Между Изумрудения меч и “Властелинът на пръстените“

Най-добрата метъл група на Италия не ни позволява и миг покой. След шедьовъра Rain Of A Thousand Flames, излязъл в края на 2001-ва, дойде ред и на четвъртия пълнометражен албум на бандата. Неговото заглавие е Power Of The Dragonflamе - това е дългоочакваният и епичен grand finale на Сагата за Изумрудения меч, обхващаща цели четири /!/ албума и едно EP. Две седмици преди официалната премиера на албума разговаряме със самия Luca Turilli - главния двигател на фентъзи метъл квинтета - за новия албум, “Властелинът на пръстените”, блек метъл експериментите и всичко, случващо се във и около Rhapsody.

Здравей, Luca! Какво правиш тия дни?

Мотам се из студиото и довършвам работата по втория си солов албум.

Браво! Нека поговорим обаче за новия албум на Rhapsody. Как би го охарактеризирал в музикално отношение?

Мисля, че това е най-агресивният от албумите на Rhapsody досега. С него завършва сагата, чието начало бе поставено през 1997-а - така той се явява изключително важен за мен и Алекс, понеже краят на историята е и край на първия цикъл от развитието на групата. Това е един много специален албум за мен - не само поради гореизброените причини, а и защото той се появи на бял свят по един прекрасен начин. Всичко - от написването на материала през репетициите и записите в студиото и приятелската атмосфера до окончателното продуциране - беше чудесно. Бяхме много доволни от крайния резултат - даже имахме време да се погрижим повече за гласа на Фабио и да му придадем нови и различни нюанси, някои от които много дарк, както ще се убедиш и сам.

Кажи нещо повече за историята. Какъв е краят на фентъзи сагата за Изумрудения меч?

Това е четвъртата последна глава. Финалът е, меко казано, доста драматичен. Поради тази причина и текстовете са по-мрачни и трагедийни в сравнение с другите албуми. Имаме трима главни герои - Даргор - Господаря на сенките /The Shadowlord/, Акрон - Жестокия крал /The Cruel King/, въплъщение на злото, и Ледения боец /Warrior Of Ice/. Накрая след Последната битка има една сцена, в която Акрон подлага на публични мъчения Боеца, осъден на смърт в Бездната, където плътта му ще бъде изядена от Змиите. Избраникът, казват хората, със сигурност ще умре. С Даргор пък стават редица промени - от Dawn Of Victory насам той не е съвсем същият. Мога да кажа, че накрая той става способен да съзре светлината. И когато всичко изглежда изгубено за Боеца и цялата страна, Даргор блъска Акрон към Боеца, който в предсмъртната си агония прегръща Жестокия крал и двамата политат в Бездната, където са разкъсани от Змиите. Така на финала имаме три елемента, завършващи сагата - промяната у Даргор, жертвоприношението на Боеца и смъртта на Акрон, което решава всичките проблеми на Омагьосаните земи /The Enchanted Lands/. Веднага след това Даргор призовава гаргойлите - тези вълшебни създания, които оживяват от камък - които са в състояние да посрещнат Армията от демони, значително по-слаба сега, тъй като нейният предводител Акрон е мъртъв. Развихря се голяма битка, в която гаргойлите успяват да изтикат демоните отвъд Порталите на хаоса, през които те са дошли в Омагьосаните земи...

Откъде ти идват на акъла всички тия работи?!?

От реалния живот. Фантастичната ми история е базирана върху реални неща - войната в Югославия. Моите баба и дядо живеят там - в Хърватия - и имат приятели, които са преживели ужасни неща. Знаеш ли, аз повечето работи си ги знаех още от началото на сагата. Но година след година ти все прибавяш по нещо - все пак, трупаш опит, имаш най-различни преживявания и т. н. Беше ми много тъжно, когато завършвах сагата, защото с нея привърши цял един етап от живота ми.

