Най-напред, забавлявахте се на вчерашното представяне на новия албум в Headbanger's Ballroom, нали?

(И двамата се смеят)

Ville: Забавлявахме се много!

Как организирахте промоцията на албум от две песни с дължина по около 30 минути? Как успяхте да го направите, така че да бъде подходящо за публиката? Целия албум ли пуснахте?

Marko: Да, целия. Пуснахме го един или два пъти - не помня. (смее се)

Ville: Аз пък изобщо не мога да си спомня да сме го пускали. (също се смее)

Но вчера нямахте изпълнение на живо?

Marko: Не, бяхме само ние двамата.

Хареса ли ви реакцията на публиката, как го приеха дошлите?

Marko: Можеше да има повече хора вчера. Предполагам, че понеже Arch Enemy бяха в града по същото време, повечето хора са били там.

Как мислите, колко хора имаше?

Marko: Пет или шест.

Не лъжете! (всички се смеят)

Marko: Не знам. Може би 50.

Ville: Аз не си спомням.

Marko: Можеше да е по-добре, но не може винаги да печелиш. Това е един гаден запис, на кой му пука?! (смее се)

Каква беше идеята за това представяне в Хамбург? Има ли някаква специална връзка точно с този град?

Ville: Причината е, че имаме германски промоутър тук, а също и нашите много добри весели приятели, групата. (има впредвид Swallow the Sun, които пият бира и си говорят в съседната стая...)

Marko: Мисля, че Хамбург донякъде е център за медиите в Германия.

И беше доста лесно да направим всички тези интервюта на едно място по едно и също време. За представянето на новия албум - ще има ли отделно турне за това? Или ще имате само няколко концертни прояви на фестивали като Waken Open Air например?

Ville: След издаването на албума следва турне. Пет или шест последователни уикенда ще свирим в различни градове във Финландия, а през пролетта ще свирим в Европа.

Кога ще започва турнето във Финландия?

Ville: Края на януари. Не мога да си спомня точния ден.

Marko: Европейското турне ще започне в средата на март. А преди това, всъщност през януари, ще се отправим за пет участия в Канада.

О, това е чудесно!

Marko: Да.

Били ли сте в Канада преди?

Marko: Веднъж. Миналата година през януари участвахме на концерт в Монреал.

Изкефи ли ви?

(и двамата): О, да!!!

Marko: Беше във вторник и имаше почти...

Ville: 250 човека...

Marko: Бяхме хедлайнъри, а ние сме никои в сравнение с големите групи.

Ville: Всъщност, албумите ни не се разпространяват в Канада.

Как стана така, че ще отивате да свирите там?

Ville: Идея си нямам.

Marko: Има едно местно момче, който е... един вид DJ, той организира някой концерти там, хареса ни и ни покани. Изнесохме концерт и в Минеаполис на Heathen Crusade Festival с Thyrfing и Primordial и други местни банди.

Поразгледахте ли пейзажите в Канада?

Ville: Да, центъра на Монреал.

Marko: Бяхме там за три дни.

Ville: Да, с Mitja се изкачихме на един малък хълм. Това беше всичко, което видяхме.

Добре. Как се чувствате след поканата да свирите на Wacken, като се има напредвид, че това е все още най-големият метъл фестивал в света?

Ville: Щастлив съм от това.

Marko: Въпрос на време е...

Ville: ... да имаш възможност да свириш на Wacken най-накрая.

Marko: Предполагам, че ще има ужасно много хора. НАДЯВАМ СЕ, че ще има много хора!

Ville: Хм... може би трима или четирима. (всички се смеят) Това би изглеждало доста жалко всъщност - такава огромна концертна сцена с четирима човека публика отпред...

Вие участвахте на Party San Festival през лятото на 2005г...

Marko: Да, беше страхотно!

Мисля, че пред сцената имаше много хора...

Ville: Да, учудващо, да.

Marko: Това е била най-многобройната ни публика досега.

Мисля, че това беше хубав концерт.

Marko: Да, беше хубав фестивал. Повечето от групите бяха дет и блек метъл и ние успяхме добре да се впишем между всички тези банди.

Ако свирите във Wacken, ще отидете ли да видите евентуално и Party San след това? Да оползотворите свободното си време или така, от личен интерес?

