Интервю с Vorph от Samael.
Здравей, Michael! Много шум вдигнахте покрай издаването на новия албум, “Lux Mundi”. Сигурна съм обаче, че далеч не е безпричинно.
Определено. Стараем се никога да не правим нищо самоцелно – всеки път, когато издаваме, залагаме най-вече на собствени идеи и на това звучене, което ни се струва подходящо на момента. Това е и причината да ни обичат и мразят едновременно – някои фенове си умират да слушат експериментални албуми от нас, други път искат най-накрая да се установим в една конкретна творческа област. Лошата новина за вторите е, че ако искат едно и също в продължение на десетилетия, Samael не е групата за тях. Смятам, че това вече би трябвало да е достатъчно ясно.
Дори кристално ясно, следвайки линията на албумите ви. Неотдавна издадохте EP-то “Antigod” - смяташ ли, че едноименната песен отразява точно атмосферата на албума? Какво искате да кажете с нея?
Феновете сигурно вече са се досетили, че песента е подчинена на антирелигиозните ни настроения. Далеч не е първата ни композиция с подобна насоченост и въпреки че отново експлоатираме тема, в която вече открито сме заявявали позициите си неведнъж, просто почувствахме “Antigod” като “парчето, което трябва да запишем”. Текстът не насочен срещу някоя конкретна религия, а срещу цялото това безумно, кърваво, агресивно и лишено от мисъл движение в глобален мащаб. Колкото до звученето – да, “Lux Mundi” наистина включва още от същото и “Antigod” донякъде представя добре музикалната картина в записа, но като един вид ядро, нещо средно между екстремизма и спокойствието, които лъхат от албума. Не очаквайте еднообразие – това е един от най-странните ни записи до момента. Сам по себе си е много динамичен и ще изненада слушателите както с тежко звучене, така и с полу-баладично такова. Наблегнахме много на преходите между настроенията на самите песни, така че очаквайте изненади. Надявам се, че ще се харесат.
Скоро ще се уверим от първа ръка. Как и защо точно решихте да завиете от блек метъл към космическа тематика? Кой от вас стои най-вече седи зад това?
Беше спонтанно. Не говорим за конкретно търсен ефект, не сме си казали “време е да спрем с това и да започнем да пишем за нещо друго”, по-скоро е въпрос на естествено творческо развитие. Samael е група-хамелеон, а космическата тематика е нещо, което интересува както мен, така и колегите ми. В момента също сме в период на някакъв преход – в “Solar Soul” имаше песни, посветени на съвременните проблеми, с които много често ни се налага да се сблъскваме в модерния свят. “Antigod” е в същия дух... изобщо, обществените теми в момента ни интересуват далеч повече от когато и да е било преди.
Като на необходимо зло, ха-ха! Шегувам се, разбира се. Без тях сега нямаше да сме това, което сме. Въпреки че рядко слушам собствената си дискография, най-малкото са ценни заради това, че спечелихме огромен брой отдадени почитатели именно благодарение албуми, които много хора вече смятат за класически, или поне що се отнася до Samael. А какво е чувството, когато гледаме назад към тях? Гордост, негодувание, радост от едни и не чак такава задоволеност от други... амбиция и искрено желание за нещо повече.
Иматe ли желание да направите нещо по-различно? Нещо като "Eternal" или “Lesson in Magic”, който се появи преди “Reign of Light”? Как оценявате подобни албуми след повече от десет години?
Това са едни от най-важните стъпки по пътя към развитието на бандата. При все че бяха осъществени на по-късен етап, това далеч не омаловажава значението им. Истината е, че много хора ни оплюха заради тях, но лично аз съм предоволен от резултата и да, наистина бих искал да повторим експеримента някога. Само че този път ще подготвим нещо коренно различно, така че да разбуним духовете за пореден път. Изумително е какви противоречиви емоции можеш да предизвикаш с една идея по-различен запис, но пък и ние открай време си падаме провокатори, така че защо не?
Какво да очакваме като звучене от новата тава, тогава?
Нещо колкото познато, толкова и различно. “Antigod” е само капка в морето от музика, която ви очаква там. Цялостното настроение на “Lux Mundi” е много мрачно, може би дори бих го поставил редом до най-тежките и трудни за слушане албуми, които някога сме издавали. Вкарали сме и симфоничност както в сингъла, защото останахме доволни от резултата, който постигнахме с него; поставен е акцент и върху електро-клавирите и мелодиите, а чистата продукция на дългогодишния ни приятел Waldemar Sorychta за пореден път си каза своето. Общо взето, опитахме се да извлечем есенцията на групата, да я подплатим с епичен тежък звук и да обвием всичко в една стряскаща и потискаща атмосфера.
Намерихте ли своята ниша с двата албума преди "Above"?