Е, нали ще започнеш нова. Впрочем каква ще бъде следващата история?

През януари 2003 г. ще излезе един наш проект, озаглавен Rhapsody In Black, който ще е много агресивен… Но това е само проект. Истинският албум е предвиден за септември 2003 г. или за януари 2004 г. - той ще бъде свързан с “Властелинът на пръстените”.

Наистина? Филмът или книгата те вдъхновиха?

Филмът. Много съм мързелив и още не съм прочел книгата, но Питър Джаксън ми направи голяма услуга. Хареса ми това, че фантастичното е представено по сериозен, реалистичен начин. Такъв е и фентъзи светът, който съм измислил - и той е дълбоко обвързан със света, създаден от Толкин.

Чудесно е, че вече имате песни на италиански. За пръв път това стана в миниалбума Rain Of A Thousand Flames. Какво е усещането да изпълняваш метъл на родния си език?

Страхотно. Аз лично винаги съм се чувствал ограничен с английския. Не можеш да изразиш по-дълбока концепция, ако не си Шекспир или поне не знаеш езика перфектно. Когато направихме песните на италиански, можахме най-накрая да изразим истинските си съкровени чувства. Цяла Италия се изкефи максимално, но не знам дали хората от другите страни биха ни разбрали... Със сигурност ще има още много песни на италиански, но не и цели албуми.

Как се раждат текстовете ти?

Трудно е да се каже. Нещо отвътре ме подтиква. Когато видях “Властелинът на пръстените”, имах чувството, че цял живот съм познавал този въображаем свят. Много хора са способни да уловят магията, която е около нас. Най-различни хора от най-различни страни пишат за рицари, магьосници, елфи, чудовища, тролове, демони и т. н. Те използват същите елементи, същата енергия - което показва, че тези неща съществуват наистина. Не знам къде и как, но съществуват. Нямам никаква представа и къде ще отида, след като умра, обаче това са загадките на Вселената.

Да поговорим за нещо по-познато. Как би дефинирал етикета “холивудски метъл”, който се е превърнал едва ли не в синоним на Rhapsody?

Това е типичният спийд и пауър метъл, характеризиращ 80-те /като например Helloween, Blind Guardian и Manowar/, съчетан и комбиниран с холивудските суперпродукции /всички онези филми със специални ефекти, които гледаме всяка година/. Не само нови заглавия като “Властелинът на пръстените”, но и по-стари фентъзи, хорър, научно-фантастични, военни, катастрофични и всякакви там филми. Слушаме саундтрака към всяка продукция. Големи саундтрак маниаци сме, ха ха.

Не се ли опасяваш, че времевата дистанция между миниалбума и Power Of The Dragonflame е твърде кратка?

С Алекс бяхме насъбрали много материал, който имахме желание да издадем като нещо специално към завършека на сагата. Освен това не исках цялата история да завършва само в един-единствен албум - това би я направило малко небалансирана. Цялостната ни идея е всеки албум да разгръща постепенно някаква част от нея. Затова сметнах, че ще бъде добре да имаме един диск между третата и четвъртата част, когато Кралицата на тъмните хоризонти е върната обратно към живота. Прелюдия към истинския албум. Мисля, че се оказа добро решение - хората също разбраха, че не е евтин пазарен трик, както тръбяха навсякъде враговете на Rhapsody. Пред всяко списание, пред всеки журналист ние с Алекс настоявахме, че това НЕ Е ПАЗАРЕН ХОД!!! Даже мениджърът ни беше против и се развика: “Не, не! К’ви са тия глупости!” и т. н., та се наложи ние с Алекс да се изръсим... опа, да инвестираме в издаването му от личните си спестявания. Искахме да бъде нещо специално, нещо, за което хората да говорят.

И стана така. Хората тепърва ще говорят за него, понеже това е най-доброто нещо, което сте създавали от Legendary Tales насам /изключвам новия албум/. Като казах нов албум, се сетих, че имате и нов басист. Защо изгонихте стария?

