Представи се накратко на нашите читатели...

Моят личен живот е неприкосновена територия, но с удоволствие ще представя себе си, в лицето на Werwolff. Идеята да творя се роди още през 1999-та година, когато се изживявах като слушател на "по-мрачните" и тежки разклонения на метъл музиката - слушайки студените и могъщи мелодии, изваяни от мизантропични рифове, усещах, че нещо в цялостния процес на възприемане ми липсва... не ми трябваше много време, за да разгранича липсващото звено. Размишлявах над идеята и все по-силно се самоубеждавах, че трябва да се опитам да пресъздам визиите върху аудио-носител. Първите ми опити датират от 2000-та година, от която датира и създаването на първите ми блек метъл творения - обединени под името Orga. Идилията на тази мини-банда продължи за известен период от време, през което успяхме да запишем "култовото" демо "Синове На Майката Земя", но поради най-различни и безкрайно тривиални фактори, групата се разпадна, а аз - преценил, че наистина желая да се занимавам с тази музика, се впуснах в търсене на подходящите персони, които да ми помогнат в тези мои начинания. Тогава един познат - в лицето на Khan Kubrat, се отзова на апелите ми и така, през есента на 2002 Моria вече бе действителност... останалото подлежи на съвременната история на групата, която се пише... дори в настоящия момент... Като човек, запленен от музиката и литературата, съм всеотдаен на занаятията си и обичам да подреждам задачите си, за да постигам по-качествени резултати... Надявам се това да е проличало в "Mountains In Sorrow", да е проличи в това интервю, както и да проличи в следващите ми прояви, свързани с музиката.

Защо избра името Moria? Крие ли се зад очевидното му значение някаква по-дълбока символика?

За нас Мория представлява огромна мистична система от галерии и пещери, пропасти и проходи... но в душата на човешките създания. Техните най-атавистични страхове, техните чувства и предели на мъдрост и познание. Признавам, че името произхожда от творчеството на Дж. Р. Р. Толкин - до известна степен съм инспириран от идеите му и неприкрития му хуманизъм, предоставен по безкрайно достъпен начин, но като цяло ние визираме символиката на отделните хора - повече, отколкото символиката на фантасмагоричното, свързваме я с методичността на ежедневието, пренесена на по-опростено, но действено ниво. За нас Moria стои перфектно за име на групата ни.

Дебютният ви албум бе издаден преди по-малко от година, а вече сте готови и с втори такъв. Разправи нещо за музикалната насока на новата творба – тя продължава ли стилово “Mountains In Sorrow”?

"Готови" е твърде силно казано... по-скоро вече имаме обособени музикални елементи, мелодии, конструкции, които през определеното подходящо време и определеният подходящ момент да впрегнем в композиционна насоченост и подредим в песенна структура. Смея да твърдя, обаче, че в новата творба звученето ни ще е далеч по-батално и глорификантно - предвиждаме да сгъстим атмосферата на мрак и съм сигурен, че това ще се забележи, сравнявайки го с далеч по-лиричните проявления на Mountains In Sorrow. Решили сме да заложим на атмосферичността и трагичното звучене на тежки клавирни партии, съчетани с по-груби и настъпателни рифове. Хеви метъл вокалите от първия албум ще бъдат заменени от по-разнообразни и обработени блек метъл вокали. Ще донаситим обстановката, използвайки тамбура и различни аудио-ефекти. Със сигурност този албум ще представлява огромна крачка напред, в развитието на Moria.

“Mountains In Sorrow” е концептуален албум. Какво да очакваме от второто издание на Moria в лирически план?

Текстовете ще са по-концентрирани в "студено, зимно" направление, което съотнесено с времето на издаване на албума, не бива да бъде приемано като "рекламен трик". Имам някои готови текстове, които на по-късен етап ще дообработя, според музикалният им съпровод. В новото издание, възнамерявам да засегна като най-висша теза и идея алиенацията, менталният студ, съпровождащ я... предавайки остро-социални мисли по по-имагинерен и заобиколен начин.

Имаш ли ясна визия за звученето на Moria, или музицирането е свързан с експерименти процес?

