Здравей, обажда се Joakim от Sabaton, предварително благодаря за интереса!

Радвам се, че най-накрая успяхме да се чуем! Поздравления за “Coat of Arms”, албумът е чудесно допълнение към дискографията ви. Трябваше ми малко време да свикна, но потенциалът му определено е голям.

Това е страхотно, мерси за топлите думи! Няма по-голяма отплата за даден музикант от споделени позитивни впечатления от хора, които обичат музиката му. Хубаво е, че напоследък получаваме все повече положителни оценки - много наши слушатели харесаха албума, дори и тези, които познават музиката ни съвсем отскоро, значи целта е постигната. Това е и единственото, което ни интересува – ако те са доволни, значи и ние сме! Все пак, музиката ни е насочена към тях.

“Coat of Arms” звучи доста по-директно и първично в сравнение с “The Art of War”, какво ви накара да поемете курс обратно към корените си?

Всъщност и аз не съм сигурен, получи се без определени конкретни намерения. Когато започваме да записваме, никога не се ръководим от основен план или дадена насока. Създаваме музиката такава, каквато я усещаме. Песните в “Coat of Arms” се получиха по-директни съвсем естествено - като цяло тук предлагаме по-китарно ориентирани композиции, но пък мрачното чувство от “The Art of War” за сметка на това трябваше да бъде смекчено в известна степен, дори може да се каже, че новият запис не е толкова хомогенен. Ако останалите момчета от Sabaton харесат песните, които съм написал, значи те влизат в албума. Хубаво е, когато екипът ти се доверява толкова, хаха!

Целенасочен ли е стремежът за изцяло концептуален албум тук? Почти всички текстове са структурирани около Втората световна война.

Да, всичко освен трибютното парче се отнася до даден момент от Втората световна. Отдавна планирахме да се пробваме с изцяло концептуален запис, в “The Art of War” също вкарахме няколко песни за това в добавка към основния “анализ” на творбата на Сун Дзъ. Този път решихме да не разчупваме идеята и да прокараме една-единствена основна линия, която да ръководи текстовете, но също така феновете ни изпратиха истории, много от които ни трогнаха до такава степен, че ми се наложи да прекарам доста време в писане на текстове.

Като стана дума за това, кога най-сетне ще чуем песен за България?

Наистина доста български фенове ни изпратиха материали, за което благодарим сърдечно! Песен ще има, в това съм сигурен. Най-много ме впечатли информацията за една крепостна обсада в рамките на Османската империя, в която за пръв път в световната модерна история се използват бомбардировачи.

Може би имаш предвид обсадата на Одрин? Балканската война предлага доста такива случаи, които биха ви паснали в текстово отношение.

Да, точно това. Имали сте добре подготвени летци, също така са се включили още и французи, руснаци, италианци... Много е странно, че този факт не е толкова известен, още повече, че е повод за голяма гордост. Подобни неща не бива да останат покрити от праха на времето, така че за мен ще бъде чест да пея за тях. Нямаше как да вкараме това тук заради фокуса върву Втората световна война, но с бандата планираме да се “върнем” назад в историята, дори може би още със следващия албум. Със сигурност ще вкараме подобни текстове, така че ще компенсираме!

Обратно към “Coat of Arms” – само едно нещо ми липсва тук и това е епична, мащабна песен в духа на “Cliffs of Gallipoli”. “The Final Solution” е добър заместител, но онази беше друга класа. Бихте ли записали подобно парче отново?

Разбира се! Това е една от най-любимите ми песни. Работата покрай “Coat of Arms” просто се получи по-бързо и компактно, а и аз винаги разполагам с няколко композиции в ембрионален стадий, които обсъждаме и евентуално включваме. “Cliffs of Gallipoli” винаги ми е звучала като микс между метъл, класически рок и щипка Meat Loaf, колкото и странно да звучи. Уникална песен е, ще се опитаме да повторим същия експериментален подход в следващия албум, бъди сигурна.

