“Всички умираме. Целта не е да живееш вечно, а да създадеш нещо безсмъртно” – един от най-известните цитати на Chuck Palahniuk намира странно място в петия албум на Amaranthe. Мъдростта на автора на “Fight Club” донякъде важи и за шведските “модернисти”. Въпреки вървежната идея на Olof Mörck за свръх актуален звук и вокално трио, огромна част от успеха на Amaranthe се дължи повече на успешен PR, отколкото на завидни музикантски способности, което често кара феновете на “истинския” метъл категорично да отричат принадлежността на шведите към него. И макар музиката им да не е за всеки, то поне едно е ясно – дори хейтърите не забравят за Amaranthe, а това само по себе си е достатъчна реклама.
Когато си говорим за гьотеборгски метъл, най-често споменаваме класически имена като At the Gates, Dark Tranquillity, In Flames, Evergrey, HammerFall – все банди със сериозни дискографии, гарантиращи майсторство и приемственост. Същата експериментална нагласа накара Olof да загърби пауър метъла на Dragonland и да навърти няколко световни обиколки с по-лесните и забавни за слушане албуми на Amaranthe. “Helix”, петият им опус в рамките на седем години, съчетава нови и стари елементи, следвайки добре изпитаната формула.
Липсата на характерните чисти вокали на Jake E. (Cyhra) няма как да бъде прикрита, дори от Nils Molin (Dynazty). И все пак, Nils се справя чудесно с партиите си в Amaranthe, видно в баладите “Dream” и особено лиричната “Unified”. За разлика от поп-насочения “Maximalism”, в който Elize бе център на вниманието, “Helix” постига добър певчески баланс както за нея и Nils, така и за харш вокалите на Henrik, носещ нужната доза агресия. Извън това, както и по-тежкия китарен звук, подсилващ задължителните електроника, имаме типичен Amaranthe албум, който напомня за енергията на ранните тави: брейкдаунът в “365”, рифовете на “The Score”, “GG6”, “Momentum” и мелодет куплетите на “Iconic” допълват “ABBA звученето” на недотам убедителни парчета като “Countdown” и “Breakthrough Starshot”.
Ако все пак се надявате да чуете нещо повече от триминутни хитове, по-добре си пуснете която и да е композиция от гореизброените съграждани на Amaranthe. Olof и компания ясно съзнават, че силата им е в кратките, ударни парчета и нямат никакво намерение да изневерят на традицията, която “Helix” допълнително затвърждава.