Звученето на Мория е плод на експериментална мисъл, заложена и базирана върху добрите и стойностни традиции, стилно разграничаващи определена музика от друга - с други думи, ние не желаем да бъдем приемани за "новатори", измисляйки нови стилове, поставяйки нови претруфени и повърхностно заявени граници под музикалния небосвод, а да създаваме мелодии, които ще бъдат перфектната комбинация от звуци, която сме се стремили да постигнем в началото на процеса на създаване... Някои защитават тезата, че приличаме на всяка друга редова блек метъл банда, други намират нови и интересни моменти - точно в това е и ключът - в личностното споделяне - на ниво музика/слушатели - там не можеш да бъдеш излъган... надявам се...

Какво е положението със състава на бандата? Доколкото разбрах, имате нов барабанист...

Бяхме неприятно "ударени" от някои ненавременно появили се новини - клавиристът и басистът ни напуснаха в много специфичен период, в който бяхме започнали да съграждаме идеи и амбиции на по-различно и професионално ниво. Единствените сигурни участници, творящи музика и текстове в състава, сме аз и Khan Kubrat - на този етап търсим сигурни музиканти, които да подпомогнат развитието на групата и да допринесат с личните си визии за създаването на оптимално качествена продукция. Новият барабанист е от Шумен и е свирил за група Аbaddon - с него сме в период на предварителна оценка - преценявайки какво ще получи и даде всяка една от страните в процеса на създаване... чак тогава ще можем със сигурност да обявим, че той е доволен от нас, респективно - ние от неговата работа. Надявам се, обаче, той да стане пълноправен член на групата и да привнесе за улесняването на записвателния процес и същевременно да се отърсим от оковите на досадните програминги. Засега Khan Kubrat и аз изпълняваме основните двигателни функции в групата, но предвиждаме светло бъдеще за новия ни албум.

Мислили ли сте за евентуална концертна дейност?

Да. Това е въпрос, по който е естествено всяка млада и развиваща се група да помисли. За наше огромно съжаление, безброй фактори влияят върху групата ни и понякога поради обстоятелствата сме принудени да се лишаваме от концерти, друг път, лош късмет ни пречи да организираме дейност от подобно естество. В крайна сметка - надявам се скоро да имаме възможност да доказваме уменията си на сцена.

Опитвали ли сте да влезете в контакт с чуждестранни лейбъли във връзка с издаването на музиката на Moria?

На това време сме лоялни към настоящия си лейбъл, а именно - Counter Attack и изчакваме да бъде издадено и второто заглавие на Мория, което фигурира в договора ни с компанията, след което, логично, ще потърсим реализация на едно още по-квалифицирано ниво - а именно установявайки контакт и подписвайки с чуждестранни издатели. Според мен, това е напълно възможна ситуация, която е по силите ни и според която ще се постараем да открием стойностни и способни хора, които отразяват визиите ни и съответно, са готови да ги представляват.

Как стоят нещата с проекта ти Abandoned Shelter? Ще издадеш ли официално албума, който записа под това име?

Проектът се роди безкрайно спонтанно и съвсем естествено отразява определен период от емоционалното ми състояние. В него се преплитат, безспир, монотонни амбиентални мелодии. Опитал съм се да придам терзателна и мистична дълбочина... Дали съм успял, могат да кажат слушателите, които ще се докоснат до Abandoned Shelter. В момента имам две готови песни, които ще съставляват част от новия Abandoned Shelter, наречен лаконично "Sunset Ailment". Да, възнамерявам да издам официално тези две издания, дори бях потърсен от редица личности, интересуващи се от възможното разпространяване. Предпочитам да завърша и работата по “Sunset Ailment”, за да придам по-завършен вид на работата си. Есента е най-благодатният сезон за създаването на хубава музика, според мен, така че новият Abandoned Shelter ще е по-стойностен и пълнокръвен от предшественика си, който бе измислен и изсвирен в сравнително спокойна атмосфера.

Работиш ли върху други странични проекти понастоящем?

