Ревюта
Група: Mob Rules
Албум: Beast Reborn
Автор: Arwen
Август, 2018

Хубаво е, когато сред необятното море на пауър метъла все още се намират не само еднотипни камъчета, но и ценни перли. Спотаени в най-тъмните дълбини, но и улавящи прилива точно когато е необходимо, за да блеснат в цялата си прелест. На гребена на вълната сега са Mob Rules – банда, която е останала в сянката на големите имена в жанра, но със своя девети студиен албум доказва, че по нищо не им отстъпва.

В своята близо 25-годишна история, групата показва опит и творческо израстване, успешно достигайки до апогея си с “Beast Reborn”. За разлика от повечето свои колеги, немската шесторка сякаш се усъвършенства с времето и развива стила си – нещо, което отчетливо се забелязва в настоящия албум.

Мощта на звяра се надига в оркестралното заглавно интро и се отприщва окончателно в “Ghost of a Chance”, избрана напълно заслужено за сингъл. Песента е истинска експлозия от препускащи рифове, китарни импровизации и грабващи рефрени, напълно в духа и традициите на жанра. Перлата на настоящият запис обаче се крие в следващата я “Shores Ahead”, превърната в истински шедьовър. Наситена с мелодични вокали, епични рефрени и симфоничен завършек, тя е истинска наслада за сетивата за всеки пауър фен. Напевната “Sinister Light” изтръгва от пленителната атмосферата и връща темпото в коловоза на хард рока, но само за да ни отведе до следваща сериозно разгърната творба, “Traveler In Time”. Всичко започва с отмерените и успокояващи вокални парти на Klaus Dirks, напомнящи началото на театрална пиеса, и достига кулминацията си с китарни дуели и енергично темпо – своеобразен реверанс към творчеството на Avantasia. Стремителната “Children’s Crusade” удря право в целта с класическо хеви метъл звучене, мелодични сола и галопиращо темпо, и веднага влиза под кожата със своята безкомпромисност. Наелектризираното и най-дългосвирещо парче в албума, “War of Currents”, ни запознава с битката между Томас Едисон и Никола Тесла, останала в историята като войната на токовете. Независимо дали е постоянен или променлив, енергийният заряд се отприщва чак към средата на парчето и оставя усещането, че историята можеше да бъде разказана и в по-малко от осем минути. От гениалните учени преминаваме към великите мореплаватели с “The Explorer” – мелодична и енергична песен с грабващи китарни партии. Най-мрачната композиция в настоящия запис несъмнено е “Revenant of the Sea”, която редува нежни акустични китари, барабанни откоси и тежко темпо, обрисувани в тъмни краски и подсилени от чудесните вокали на Klaus Dirks. “Way Back Home” не впечатлява с кой знае какви заложби, особено след предшестващия я опус, но най-голяма изненада представлява закриващата “My Sobriety Mind (For Those Who Left)”. Това обстоятелство в никакъв случай не е породено от факта, че баладата не е логичен избор за последно парче, а идва от скучната му и някак еднотипна структура, която го прави излишно след комплексното представяне на албума.

Макар да не са първото име, което ще изскочи в класациите или в съзнанието на феновете, когато чуят за пауър метъл, Mob Rules доказват за пореден път, че не са за подценяване. А творба като “Beast Reborn” може напълно спокойно да се нареди до изявените записи за 2018-а година.

« Обратно
Коментари   Коментирай!