Ville: Винаги, когато свирим на фестивали, се опитвам да отделя колкото може повече време да гледам и другите групи, защото всички ние сме фенове на музиката. Например, Party San беше страхотно преживяване за мен и вероятно за всички нас, защото след нашето изпълнение имаше една група... през това време имахме възможност да се изчистим от цялата кръв и изобщо да си подредим нещата, да се отпуснем... После дойде ред на Entombed, Cannibal Corpse и Napalm Death. Това беше едно много добро събитие за мен.

Но и изпълнено с доста стрес, предполагам...

Ville: Да, но е яко... когато свириш в група, всъщност имаш всички шансове да гледаш други яки банди. Безплатни билети!

Значи винаги имате възможност да се запознаете с всички тези хора зад сцената, да се срещнете и да говорите с тях...

Marko: Да, и бяхме толкова близо до Entombed, Napalm Death и Cannibal Corpse, беше яко да си говорим с хора, които сме слушали още от тийнейджъри.

Ville: От може би 15 години тези хора са били наши идоли. Беше нещо като затваряне на кръга - видяхме ги и свирихме с тях на същото място.

Струва ми се, че между "Verisakeet" и "Havitetty" измина кратко време. Само една година между два доста епични и технически изпипани албума. Кога започна процеса по създаване на новия албум?

Marko: Миналия февруари или март. Първите идеи дойдоха през зимата. Целият процес по написването... Сякаш винаги изпадаме в някакво стресово състояние, колкото повече наближават записите в студиото, имаме все по-малко време да довършим нещата заедно... но обикновено даваме всичко от себе си, когато сме под напрежение, така че винаги сме припряни, когато песните трябва да се довършват. Но досега сме направили най-доброто, което можем и вероятно и за в бъдеще ще е така.

Мисля, че въпреки всичко сте се забавлявали - видях снимките на страницата ви по записването на новия албум и не ми изглеждаше толкова изтощително...

Ville: Не е толкова натоварващо, когато работим, защото да се съберем в студиото, означава да излезем. И винаги, когато ходим някъде заедно, е нещо като приятно прекарано свободно време. Всички излизаме от вкъщи и всъщност нямаме "истинска" работа - но наистина се съсредоточаваме върху това, което правим: приемаме много насериозно осемте часа записи, даваме всичко от себе, а не мързелуваме. Но когато приключим, си е време за празнуване!

Marko: Тази сесия - както ти каза - не беше много изморителна, понеже беше през лятото, обикновено сме правили албумите си през зимата или по някое друго гадно време. Така че беше лято, топло лято, горе на север също, там където е студиото...

Ville: Ходихме да плуваме в морето...

Marko: Имаше много неща за правене през свободното време, като футбол, плуване или каквото и да е. Изкарахме хубаво време с членовете на бандата и с приятели от града, където е студиото. Мисля, че трябва да напишем и следващия албум през лятото. През зимата в това отвратително място Кеми не можеш да правиш нищо друго, освен да седиш в противната хотелска стая, да пиеш и да се занимаваш с нещо на компютъра. Но за пет седмици правейки това...

Полудяваш...

(и двамата): Да.

Ville: През лятото беше яко - всяка нощ след записите не се отдавахме само на пиене, почти всяка вечер излизахме навън, поигравахме малко футбол, наслаждавахме се на времето...

Marko: Футбол играхме даже много. Яко беше, че шампионската лига беше по същото време, едновременно следяхме срещите, а после се забавлявахме да играем...

И във Финландия ли имаше такъв голям шум покрай Шампионската лига, както беше тук?

Marko: Всеки си имаше любим отбор, повечето хора се интересуват от Световната купа и игрите...

Ville: Футболът е вторият по значение спорт във Финландия.

На първо място е... хокей на лед?

Ville: Хокей на лед. Но аз харесвам футбола повече.

Как се роди идеята за записването на две свръхдълги парчета?

Marko: (намесва се с незабавно прекъсване): СВРЪХДЪЛГИ?

Не са. Поне за мен не са! Но за повечето хора може би изглеждат така.

Ville: Не се вместват във времето на радиоефира. В днешно време повечето хора не отделят много внимание, не са готови да слушат такъв тип музика. Ние не правим музика за тези хора. Всъщност правим музиката си за ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ освен тях.

Marko: Искаме да поставим пред слушателите предизвикателство, което е малко повече от обикновен албум на Britney Spears.

