В началото, през 2000-та година имаше, един Константин Кацаров, който много искаше да има група Ренегат. Досега Ренегат беше студиен проект, който след два албума и в очакване на трети се превърна в група "Ренегат" и Константин Кацаров е един от петимата гъзове в групата...

Ренегат има издадени вече два албума. Имате ли в групата самочувствие на звезди?

КК: Тая дума така я мразя! Ама съм чувал по телевизията някои да казват: "Ох, боже, така да я мразя тая дума, ама много ми отива." Това са глупости. За да си звезда трябва да си направил нещо на световно ниво и да са го забелязали. Звезда може да е Coverdale, а в България няма звезди. Ние просто се опитваме да помогнем на българския рок и българското изкуство, защото ни е голямо густо.

Как се справяте с финансирането на групата в периоди на криза?

КК: Времената са трудни, обаче ми писна от лигльовци. Трудно е. Имаме проблеми, но няма смисъл да ревем. И да ревеш, и да не ревеш - няма кой да те чуе. Начинът е да се стегнеш да му намериш колая . Прави каквото можеш, въпросът е да те има. Ние също нямаме пари за клиповете, ама... борим се, събираме, крадем, убиваме и правим клипове и издаваме албуми. Аз съм казал, че ние ще сме последната група: ако сме в затруднение ще убия другите групи, ще им взема барабаните и инструментите и нас пак ще ни има.

Кой е мозъкът на групата? Кой пише текстовете и музиката?

КК: Всичко е плод на колективния гений. Всеки дава по нещо. Един повечко текст, друг - друго. Затова се подписваме в албумите под името Ренегат. Всъщност другите са музиканти. Те правят парчетата. Аз ноти не знам. Обаждам се където мога с текстовете. Общо взето най-мързеливият е гупата е и най-важен - Стойо Попов. Имаме си студио и той е един от тези, които отговарят за звука на групата. Доста от нещата ги сглобява той. Общо взето повечето хамалогии той ги прави.

Какво ти е мнението за новата бг-поп "сцена"?

КК: На мен работата ми е свързана с пътуване и по радиото звучат много "интересни" неща - KaриZма, някои други нови дуетчета, които наблягат на еротичните клипове. И си мисля: "Колко причтна и релаксираща музика!". По навик си пускам CD-то, където има диск на Rob Halford и веднага щом го чуя всичките релаксиращи мисли излизат от главата ми и се чудя за какво са ми тези уши, за да слушам оная помия. Това ми е мнението за аналната-поп сцена.
На наградите за песен на годината един от популярните рап-гъзове - Румънеца или Енчев, незнам (и двамата се еднакво грозни) ми даваше акъл как да си записваме парчетата. Бях отишъл с мисълта "Не на насилието", иначе щеше да стане голяма беля.

Имат ли шанс некомерсиалните метъл банди от underground-a?

КК: За да успеят рябва да имат парички. А пари се правят от участия. А в България от какви участия се печели - от почти анален секс наживо, а това го правят чалгаджиите. В момента ние сме "пиянството на един народ". Продава се чалга, музика за кръчма. В кръчмите няма да ме слушат мене как крякам. Рокът и метълът са за маниаци-това сме свестните хора, които се събираме в такива дупки, като тази. А тези хора нямат пари. Затова според мен тези групи няма да успеят, защото тези маниаци са хора с идеали, а с идеали пари не се правят.

Кажи нещо повече за концертите, които сте имали.

КК: Ние отскоро почнахме да се готвим за концерти .След излизането на бъдещия ни двоен албум, който ще включва един от live-овете ни и новия материал ще тръгнем повече по концерти.Досега най-добър беше самостоятелния ни концерт в драматичния театър, добре се получи и на Бирфест 2003. Исках да забия един кавър на Д2, но вместо "Да оставим две следи", щеше да е... "забий ми две... пети". Но не се сетих. Ще тръгнем по концерти, за да правим музика за маниаците, за тези момчета и момичета - да си правят кефа и да слушат и български рок, а не само западните групи.