите не са ни особено високи. Поне за мен. Искам да можем да правим тази музика и да я свирим пред хора. Заради това въобще се занимаваме, това е тръпката. Не целим комерсиален успех. И въпреки това е добре да излизаш поне на нула от всичко...

Какво мислиш за родната тежка сцена? Оптимист ли си?.

Като гледам групи като Redrum и The Revenge Project, съм оптимист определено – страшно са добри. Групи има. Сцена няма обаче. Но мисля, че напоследък нещата се пораздвижиха и е въпрос на няколко години да заработи машината на музикалната индустрия и в този стил.

Средната възраст в Distorment е 18 години. Що за човек е един средностатистически млад метъл фен в България? Може ли да се направи обобщение?

Чак пък обобщения едва ли. Мога да говоря само за себе си. Слушам тонове музика, гледам филми, прекарвам време с приятелката си, излизам да пия с приятели от време на време, гледам мачове по телевизията, уча за изпити... това правя. Нищо особено и като изключим музиката – нищо стриктно “метълско”. Не ходя да правя секс в гробищата, примерно.

Кои са петте ти любими групи?

Много са, наистина. Но първите пет, за които се сещам, са Machine Head, Pantera, Sepultura, Killswitch Engage и The Hаunted. Сега пък като ги погледна тези пет, ме е яд, че не съм успял да спомена поне още пет имена.

Black Sabbath ще свирят в оригиналния си състав след три месеца в София. Това как те кара да се чувстваш?

Като разбрах новината бях в транс няколко дни. Около 20 минути бих шамари на приятелката ми, крещейки “Sabbath! Sabbath!!! Sabbath, кучко, Sabbath!!!!!”. После пък спорих с някви тъпаци, които смееха да твърдят, че с Dio бандата била по-добра. Прекалено лично го приемам. Колкото до концерта – Black Sabbath е най-влиятелната група в историята на рока, както и една от любимите ми. Просто не мога да повярвам, че ще се случи наистина. Там съм 100%!

Някакви последни думи?

Не пикайте срещу вятъра.