Така отговорихте на следващия ми въпрос...

Marko: За Britney Spears...? (смее се)

Не, но дали се опитвате да отсеете зърното от плявата сред публиката, ако мога да се изразя така. Да създадете албум, който изисква голяма концентрация върху музиката и текста.

Marko: Това, което очаквам, е хората да слушат албума отново и отново и да открият всички различни дребни неща в него, различните елементи.

Ville: Всички ние като музикални ценители... Малко ще ми е тъжно, ако хората нямат време да се концентрират или мислят че нямат време да се концентрират върху музиката...

Marko: За някои хора - които слушат например Slayer - за тях е достатъчно да пуснат новото CD на Slayer. Нали е Slayer! Нищо повече. Те не очакват нищо повече. Но НИЕ искаме да правим нещо много по-различно.

Значи създавате музиката, която вие също бихте искали да слушате?

(и двамата): О, ДА!

Marko: Ние сме фенове и на собствената си група също!

Ville: Всичките ни албуми са такива, които бих си купил!

Marko: Всичките са албуми на годината! (ухилва се) Ако не бяха, нямаше да стават за нищо! Тогава значи щяхме да сме объркали нещо при създаването им.

Никога ли не сте мислили да разделите парчетата на три, четири, пет части?

Ville: Не.

Marko: Не. Това, че изглеждат така, е резултат на естествен процес, няма друго обяснение по въпроса.

Разбира се от само себе си.

Marko: Да. Песента е готова, когато е готова.

Записът носи името "Chapter Five: Ravaged". Това, разбира се, като не броим демото "Metsa", е петото ви издание. Има ли някаква връзка между тези пет албума, които сте издали - текстове, теми?

Ville: Не, няма. Албумът носи това име, защото всичките албуми са логични етапи в нашата история и без предишния албум не бихме успели да стигнем до следващия. Реална връзка няма, не се стремим да обединим нещата.

Marko: Този албум не би могъл да ни бъде дебют. Никога!

Ville: Винаги се чувстваме сякаш сме стигнали достатъчно далеч и че не можем по-нататък. С всеки албум си казваме това един на друг...

Marko: "Как бихме могли да надхвърлим този запис?"

Ville: "Как можем да продължим оттук нататък?" Но някак си - винаги успяваме. Не знам как.

Какви чувства към родната ви страна се крият зад тези епични и атмосферични композиции? Нещо свързано с Финландия и вашите чувства към Финландия?

Ville: Всичко в песните е по някакъв начин свързано с Финландия. В момента не мога да си представя да живея някъде другаде. Мисля, че всички сме малко или много влюбени във Финландия. Оттам произлизат повечето от мислите ни.

Marko: Може би затова продължаваме да пишем текстовете на финландски... за да изразим онзи "национален романтизъм", или както би трябвало да се нарече.

Атмосферата ще бъде съвсем различна, ако промените езика.

Ville: Твърде е вероятно.

Marko: Новата тема на албума е много депресираща - свързана е с края на света и други подобни неща. Това не означава, че Финландия е най-ужасното място за живеене.

Но е страната с най-висок процент на самоубийства?

Ville: Това не е вярно.

Не е вярно?

Ville: Не. Почти. Русия може би води с 2000 случая. Както и да е, има някаква тенденция хората да си мислят, че Финландия е много окаяно място, където има само ужасно време, много е студено, през цялото време вали и слънцето не изгрява, хората се напиват до смърт и още един куп подобни неща. Това не е вярно! Това е само част от представата, която финландците дават за себе си на външния свят...

Marko: Но някои от стереотипите са истина!

Ville: Да, хората пият много и се самоубиват много, но с това не може да се изчерпи представата за Финландия.

Marko: И нямаме полярни мечки.

(смеейки се) И Дядо Коледа!

Ville: Да, имаме.

Marko: Satan Claus. (всички се смеят)

Ако отворите немско метъл списание, може да прочетете много за финландската музика, може да добиете впечатлението, че има някаква вълна от финландски метъл, която масово е заляла Германия. Имате ли някакво обяснение за това? Това известно ли ви е, или е нещо ново за вас?

Ville: Обяснението е може би, че германците имат странни музикални вкусове. (смее се) Наистина не знам.

