Интервю с Benjamin Buss - китарист на Flowing Tears

Как са нещата в лагера на Flowing Tears? Сбъднаха ли се очакванията ви след издаването на новия албум?

Всъщност нямахме надежди или идеи. Звучи доста депресиращо, нали? Но наистина, просто не сме имали никакви по-особени очаквания спрямо “Thy Kingdom Gone”. Пада се шести дългосвирещ албум в дискографията ни, а дотук така или иначе успяхме да надминем мечтите, които имахме, когато създадохме бандата. Тогава бяхме седемнадесетгодишни хлапета, нищо повече. Не издаваме албуми с идеята, че така ще постигнем повече успех – разбира се, ако нещата потръгнат, то какво по-хубаво от това? Просто не започваме да правим нещо с определени очаквания. Flowing Tears е група, чрез която всеки от нас изразява самия себе си, това е всичко. Естествено, че се радваме, когато хората харесат песните ни и успеят да се преоткрият в тях, но не пишем музика само заради това. Колкото до “Thy Kingdom Gone”, това като че ли е най-личната ни творба до момента, което е по-важно за мен.

Албумът е страхотен, поздравления! Наистина съдържа най-сложната музика, която съм имала удоволствието да чуя от вас. Много по-различен е от всичко, което сте издавали до момента, с повече готическа, че и дуумаджийска атмосфера. Може ли изобщо да се сравнява с предшествениците си, според теб?

Да, дуумът си присъства доста, но пак е трудно да се прецени в каква насока албумът се отличава от предишните. За мен е нещо като семеен портрет, свидетелство за това как се чувствахме, докато най-накрая успяхме да го запишем. Този път ни беше обхванала странна апатия, сякаш бяхме изтощени от живота, затова и “Thy Kingdom Gone” звучи по този начин. Давам конкретен пример с времето, по което записвахме “Razorbliss” – чувствахме се страхотно и просто си прекарвахме добре, което доведе и до онова по-позитивно рок звучене. Този път музиката е доста депресираща, атмосферична и мрачна, затова и реално погледнато това е най-сложната ни тава, доста по-тежка и дълбока от “Razorbliss” и “Serpentine”, ако въобще може да ги сравнявам.

Като за начало, албумът е концептуален, което е нещо ново за Flowing Tears. Разкрий мистерията около посланията на песните, кой е автор на текстовете, каква е конкретната идея зад тях?

Всичките текстове са мое дело. “Thy Kingdom Gone” не е концептуален албум в общоприетата норма, няма обединяващ сюжет или протагонист. Концепцията е метафорична, а свързочната лирическа линия описва идеята за загубата на вярата. Като казвам това, съвсем нямам предвид религиозни убеждения, а вярата в позитивните черти от природата на човечеството. Липсата на усещането, че може да ти се случи нещо добро, което не е свързано с конкретна история или интерпретация. Раждаме се и растем позитивно настроени към хората, към бъдещето. След време обаче започваме да губим дори тези илюзии, по един или друг начин. Всеки може да се похвали с не един или два случая, носещи чувството, че целият свят отива по дяволите. Точно това изразява и албумът ни – “кралство”, което е обречено. Погубени илюзии. Вяра, която просто е изчезнала.

Изборът на обложката също е интересен, какво изразява тя?

Според мен се вписва в идеята на албума перфектно. Личното ми тълкувание е свързано с човек, който прави ретроспекция на живота си и наблюдава отдалеч кралството, където някога е властвал, но което вече просто не съществува. В изцяло метафоричен смисъл, разбира се.

Заглавното парче е най-тежкото, което съм чувала от вас изобщо. Кой изпълнява вокалите там и как го избрахте?

Това е Vorph от Samael, с него сме много добри приятели още откакто имахме съвместно турне през 2004-та. Когато писахме песента, някак усетихме вътрешно, че ще пасне именно на неговите гласови възможности, изпратихме му демо вариант и попитахме дали би искал да изпее част от парчето. Е, не само, че хареса песента и се съгласи, но и я изпя цялата, от началото до края. Когато я чух за пръв път заедно с вокалите му, усетих вледеняващи, злокобни тръпки по гърба си!

Миналата година издадохте албума “Invanity – Live In Berlin”. Защо се спряхте на концертен запис, вместо да запишете изцяло нов материал?

Всъщност далеч не го записахме вместо един нов албум. Направихме го, защото концертът бе специален и искахме да споделим тези версии на класиките с феновете си. Освен това, тавата е полуакустична - по време на турнето свирихме песни с изцяло нов аранжимент. Поне за мен това беше достатъчен повод; композициите с новите аранжименти изведнъж започнаха да ми звучат много по-близко до идеята, с която ги създадох навремето, за разлика от официалните песни в самите албуми, където понякога китарите “погребват” оригиналния замисъл. “Pitch Black Water” е един доста добър пример в случая – версията й от “Invanity” е много по-динамична и въздействаща, отколкото оригиналното й звучене от “Razorbliss”.

Самият ти имаш ли любим албум на Flowing Tears?

