Здравей, Миро. Как си? Какви са последните новини около Пропаганда?

Добре, даже много добре – в момента смесваме клипа на пилотното ни парче към бъдещия втори албум, а както знаеш, през август ще открием за Fear Factory.

Доколкото знам се задава нов албум, разкажи ми за него – къде е записван, как би описал звученето му, как ще се казва евентуално и така нататък...

Новият ни албум записваме отново в студиото, където бе записан и предишния – в М&Д - София, но сега то е доста променено, има доста голямо развитие – в работата, в звука, в техниката. Албумът звучи – сега ще кажеш че говоря с клишета – много по-тежко от предишния, и по-мощно, някак по-масивни са и рифовете, и изобщо песните – може би е малко по-бавен като цяло... но пък и това не е точно така, защото имаме и доста по-бързи парчета... трудно е да се каже. Но е по-разбиващ от всякога, нямам търпение да го довършим и да го чуете! Името – засега работно – е БЕЛЕЗИ.

Кои парчета ще намерят място в албума, кажи по някоя дума за всяка песен, ако искаш.

10 парчета сме ви приготвили, но за всяко мога да говоря много дълго. В парчетата преобладава една едва сдържана агресия, някакво недоволство, несъгласие със самозаблудите и препятствията, които всеки сам си измисля и поставя пред себе си. В пилотното парче, например – “Без капка цвят”, чийто клип ще видите съвсем скоро, надявам се, става дума за един непрестанно повтарящ се, сякаш един и същ ден от живота ти, един шаблонен кръг от еднакви действия – работа от сутрин до вечер или пиене от мрак до зори, стани, мъкни, влачи, прибери се, яж, спи... за да се събудиш отново в тази същата гадост... която всъщност се оказва живота ти. Всъщност – мога да ти цитирам припева – тъкмо ще го научат отсега хората, които все ме питат на английски ли пеем на концерт... ‘щото нищо не ни се разбира, явно, :)

“Дни-окови, с еднакъв такт, сиви стъпки без светло и без мрак.

Днес пак е вчера, без капка цвят, с ключе навити дните се роят...”

Друго... ами на мен много ми харесва и “Теория на оцеляването”, с което отваряхме последните си няколко концерта. То цялото е един зверски контраст – и като музика, и като текст – между размазващ, бавен и разтегнат нео-метъл ритъм, разрязан от рязък и разтърсващ бърз, почти пънк-траш друг такъв, да се направим на “ентельектуалтси” – контрапункт. Или контрапЪнк, ако ти харесва. Така е и в текста – едно постоянно усилие на разказващия /примерно Аз ?/ да пробие мъглата, стените около себе си, едно постоянно копаене, сякаш плува в атмосфера от надрусани медузи... Е тука се поувлякох, но думата ми е, че в парчето “лерическиа герой” постоянно се опитва да тръгне напред, да постигне нещо, да се придвижи нанякъде... а като “контрапънк” на неговите усилия всички наоколо му, като в някакъв Хичкокски римейк на “Шоуто на Труман” се опитват да го откажат, спрат, наръгат, задушат, премахнат... Говоря много общо, ама иначе трябва да ви преразкажа текста, а него сами ще си го прочетете. Крайният извод е, че всъщност не препятствията, мъглата и гнусотията наоколо му го спират и му пречат да оцелее, а именно “помощниците”, които всеки от нас среща някога – “направи така, не, не прави така, това е много тъпо, така не се прави”... Не говоря за родители – не само – и приятели и познати, и най-вече хора на които имаш доверие, могат да ти дадат най-неподходящ съвет в най-подходящ момент. Други парчета, които мога да ви рекламирам – ами, “Окови” – две минутна траш-ода за стария метъл /това е олимпийската ни песен, както другите от групата ме бъзикат, защото започва и завършва като състезание, но закъсняхме да я пратим за последната олимпиада ?/, “Солта на страховете”, “Тази ярост” и най-вече “След четири игли”... но за нея няма да разкривам нищо, защото първо трябва да се чуе и тогава да се умува над нея... А най-вече да се куфее. Ох, а вече имаме две нови парчета... е, не са съвсем довършени, но и да ги довършим, ще трябва да останат за третия албум. Дано го има, де. Засега стига толкова ревюта.

В какъв стадий е работата по албума в момента? Кога се очаква да е на пазара, кой ще го издава, разпространява?

Още малко ни остана – довършваме вокалите на няколко парчета още и после смесване. Ние ще си го издаваме, ще работим с Wizard за разпространението.

Имаше един период от около година 2003-4, когато с Пропаганда бяхте преустановили всякакви изяви. На какво се дължеше това?