Marko: Освен Финландия, Германия е другият голям пазар за нашата музика. Тук живеят толкова много хора, над 80 милиона, сред това количество хора би трябвало да има много метъл фенове, или ако щете рокендрол фенове! Не мога да отговоря на въпроса защо финландската музика е толкова харесвана тук, може би ВИЕ имате по-добър отговор.

Може би. Срещала съм хора, които дори не знаят, че Финландия съществува, а други наистина обичат страната ви, което е доста различно. То се дължи на музиката. Хората, които са навътре в метъл музиката, в повечето случаи проявяват определено отношение към Финландия, породено независимо от кой сегмент в музикалните стилове, блек, пауър и т.н...

Marko: Аз не слушам много финландски групи, но виждам, че имаме значително количество такива.

Ville: Мисля, че повечето финландски банди имат определена финландска атмосфера в звученето си. Финландия като страна, като нация и нейните хора са малко по-крайни в известен смисъл, отколкото европейците. Меланхоличното финландско чувство по някакъв начин се пропива в музиката на нашите групи. Мисля, че това е, което хората харесват в нея, понеже звучи различно от тяхната собствена, звучи малко финландски. (усмихва се)

Имам няколко приятели във Финландия, била съм там четири пъти. Двама от приятелите ми живеят във Vantaa...

Marko: Родния ми град!

Ville: Дяволски ужасно село!

Беше интересно, че аз, която идвам от Германия трябваше да кажа на тези момчета, които дори са запознати с метъл музиката, за вашето съществуване. Странно. Какво мислите за положението си на финландската метъл сцена? Чувствате ли липса на популярност понякога?

Ville: Ние сме спасителите на финландския метъл! (всички се смеят)

Marko: Аз определено не смятам, че сме лидери на нашата сцена или нещо подобно. Ние вървим по собствения си път. Винаги сме правили това, не е идеята да следваме другите. Поучили сме се от грешките на другите групи.

Какво означава това?

Marko: Мръсни сделки със записи...

Ville: ...и участия, където всъщност ти трябва да платиш пари.

Marko: Отне ни пет години да направим първото си прилично европейско турне тази година и съм много доволен, че изчакахме необходимото време и пропуснахме разни съмнителни оферти. Може би някои нови банди... може би имаме някакво влияние върху новите групи в днешни дни... Наистина не мога да кажа какво е мястото ни на финландската сцена... Това означава, че когато отидем в бар, на клуб или на концерт в Хелзинки, винаги виждаме хора от метъл групи, които сме виждали в списанията. Имаме чувството, че всеки се познава с всеки и всички са по някакъв начин близки.

Ville: По един или друг начин познаваме почти всички музиканти в Хелзинки. Той е малко място. Половин милион население, колко човека от половин милион биха могли да участват в метъл банда? Това не е много. Сцената се базира на това чувство за взаимност. Всички хора се познават и всеки свири в някоя приятелска група... (смее се)

Marko (въздиша): "Метъл братя...!" Сред групите няма някакво съревнование. Всички сме в повече или по-малко приятелски отношения с другите групи, подкрепяме се един друг, говорим си за проблемите в групите.

Това беше нещо, което наистина ми хареса тук. Останахме с впечатление, че хората са близки, не като някои германски банди, които едва ли не се конкурират и не си говорят, защото се мразят.

Ville: Да, хубавото във Финландия е, че никой не се изживява като звезда!

Marko: Освен ти!

Ville: Освен мен! (ухилва се)

Marko: Най-показвания във финландските медии...

Ville: Ако срещнеш финландски рок музикант в някой бар, той е просто един от всички нас. Това е много яко.

Marko: Има и някои позьори...

Ville: Може да си голяма знаменитост във Финландия и все пак могат да те оставят намира, ако искаш да си сам. Това ми харесва.

Може би поведението и отношенията между финландците са доста различни от тези в други европейски страни, особено Германия.

Marko: Може би имаме сходно мислене. Всеки си мисли, че в края на краищата е неудачник. Не някаква голяма звезда или неща от този род. По-лесно е да си неудачник, отколкото голямо име на сцената. Всъщност това беше отвратително лош отговор. (всички се смеят)

Жалко е, че повечето финландци, които сме срещали, не се гордеят да бъдат финландци.

Marko: Чудя се какви биха искали да бъдат тогава...