Да – “Joy Parade”, вторият ни албум и първият ни запис с женски вокали. Не само заради музиката, но и заради времето, по което го записахме. Тогава не разбирахме много от музикален бизнес, практически никога не бяхме имали свое собствено турне и имахме усещането за нещо нереално, магическо. Направихме това, което сметнахме за добре без нито капка отрова в съзнанието ни като група, което е прекрасен начин да създадеш един не по-малко прекрасен албум.

Кой продуцира новия ви албум, преди време работехте заедно с Waldemar Sorychta, но в един момент прекъснахте взаимните си ангажименти?

Аз продуцирах “Thy Kingdom Gone” с помощта на David Buballa и студийните напътствия на Kristian Kohlmannslehner (Another Perfect Day), който го записа и миксира. Това да запишеш албум без намесата на външен продуцент си е предизвикателство. Харесвам много нещата, които направихме с Waldemar, защото той е невероятен професионалист, но след трите записа просто решихме, че е време за промяна. Не заради някакви различия или защото вече не харесваме работата му, но искахме нещо ново. Това, че човек обожава спагети, не означава задължително, че ги яде седем дни в седмицата, нали така?! Обмисляхме други предложения, но накрая решихме, че ще е вълнуващо сами да продуцираме “Thy Kingdom Gone”. Между другото, копродуцентът David Buballa ни беше клавирист преди десетина години. След напускането му си останахме близки приятели, той така и така винаги е допринасял с нещо свое за албумите на бандата, затова този път решихме да го включим изцяло.

Напускането на Stefanie шокира феновете ви, което си е разбираемо. Гласът на Helen не е толкова различен от нейния, но въпреки това е лесно разпознаваем, уникален сам по себе си. Как и защо се спряхте точно на нея? Освен това тя е омъжена за David, басиста ви. Това обвързване не пречи ли на музикалния процес, или напротив?

Хм, защото единствено с нея успяхме да си кажем “това е Flowing Tears”. Прослушахме редица страхотни певици, но всеки път звучаха така, сякаш слушаме кавър версии на песните си. Обаче когато за пръв път изсвирихме едно старо парче с участието на Helen, усетихме веднага, че все още сме бандата, която винаги сме искали да бъдем. Не само защото гласът й се вписаваше идеално, но и защото самата тя някак ни пасваше. Колкото до отношенията им с David - не знам, всъщност, по-скоро трябва да питаме тях. Сега като се замисля, това не афектира работния процес – нито от положителна, нито от отрицателна гледна точка.

Да поговорим за другата ти група, Powerwolf, чийто барабанист също така е Stefan от Flowing Tears. Прочетох, че този месец започвате да записвате третия си албум, какво ни очаква?

Абсолютна метъл лудница!!! В момента приключваме с последните приготовления, преди да се затворим в студиото и ако всичко върви по план, албумът ще бъде огромен, във всеки един смисъл.

Доволен ли си от начина, по който феновете ви възприеха предишните два албума на Powerwolf?

Разбира се, повече от доволен съм. По този начин си осигурихме една много стабилна, лоялна и отдадена фен база, което значи много за нас, още повече, че бандата тепърва прохожда. Честно казано, дори не очаквахме, че албумите ще пожънат такъв успех.

Промотирането на новите албуми на Flowing Tears и Powerwolf със сигурност ще натовари графика ти през следващата година.

Ха-ха, така е, но всичко отново опира до мениджмънт. До момента никога не съм имал проблем с дейностите на двете банди, така че се надявам да не се стига до това. Със сигурност с Flowing Tears ще имаме много концерти, въпреки че за момента разписанието все още не е кристално ясно. Тепърва започваме да планираме нещата, но съм сигурен, че всичко ще бъде наред.

Какво предпочиташ, да свириш в готик или пауър метъл банда?

Не съдя за една банда по стила, в който свири. Дори не мога да сравня Flowing Tears и Powerwolf, защото са като два коренно различни свята. Важен ми е не толкова стилът, колкото хората, които участват. Бандата трябва да е като цяло семейство.

Кои са любимите ти групи? Нещо ново да те е впечатлило напоследък?

Вечните ми любимци и вдъхновители са Black Sabbath, нататък идват Paradise Lost, New Model Army и Dead Can Dance. Впечатли ме новият албум на Satyricon, както и дебютът на The Foreshadowing, жестока тава, препоръчвам я горещо!

Искрено се надявам все пак да се видим някой ден. Ще кажеш ли нещо на феновете си в България?

И аз се надявам, но поне за момента обичайните ни европейски турнета не включват България, което е много жалко. Бил съм там по времето, когато бях дете и ми хареса много, поне това, което успях да видя и запомня в последствие. Адски ще се радвам да се върна отново някой ден, за предпочитане в ролята си на музикант. Днес намерих ваша версия на касетката на първия ни албум “Swansongs”, надписана изцяло на български – лоялността на феновете ни в България още от издаването на първите ни творби е нещо достойно за уважение. Това означава много за мен, затова и се надявам, че в скоро време ще имаме шанс да ви посетим и да свирим за вас!

Би било чудесно, сега остава единствено да се случи. Благодаря за топлите думи и отделеното време, пожелавам ти успех!