Заради отношението му. Той /Alessandro Lotta/ е много мил и приятен човек, но когато стояхме със седмици по 24 часа в едно и също помещение, ставаше непоносим. Просто не се издържаше. А в групата не обичаме такива неща - искаме дружелюбна атмосфера, симпатия, шегички и да става веселба. Не стрес, обиди и тем подобни изпълнения.

Кажи нещо за новия член.

А, аз не го познавам още толкова добре. Patrice Guers е страхотен басист, един от най-добрите във Франция. Много се радвам, че сега ще свири с нас. Комшия е на Domonique Leurquin, който ще се присъедини към Rhapsody за турнето - между другото той вече беше с нас и свиреше втората китара по време на последното турне.

Кажи тогава нещо за себе си. Що за човек си, какво харесваш и пр.

А, де! Все още се опитвам да разбера. Това, което съм, е адски различно от това, което искам да бъда. Надявам се по някое време, преди да умра, тези две неща да са по-близки, отколкото са сега, ха-ха! Преди няколко дни станах на 30 години и смятам, че е крайно време да спра да приказвам и да започна да действам. Човек приказва, докато е млад. После навлиза в реалността на фактите и действията. Ако само мислиш, говориш и чертаеш перспективи, ще си умреш с тях. На 11 март стартира нашият официален уебсайт - www.mightyrhapsody.com, откъдето хората ще могат да научават новините за Rhapsody директно от нас. Друг сайт, тясно свързан с мен и Алекс, е www.defendersofgaia.com. Това е основната цел в живота ми - аз съм се посветил на Гея, Върховния дух на Майката Земя, Чудото на живота. Това е нещото, което ме вдъхновява, дава ми сили и осмисля живота ми много повече от музиката. Ако мога да направя нещо за Гея, ще се чувствам значително по-добре, отколкото сега. Затова се стремим да продаваме повече албуми и да достигнем да сърцата на колкото се може повече хора чрез нашата музика.

Заради Гея?!?

Да, аз съм напълно отдаден на Гея.

Ти си бил голям сектант! Какви книги обичаш?

Уф, последната, която четох, бе “Дракула” на Брам Стоукър. Но това беше доста отдавна - преди 10 години. Много ми хареса, ама след нея - нищо. С тия компютри, видеоигри и кво ли още не нямам никакво време и търпение да чета художествена литература.

Кои са любимите ти филми?

Последният е “Властелинът на пръстените”. Иначе - “Пришълецът”, трилогията “Злите мъртви”, филмите на Шварценегер като “Конан”, фантастики от рода на “Звездните рейнджъри“, “Армагедон” и т. н.

Какво музикално образование имаш?

О, не е нещо особено. По-скоро е генетично заложено, така мисля. Баща ми беше виртуозен челист в един италиански оркестър. От малък слушам класическа музика, която ми пускаха моите родители. На 16 години прослушах Maiden. Винаги е било важно за мен метълът да е с влияния от класическата музика - неща като Yngwie Malmsteen, Cacophony, Helloween... Метъл с класически влияния, но без блус и пентатоники. Когато трябваше да избирам между клавишните и китарата, избрах китарата.

Кои класически композитори ти оказаха най-голямо влияние?

Трудно ми е да кажа, понеже харесвам толкова много от тях. Понякога най-много ми харесва Бах, друг път Паганини, трети път Вивалди... В момента съм тотално влюбен в Шопен. Даже пиша и книга за него, в която съм адаптирал някои негови композиции за електрическа китара.

Винаги ми е било интересно как сте избрали името Rhapsody. Разкажи нещо повече.

Ами в началото се казвахме Thundercross. Под това име записахме демото си и го сменихме едва когато подписахме с лейбъл. Мениджърът ни не харесваше Thundercross, защото не отговаряло на музиката, която правим. Стигнахме до идеята наименованието на групата да бъде свързано по някакъв начин със света на класическата музика /по онова време използвахме страшно много класическа музика/. Единственото, на което се спряхме, бе Rhapsody - кратко, ясно и комерсиално име, пасващо ни перфектно.