Ville: Това е странно движение във Финландия, главно сред някои млади хора, които печелят достатъчно пари и искат да бъдат европейци. Те всички се срамуват от това, че са финландци. Наистина не го разбирам.

Аз също, защото имате толкова хубава страна с много приятни хора...

Ville: Притеснява ги, че не сме страна с многобройно население, че хората са по-затворени... и те се притесняват да бъдат част от това. Искат да са европейци и да пият Cafe Latte, да носят модерни дрехи и подобни работи. Аз се гордея да съм финландец!

Как стигнахте до решението да включите в записите Thomas от Thyrfing?

Ville: А, това е едно от нещата, които затварят кръга...

Marko: Не започна ли всичко с Heathen Crusade в Минеаполис?

Ville: Да, в Минеаполис се срещнахме с Thomas за пръв път. Та значи, гласът на Thomas Vaananen в албумите на Thyrfing ми оказа много силно влияние, когато аз започнах да изпълнявам вокалите. Звученето, което се получава, си го имаше и преди да чуя Thomas, но той ми оказа голямо въздействие... в крайна сметка станахме приятели, което продължава и до днес. Мислех, че ще бъде яко да го прибавим като част от албума ни.

Marko: А предполагам, че и той е доволен да бъде част от това...

Ville: Да.

Marko: ...и да използва родния си език. Той е финландец, наричат го шведски финландец. А това беше за него пръв път да пее на финландски. Имаше и малки трудности при записите в това отношение... Той говори на финландски само със своите родители.

Ville: Така че аз трябваше да му давам малко напътствия с произношението...

Marko: Той се справя много добре, но при пеенето произнася някои думи с лек шведски акцент.

Защо не се премести във Финландия?

Marko: Трябва да питате него. (смее се)

Ville: Всъщност той се премести дори по на юг в Швеция, на място, където говорят почти датски.

Смятате ли, че албумът е според вашите изисквания и че сте успели да направите всичко по начина, по който сте искали?

Marko: Да! Резултатът е точно това, което искахме. Няма нещо, от което да съм недоволен. Не бих променил и една нота, звук или каквото и да е.

"Born of Ice / Stream of Shadows" звучи съвсем според моите очаквания. Но все пак се различава от нещата ви, които съм чувала досега. Особено фолклорните елементи и мъжкият хор са поставени на заден план, ако я сравняваме с "A Land Driven Into Fire". Дали това е естествен резултат, или е нарочно с цел да се подчертаят лириките? В първата песен има някакво развитие.

Marko: Първо написахме първата песен. Втората дойде после. А това, че забелязвате някакво развитие, е естествено.

Ville: Никога не сме планували да правим нещо отличително. Просто правим нещата и гледаме какво ще излезе. Нямаме някакъв велик замисъл.

Значи това е един вид израз на нещо, което чувствате?

Ville: Да, това е много емоционален албум за нас. Той изразява много повече от който и да е от предишните албуми.

Marko: Ако погледнем нещата като филм, когато започваме да пишем музика, най-напред виждаме цялата картина. А след това се отделят Intro или Outro и основният замисъл... Имам напредвид, че първо виждаме цялостната картина и после се опитваме да я възпроизведем чрез музика и текст. Разбира се, за феновете картината може да е различна и е въпрос вече до слушателя и каква представа се поражда при слушането в неговото съзнание. Може да е същата, която сме имали впредвид. Не знам, трудно е да се обясни... Щеше да е по-лесно, ако бяхме направили триминутни песни...

Мисля, че това би било глупаво. Но по някакъв начин и особено с първата песен сте достигнали едно по-високо ниво. По мое мнение тя звучи по-специално, като това дори е слаба дума.

Marko: Е, не е чак нещо необикновено. Не мога да кажа какво ще правим за в бъдеще. Може би само една песен, може би двайсет песни в един албум.

Ще бъде малко трудно да надминете това.

Marko: Да, това си казваме винаги, когато завършим. Винаги е трудно да надминеш предишния албум. Но винаги успяваме да подредим нещата по подходящия начин. Все още не съм чел ревюта за албума, така че ми е трудно да кажа какво е мнението на хората. Всеки, който го е чул и с който съм говорил, го беше харесал много...

Добре, момчета, благодаря ви за интервюто!

Ville: И ние ти благодарим много!

Marko: Беше доста задълбочено!

Извинявайте за това! (всички се смеят)