Августовската жега изобщо не си подхожда с норвежкия блек метъл, още по-малко пък с леденостуденото име на героите на днешния материал. Зимата е неизменна част от Iskald и макар да не е нещо, което те да изтъкват директно, си е част от имиджа им. Дори до този момент групата поддържаше тенденцията да издава албумите си все през по-хладните месеци на годината, така че няма как подобно издание да не дойде малко изненадващо. От друга страна, “Innhøstinga” означава жътва, следователно би трябвало всичко да е наред. И все пак, тук си говорим или за образцов като по учебник оксиморон, или за някакъв паракосмос, в който жътвата се извършва през зимата.
Като оставим настрана горните разсъждения, които вероятно интересуват единствено автора на статията, “Innhøstinga” е висококачествен суров блек метъл до мозъка на костите си, като на места се долавят леки груув елементи за цвят. Едно от най-големите достойнства на албума е кристалният звук, благодарение на който с лекота ухото долавя всеки малък детайл. Похвално е, че блек метъл сцената през последните години успешно се отскубва от стигмата, че колкото по-гаражен е записът, толкова по-сурово е звученето.
Сингълът “The Atrocious Horror” открива без излишни встъпления изданието. Измежду бруталните бластбийтове се прокрадва ритмичен, отнасящ вратове риф, който се превръща като нищо в емблема на песента и докато я слушаш, постоянно очакваш повторението му. А докато се наслаждаваш на накъсаните преходи и разложените акорди, осъзнаваш колко интелигентно е поднесено цялостното музициране. Това просветление се запазва и при останалите парчета. “No Amen” продължава още по-силно. Груув рифовете преминават в бесни бластбийтове, придружени от гневни крясъци, на които в един момент ти се приисква да пригласяш.
“Offer Av Livet” разкрива по-мелодичния си характер и подготвя ухото на слушателя за най-лесно открояващото се произведение в албума – “Even Dawn Drew Twilight” – красноречив пример за мелодичен блек метъл шедьовър. Оттук нататък започват да се редуват бързите и малко по-бавните песни. “Rest, Not in Peace” и “From Traitor to Beast” са всеобща масова сеч, докато “De Siste Vintre” и “Lysene som Forsvant” заменят успешно непреодолимия гняв с ужасяваща и неизлечима болка. А за десерт от групата ни сервират едноименната епика, която сякаш цели да вплете всички настроения в едно. И като че ли успява – озоваваш се сред унищожителен хаос, който както се появява, така и изчезва – от нищото, оставяйки те да се чудиш какво изобщо се е случило току-що.