Какво можем да очакваме от проекта Rhapsody In Black?

Ако слушаш When Demons Аwake от последния албум, ще добиеш представа. Няма да е типичен блек албум, но ще е нещо много здраво, обещавам. Аз лично много се кефя на групи като Bal-Sagoth, Children Of Bodom и др. Имаме страшно много идеи за него. Самото хрумване за подобен вид метъл, съчетан с типично Rhapsody звучене, прави този проект изключително специален.

Ще има ли блек вокали от страна на Фабио?

Защо не? Той може, ще видиш.

Ще видим. За финал кажи как вървят работите с втория ти солов албум.

Той ще бъде нещо наистина специално - този път искам разликата между албумите на Rhapsody и Luca Turilli да бъде много по-голяма. Втората част на тази виртуална трилогия ще се развива на далечна планета в бъдещето. Тя още живее в своето средновековие. Забелязваш съчетанието между технология и средновековие..

М-да, и се чудя и мая на въображението ти.

...което е нещо много специфично и важно за историята, при това в този свят има и магия. Тази идея ми позволява да разгърна ново звучене, да правя нови аранжименти и да експериментирам, което много ми допада. Продуцирането върви доста добре и засега съм доволен. До септември тази година албумът трябва да е видял бял свят.

Дано. Чао, Luca!

Чао, приятелю!

Luca Turilli за песните от The Power Of The Dragonflame:

In Tenebris - симфонично интро, което въвежда слушателя в албума. То е нещо като апетайзър.
Knightrider Of Doom - винаги сме харесвали контраста между интрото и първата песен. Според нас тя трябва да бъде адски бърза, както сме направили тук.

Power Of The Dragonflame - също бясно парче. Заедно с предишното са типични Rhapsody хитове.

The March Of The Swordmaster - всички от групата винаги сме обожавали Manowar. Тук сме се опитали да следваме пътеката, по която те бяха тръгнали в началото - искахме песента да има същия патос и епичен дух, който характеризира творчеството на “кралете на метъла”. Вокалното присъствие на Фабио в тази песен е много силно, тя има и средновековно интро - изобщо това е едно от любимите ми парчета.

When Demons Awake - една от най-екстремните песни, които някога са били записвани от Rhapsody. Нещо като прелюдия към проекта Rhapsody In Black. Фабио пее по изключително различен начин тук.

Agony Is My Name - с предното парче представят най-агресивната и яростна част на албума. В текстово отношение това е моментът, когато се появяват демоните, а Боецът се изпълва с желание за отмъщение, виждайки огромните армии на Акрон да пъплят по Омагьосаните земи.

Lamento Eroico - жалбата на Боеца, тук той плаче за своята страна, която пропада. В музикално отношение представлява прочувствена, емоционална песен с текст на италиански, подходяща за репертоара на Андреа Бочели например.

Steelgods Of The Last Apocalypse - той вика Стоманените богове, моли ги за кураж, понеже се намира в затвора, и знае, че съдбата му е решена.

The Pride Of The Tyrant - Боецът призовава всички хора да се надигнат против тиранина Акрон, който иска да завоюва всички Омагьосани земи.

Gargoyles, Angels Of Darkness - епичният финал, песен с дължина близо 20 минути! В нея детайлно се разработва завършекът на сагата. Тук използваме разказвач и всякакви други трикове, позволяващи ни да разгърнем цялостно историята пред слушателя. Когато пишеш бърза песен, не можеш да обясниш всичко само в едно припевче, ето защо прибягваш до книжката в диска, където историята е описана в подробности. Отново напомня най-доброто на Manowar и представлява един достоен завършек не само на албума, но и на цялата сага.