А така... сега ме настъпи по мазолите. Ами дължи се на много неща. Не е истина това, което се хванах, че в крайна сметка излизаше от думите ми доскоро – след издаването на първия ни албум на Иван – китариста ни, му се роди дъщеря, и някак все се тълкуваше като, видиш ли, той нямал никакво време за свирене... И ние, и той, си бяхме заети с разни глупости, а и с доста важни неща. Без да сме искали просто решихме, че ще поуспокоим само за малко топката... и това малко взе че хлопна две годинки. След Soulfly спряхме с концертите, за да правим нови парчета и нещета се удължиха. Но миналата година се хванахме в ръце и започнахме да записваме. Каквото направили - направили, време беше за концерти, нов албум и всичко това, което винаги ни е карало да се чувстваме живи, заради което стават нещата, поне за нас...

Сега отново се скъсвате да свирите насам-натам. Наскоро направихте едно турне в страната. Разкажи ми за тези концерти.

Ами за концертите – отдавна ни се искаше да ударим в други градове, не само в София, защото бяхме сигурни, че има много яки фенове навсякъде, които, защо пък да не ни харесат? И наистина – в Сливен, Бургас, Варна има страшна публика. Направихме две “мини-турнета” - първия път два града, втория три и се разбихме от супер яки концерти... но темата е много дълга – ако искаш ще ти напиша отделно ревю за тях. Но хората навсякъде са жадни за яка музика и живи концерти.

Вие сте една от малкото групи, които са свирили в страната, освен в София, Пловдив и Варна. Толкова ли е трудно да се уреди концерт в по-малките градове, или нещата опират до желание само?

Само до желание – ентусиасти винаги има навсякъде, с голямо желание да помогнат. Няма да забравя когато говорихме с един пич за концерта в Сливен, за да го уредим – аз си мислех, че трябва да му обяснявам – ние сме една група от София и... а той като чу Пропаганда и вика – “копеле, супер, много се радвам че ще идвате, аз след първия ви албум си нарисувах надписа ви върху тетрадката, даже още си я пазя”. Аз реших, че се ебава с мене... но останах като гръмнат, когато ми обясни, че наистина ни е слушал... и изобщо не можех да повярвам – все пак и аз съм си рисувал върху тетрадката в училище, ама съм писал имената на разни банди като Slayer, Sepultura и т.н. Абе страшно беше, а пък в Сливен... Sliven Rules!

Когато човек ви гледа на живо, не може да не му направи впечатление колко сте сработени. От колко години свирите заедно? Разкажи накратко историята на бандата.

Хайде сега – ако ще се четкаме, трябваше с това да почнеш! От сто години сме заедно. Понякога ми се струва, че е вярно. Но ние сме свирили и преди Пропаганда като група – тя съществува от 98-ма година, а ние сме ударили за първи път през 92-ра. Но после казарми, работа... и се събрахме през 96 – 97. Но подробна история може да прочетеш в сайта ни – ето малко реклама: www.propagandata.com
 

От всичките ви изяви на живо, от коя имаш най-добри спомени?

От първия концерт на Soulfly. Просто беше незабравимо изживяване – взех си автограф от Рой Хата Майорга, свирихме с убийствено озвучение, публиката се раздаде, ние също, и накрая видяхме Макс за пръв път в България... Много здраво беше. Най-добрия концерт през живота ми.

Какво мислиш за рок и метъл сцената в България в момента? Виждаш ли някаква възможност нещата да се подобрят скоро?

Ами – една единствена възможност има – ако многото яки и издържани банди със собствени супер идеи и звучене, които имаме тук в БГ, намерят място, където да си пускат музиката и парчетата. Трябва медия – и TV и радио, защото иначе няма къде да се чуе каквото и да било. По българските ефирни медии се пуска 20% българска музика и почти никаква част от новата БГ музика. По ММ – горе долу 30 – 40 %, но по радиата... клони към нулата. Попът /да не се обиждаме/ е една много минимална част от музикалното разнообразие, което съществува в БГ. Само отиди в Шипка, всеки месец по 20 различни банди и си представи ако и другите градове имаха същия шанс... както вече и става във Варна, Бургас, Сливен... Много има да се открива, дано имаме късмет с новото онлайн радио Тангра.

Това ги питаме всички: кои са петте ти любими групи?

Трябва да кажа някаква смесица между стари и нови групи. Но горе-долу са тези: Machine Head, Slayer, Soulfly, Alice in Chains, Dream Theater, ох, и Slipknot много ми харесват…

Кажи нещо на читателите на Metal World като за последно.

Не се оставяйте на течението. Едни от най-яките концерти и купони съм успял да не пропусна само като пряко сили стиснех зъби срещу мързела, а и умората и нежеланието да си размърдам задника. А колко съм изпуснал няма да ви казвам. БЪДЕТЕ ТАМ! SEE YA!