Stoned Jesus са една от най-интересните групи в рок музиката днес. С всеки следващ албум звучат различно, но някак съумяват да създават приемственост между изданията си. И ето че същото се получава и при “Pilgrims” – най-новото творение на украинците. Докато го слушаш несъмнено ще откриеш препратки към предшественика му, “The Harvest” (2015), който пък от своя страна наследява по доста интересен начин стоунър емблемата “Seven Thunders Roar” (2012). А приликите на “Seven Thunders Roar” с дуум метъл дебюта “First Communion” (2010) са повече от осезаеми.
И с невъоръжено ухо се забелязва, че че триото с времето започва да звучи все по-прогресив и все по-малко дуум. По-запознатите с групата едва ли ще се изненадат от тази констатация, все пак самият мастърмайнд, Игор Сидоренко, неведнъж е споделял предпочитанията си към по-комплексната музика. Точно затова в “Pilgrims” едва ли ще чуеш много дуум метъл, а дори и малкото останал такъв е впримчен в прогресивна нишка от неравноделни ритми.
Stoned Jesus обичат да рискуват и да експериментират. Съвсем ясно е, че поне в близко бъдеще нямат желание да следват каквито и да било формули – дори и тези, създадени от самите тях. С тази си практика със сигурност ще загубят стабилно количество фен база, изградена около титаничните “Seven Thunders Roar” и “First Communion”, но пък като нищо ще си създадат нова, оценяваща съвременното им творчество. След време и тази ще замине, а на нейно място ще се създаде нова, и така до безкрая. Но важното е, че винаги ще остава едно ядро от почитатели, които ще подкрепят групата без значение от посоката. Все пак, както по-горе установихме, Stoned Jesus са достатъчно умни, за да създават тънка линия на приемственост между албумите си. С други думи, има по нещо за всеки. А най-хубавото е, че това ядро от фенове постоянно расте, и то главоломно.
В “Pilgrims” има всичко. Стоящите в началото “Excited” и “Thessalia” с по-енергичното си звучене напомнят за композиции като “Here Come the Robots” и “Silkworm Confessions”. “Distant Light” с бавния си риф може да застане гордо до “Rituals of the Sun” и “Black Woods”, макар и да е с доста по-сложна структура от тях. “Feel” носи странно успокояваща атмосфера и затова като че ли се открояват известни прилики с “I’m the Mountain”, но изостреният звук я доближава и до някои неща от дебюта. Прогресарският сингъл “Hands Resist Him” и свежарски закриващата “Apathy” са доказателство за музикантското и композиторско развитие на Stoned Jesus през тези години. Те звучат сякаш са нещо наистина ново, оригинално и безспорно впечатляващо. В същото време почти десетминутната “Water Me” е истински шок. Влиянията от експериментатори като Swans се чуват ясно. Груув рифът, който се забива в главата заради постоянната си повтаряемост, както и цялата концепция на песента, било то лирическа или композиционна, са странни, но интересни. Вероятно някои дуум метъл фенове ще останат доволни.