Работя усилено по проект, наречен In Thy Kingdom, чийто основен идеолог и композитор е вездесъщият благоевградски ъндърграунд лидер Ники Велев - очакава се през зимата да излезне сплит на In Thy Kingdom, заедно с още някои групи, организирани около българската сцена. За мен, музиката на In Thy Kingdom няма аналог в БГ сцената, но в това ще се убедите сами, надяваме се, съвсем скоро. Също така - опитвам се да стартирам един дълго желан, от мен, проект - наречен Kain - в който ще оползотворя old school black metal идеите си и ще вплета в тях традиционни фолклорни мелодии. За съжаление, нужното време не е в мое владение и ще ми се наложи да погледна отново към това си желание чак в средата или края на 2005-а г.

Кои са основните ти влияния като композитор и вокалист?

Естетиката в музиката постоянно ме е ръководела в избора ми на инспирация. Винаги съм се стремял да разчитам не толкова универсални човешки кодове, а да търся тази нишка, която ще засегне най-дълбоките ми лични настроения, чувства и желания. И така, пренастройвайки съзнанието си спрямо визиите си за Мория, пиша текстове и музика, които най-пълно отразяват това, което съм научил и споделил от творчеството на други артисти. Не съм свикнал да категоризирам и деля музикалните си предпочитания, респективно впечатленията, които пресъздавам чрез музиката си (визирам най-вече Abandoned Shelter, тъй като основната композиционна заслуга се пада на Khan Kubrat), или поетапно да разглеждам аудио-колекциите си. Слушам и разчитам в черната кутия на съзнанието си всяка една мелодия, която е успяла по определен начин да ме привлече.

Позицията ти по отношение на религиите?

Религията, като едно цяло - неделимо свързано с пътя на човечеството от ранната му безцивилизованост, до сегашната свръх-цивилизация, е безкрайно респектираща. Тя определя и ръководи цели епохи от действеното развитие на хората (макар, в сянка, майорната роля да се пада на капитала)... прави го дори и в днешно време, макар нашата глобализирана "калъпна" всенародна маса хора, да не желае да го признае - в доста по-стеснени мащаби, разбира се, но все така просъществува и създава и убива хора. Самият аз не поддържам нито един от уклоните й - както и абсолютно не отричам положителните качества на обособените световни религии, с изключение на исляма (най-безсъзнателната и ненужна религия, съществувала някога на тази земя). Във всяка една религия могат да бъдат открити положителни социално-житейски доминанти, а аз не съм човек на постните, еднакви отговори, които според естеството на дадената проблематика и позициите на останалите, ще предислоцират нечие чуждо мнение, само с оглед запазването на общите интереси и тези... Поради тази причина не се обявявам за противник на религиите, но не съм и солидарен с някои техни особености... Предпочитам да се развивам в златната среда, където човешкият минимум ръководи максимума и обратното. Вярата в дадености, предестинация и божия сила се балансира от вярата в човешките способности, възможности и мисловна сила, тъй че за всяка религия има място на земята - най-вече за личностната.

Твоят поглед върху родната метъл сцена в момента и в перспектива?