Новото трибютно парче е “Metal Ripper”, което звучи доста по-различно от “Metal Machine” и “Metal Crue”. Ще го включите ли към медлито на концертите?

Още не е финализиран концертният ни сетлист, но “Metal Ripper” със сигурност ще присъства в него. Едва ли ще правим медли-трилогия, обаче... Въпреки че това би бил един добър завършек, по-скоро ще свирим песента отделно.

Какво е по-различното в работата с Nuclear Blast? Отдавна заслужавате солидна подкрепа и по-сериозна промоционална кампания.

Надявам се на същото и занапред! Имам добро предчувствие за съвместната работа с тях. От маркетингова гледна точка, промо кампанията на “Coat of Arms” е най-добрата, с която може да се похвали който и да е наш албум до момента. Запознахме се с промоутърите на Nuclear Blast през 2008-ма година, но в началото говорихме за по-странични неща вместо бизнес. Помня как една вечер обсъждахме любимите си групи и албуми, стана въпрос за Savatage, Crimson Glory и извънземния опус “Transcendence”, който неведнъж е вдъхновявал музиката на Sabaton. Някак между другото покрай приказките стигнахме до цяло подписване на договор с тях, явно сме късметлии!

Споменатите Crimson Glory са сред любимците ти. Замислял ли си се да участваш в трибют към Midnight, например? Напоследък тези неща набират страхотна популярност.

Всъщност вече го направих! През септември свирихме на фестивала Prog Power в Атланта, където бeше Wade Black. Вечерта беше посветена на паметта на Midnight, аз пък се включих с изпълнение на “Where Dragons Rule”. Бяха изпълнени много ключови парчета на Crimson Glory от музиканти от Brainstorm, Pyramaze, Bloodbound… Трогателен момент. Midnight и до днес си остава един от най-експресивните вокалисти на света и определено заслужава огромна почест. “Atlantica” и “Transcendence” са гениални албуми с историческа стойност!

Има ли някакви новини относно онова толкова обсъждано DVD, което е тръгнало да излиза от години?

Задължително ще издадем DVD – преди време си го обещахме, но също така го дължим и на феновете. Нещата се забавиха много заради смяната на лейбълите, но сега имаме пълнокръвен договор, така че всичко вече е задействано.

Да разбирам ли, че Nuclear Blast ще го издадат? Ясно ли е къде точно ще заснемете концертния материал?

Да, изданието ще е на Nuclear Blast. Проблемите около предишното DVD, което така и не видя бял свят, произлязоха от това, че правата принадлежаха на предишния ни лейбъл. За щастие това вече не е проблем, колкото до географския фактор, 90 процента отиват за източна Европа. Все още не е взето финалното решение, но със сигурност ще е някъде там.

Значи ще оцениш предложението ми да снимате тук. Едва ли ще съжалявате!

Обсъждали сме възможността, всъщност. Най-добрата подкрепа от феновете ни дължим именно на България, вие буквално полудявате на концертите! Поляците също го правят и затова решихме да запишем клипа на “40:1” там, преди няколко дни приключихме със снимките на “Uprising”, които също се състояха в Полша. Все още не е ясно, но ако имаме такава възможност, разбира се, че ще се възползваме! В основното DVD ще влязат две или три концертни шоута, но също така ще включим и документална част. Докато сглобявахме предишното DVD се натъкнахме на откровено древни материали, които биха представлявали интерес за феновете. Там сме още тийнейджъри и нескопосано се опитваме да изнесем първите си концерти, а това не е нещо, което искаме да скрием. Най-малкото е забавно да се види, така че можете да очаквате и голяма доза смях!

През ноември ще ни посетите отново, това сигурно е третата ви визита в рамките на не повече от година и половина. Какво очакваш от предстоящия концерт?

Честно казано, нямам идея. Каквито и очаквания да имам, вие всеки път ги надминавате стократно, така че вече дори не си правя труда да градя илюзии, хаха! Първото ни гостуване там беше като съпорт на HammerFall, след което се чувствахме така, сякаш сме имали няколко поредни алкохолни вечери до безпаметност. Помня как с групата стояхме зад сцената след края на изпълнението ни – гледахме се глупаво и се питахме един друг “Виждал ли си нещо такова преди?!”