Дистанцирайки се от позицията си на музикант, ясно разграничавам два фронта... две универсални и крайни мнения за сцената в България... Незапознатите с основните терзания и несгоди, през които минава дадена българска група, за да предостави на вниманието им крайния продукт от усилията си - тези, които аз лично маркирам в представите си като "медийните" фенове - за тях е важно не звученето и идеите, вложени в българската метъл музика, а нейните технически параметри, правейки фаталната грешна крачка към обезличаване на творческото начало, стартирайки безкрайни сравнения с европейското, а на по-нататъчен етап, и с американското звучене на групите, като вината за това е комплексна - тя принадлежи с еднаква стойност и на българските музикални критици, поставящи критериите си на пиадестал, както и на гореспоменатите "медийни" фенове, за които общественото мнение за определено течение, група, албум, е от водещо значение. От другата страна са хората, които крепят сцената на раменете си като същински последователи на Атлас, но биват посрещани от презрение, присмех или прекомерно толериране - неизменно водещи до междуличностни сблъсъци, фактори. Разбира се, не мога да бъда крайно обективен - но това се преглъща лесно, особено когато преценим и обстановката, в която творят българските музиканти. Не бих желал да "дамгосвам" личности, групи, категории от хора, но твърдо заставам зад позицията, че ще се отърсим по-бързо от многобройните пречки, чак когато престанем да бъдем крайни - и заработим за сцената, не чрез приказки, а с дела - когато обърнем погледа си към положителните черти на българската сцена, а не към нейните многобройни недостатъци - и построявайки, на основата на тривиалното елементарно възпитание и взаимно уважение, една система от привички, порядъци и символи, които да ръководят процесите на развитие. Чак тогава дружно можем да се насладим на създаденото от самите нас. За огромно съжаление, на този момент подобни съждения не са локализирани и не са "на дневен ред". Метъл хегемонията, в България, е постижима - сцената тромаво показва, че не се нуждае и съставя само от песимисти и сметкаджии - и точно сега е момента да й се обърне специално внимание и да бъде поощрявана. Идеализмът няма нужда от пари, за да създаде плодовете си - добре е всеки да знае това, преди да намесва скрупулите и естественото човешко битие в музикалното творчество на българските ъндърграунд фигури.

Сподели някоя мисъл и за това как възприемаш развитието на блек метъла през годините, в световен мащаб...

Като една безкрайно кратка и наситена с безброй събития драматична пиеса. Купчина безделни младежи, наслоено анти-социално поведение, което сякаш е естествено родено, за да разбие на пух и прах безхаберното пуританство и мним духовен живот на съвременните (и вече не толкова съвременни) европейци... и приказката започва, а действията им говорят за почти клинична лудост... отдавна преминала границите на тийнейджърската поза и мания за признание - медиите, още в ранната младост на блек метъла, усещат накъде духа вятъра на социално-нравствените промени и започват да документират деянията на бързо разрастващата се група от млади хора, решени да обърнат световния ред, както в музиката, така и в моралните устои на човечеството... Покрай чисто техническите и списателни маниери, започват да се фабрикуват купища измислици, които допълнително тласкат модерното явление към по-широка публичност и младежите, опиянени от възмутените и уплашени "нормални граждани", почти шеговито създават нов стил в музиката - безкрайно нов, но също така безкрайно привлекателен, брутален и пълен с неотразима и непокорима енергия. За мен - започването на всесветовната блек метъл епопея е локализирано в пет смутни години - периодът 1990г. - 1995г. - времето, в което основната идеология вече е създадена, подложена на възторжено всеобщо гласуване, чрез многобройни концерти, буутлези и самоделни издания и трагично одобрена, за да се стигне до безумните изстъпления на лидери на основни ъндърграунд формации... За тези пет години шепа млади, гневни хуманоиди създават цяла една нова Вселена... и там приказката е грабната от друга шепа хуманоиди - хора на средна възраст, които владеят пари и едновременно ги съзират в блек метъла... оттам насетне всички ние сме добре информирани, прилежно заливани с цветни бууклети, безброй новини и шумни аудиенции на групи, групички и групища... Блек метълът е мъртъв. Да живее блек метъла.

Петте ти любими групи/изпълнители за всички времена?

Несъмнено - Burzum - идеологът на цяло едно поколение, човекът, който съгради чрез безумната си музика и безумните си постъпки една империя в музикалната индустрия. Lacrimosa - изключително авангардни, драматично-театрални, съчетаващи перфектна хармония от звуци. Bathory - първите, "най-древните", великите... Sopor Aeternus - нямащи аналог в съвременната музика - оркестранти, от които могат да се поучи всесветовното блек метъл съсловие... и разбира се - не на последно място Graveland - Роб Даркън - вездесъщият, човекът-армия, създал велики паганистични епоси - "Immortal Pride" , "The Celtic Winter"...

Благодаря ти за интервюто! Чувствай се свободен да добавиш каквото желаеш за финал...

Желая да изкажа своите ответни благодарности за осъществяването на това интервю и да пожелая на екипа на Metal World много творчески успехи занапред. Добре е да създаваме задружно новото лице на българската сцена. Очаквайте Мория да Ви залее като потоп. По-силни от всякога.