Да, това беше най-доброто посрещане на група, на което някога съм присъствала. Дори може да се каже, че тълпата бе по-шумна заради вас, отколкото заради самите HammerFall!

Така и не успях да чуя много от шоуто на HammerFall. През цялото време долавях луди крясъци на фенове, така че колегите ни също се радваха на изключително топло посрещане. Много рядко се случва публиката да заглуши някоя група, но на вас явно ви е навик! Въпросната вечер беше най-ярката от всичките 160 шоута, които включваше турнето ни по онова време и се съмнявам, че някога ще забравя какво значи едва ли не да те обожествяват, което и усетих тогава.

Благодарение на чистата продукция на “Coat of Arms” се чува ясно, че маниерът ти на пеене се е променил някак. Сега наблягаш на по-високи тонове от обикновено - необходимо ли беше, или е продукт на естествено вокално развитие?

Не целях нищо конкретно, по-скоро песните го изискваха. Първоначално бях в бандата само като клавирист и явно момчетата не си даваха труд да търсят допълнителен вокалист, след като се спряха на мен, хаха! Ако дадена песен звучи по-добре с по-полирано или динамично пеене, няма защо да си го спестявам, така че доколкото мога, давам най-доброто от себе си. Тук се получи естествено, не беше целенасочено.

Помня, че също така записа вокали към песен на Desert, група от Израел. Как се запознахте с тях въобще?

Със Sabaton свирихме в Тел Авив, a момчетата от Desert ни бяха локален съпорт. След концерта предложиха да ни разходят из Йерусалим, дойдоха със собствените си коли и си прекарахме страхотно! След около година се свързаха с мен относно парче, което по онова време се казваше “Order 227”, в последствие се прекръсти на “Lament For Soldier’s Glory”. Концепцията му се въртеше около именития указ на Сталин, който постановява, че всяка отстъпила специална военна част трябва да се изпраща на възможно най-напечената фронтова линия, за да изкупи с кръв престъплението си. Тези, които въпреки това дръзнат да отстъпят, биват разстреляни на мига. Идеята беше страхотна, а текстът звучеше типично в нашия дух! В крайна сметка им казах да изпратят инструментала и записах две версии, за да може да изберат една от тях. Ако не се лъжа, албумът вече е издаден със собствено финансиране в Израел, но не съм сигурен какви са плановете им за европейския пазар.

Ако някой ти забрани да използваш текстове на военно-историческа тематика, по какъв път ще поемеш?

Като за начало ще се разправя с копелето лично, защото това си е абсолютната запазена марка на Sabaton! Ако е чак толкова наложително, със сигурност няма да се спра на пиянски текстове със сексуална насоченост – чували сме много такива, а и е изтъркано открай време. Може би ще се ориентирам към хумористичен албум, нещо в духа на “Metal Machine”, “Metal Crue” и “Metal Ripper”, което хем да забавлява хората, хем да звучи добре.

Ще позволиш ли една кратка равносметка като за финал? За мен Sabaton е най-вече концертна банда, в резултат сте свирили на най-известните световни фестивали, включително и Wacken. Може ли да се каже, че сте осъществили мечтата си?

Не, не, не! В никакъв случай! Доволни сме от сегашния си статус, но ще бъде глупаво да спрем дотук. Искаме да свирим на още повече места и да се запознаем с още поне толкова фенове. Обичаме сцената и сме щастливи, че сме част от нея, но винаги сме готови да направим следващата крачка. Човек не може да е абсолютно щастлив, в това се състои и тръпката, нали?

Съгласна съм и ви го пожелавам искрено. От името на феновете тук ти благодаря за новата порция музика и отделеното време, ще се видим през ноември!

Нямам търпение да се видим отново, до скоро! “Coat of Arms” е за всички вас, насладете му се!