Може и така да се каже. Имаме собствен стил и свое “място” на музикалната сцена, но се стараем да разширяваме тези рамки всеки път, когато е възможно. Знаеш ли, изискванията на феновете и музикалните компании са нещо необходимо, но и дразнещо, когато искаш да следваш своя мироглед... все пак това са сред немалкото проклятия на музикалната индустрия, но поне за момента сме в синхрон както с външните очаквания, така и с нашите собствени. Определено считаме “Solar Soul” за знаков албум и то не само, защото бе сред най-изискващите такива – проклетата тава ни изцеди силите до краен предел, но си заслужаваше! “Above” беше крачка встрани и тепърва предстои да видим какви ще бъдат отзивите от наследника му, но и без друго двата албума нямат много общо.
А как ще отговориш на слуховете, че не сте доволни от издаването на “Above”? Чуваше се, че е продукт на стар материал – ако е така, откога датира?
Нищо от това не е вярно, песните бяха съвсем нови. Ако има нещо, напомнящо на старото ни звучене, то е дошло единствено с идеите, а не с вече написани, завършени композиции. Истината е, че първоначално въобще не беше замислен като албум на Samael – идеята беше на брат ми Xy, който искаше да стартира отделен проект, озаглавен Above, с намерението да е по-тежък от предишните два албума на групата. Беше написал три песни, а после покани и мен, но с течение на работния процес осъзнахме, че материалът далеч не е толкова по-различен от този на Samael, какъвто беше първоначалният план. На места дори звучеше като нещо от ранните ни години, затова решихме да пробваме да запишем и в последствие да свирим “новите-стари” песни по време на концертите си. Финалният продукт бързо получи зелена светлина от лейбъла, което доведе до издаването на “Above” с нашето лого на обложката.
С кой от предишните си албуми се чувствате най-горди?
Xy със сигурност би посочил “Passage” или “Lesson in Magic” на Era One, който си беше истинско предизвикателство за възможностите ни. Като се замисля, “Passage” винаги е наричан от него “моят албум!”, докато аз съм някъде между “Worship Him”, “Ceremony Of Opposites” и “Solar Soul”. Ако ми се отдаде възможност да говоря отново с теб след издаването и презентирането на “Lux Mundi”, името му сигурно ще присъства много напред в списъка.
Можеш ли да споделиш какво стои зад посвещението на “Worship Him” - написал си, че е “посветен на баща ни”, какво се крие зад това послание?
За мен има по-личен смисъл, но погледнато общо може да се отнася до това, което ни въведе заедно в света на музиката и което години наред продължава да ни тласка напред – персоналното вдъхновение и отдадеността. Тези две неща са толкова необясними, че може да се сравняват единствено с нещо божествено. Те ни вдъхнаха живот, те са отговорни за продължителното ни и успешно съществуване и до ден днешен. Никой не може да те застави да съградиш нещо с някой друг, още повече пък да процедирате заедно над две десетилетия. Затова и се чувстваме благословени.
Цялата ви кариера е набраздена от такива двусмислия из албумите. Случайно ли ви се получават или са някакви по-особени послания? Примерно песента за християнството – “The Cross”, преминаваща в “Helvetia Gloria”, която е за кръста в швейцарското знаме?
Символизмът винаги ни е интересувал живо, затова и има такива препратки. Не крия, че понякога го правим нарочно с цел да задълбочим слушателите в текстовете си и темите, които ни вълнуват. Напоследък обаче все по-често ми се случва да откривам такива неща, които са се получили едва ли не помежду другото. Трябва някой път да извадя всички сходни двусмислия и ще взема да напиша цял разказ или направо книга, базирана на тях.
Поне вдъхновение няма да ти липсва, убедена съм. Швейцария винаги се е славила с интересни банди, дори може да се похвали с нещо като собствен стил на едно специфично технично свирене като това на Samael, Coroner, Alastis... от нещо във въздуха там ли се получава това?
Напълно възможно, ха-ха! Споменатите имена сме вече много олдскуул, ние също сме си стара банда. Хубавото е, че в екстремната музика напоследък се влива и нова кръв – младоците Atritas и Blutmond имат голям потенциал да създадат нещо свое, докато други имена като Eluveitie допълнително привличат внимание към държавата ни.
Какво все пак доведе до разпадането на колегите ви от Alastis и какво ще кажеш за реюниъна на Coroner?
Доколкото знам от басиста ни Masmiseim, който свиреше в Alastis, проблемите им бяха продиктувани от различните ангажименти на музикантите, което доведе до края на групата. Ако не греша, някои от тях все още свирят заедно, но в съвсем странични проекти. За Coroner обаче съм безкрайно щастлив! Това е банда от най-висок ранг и загубата за метъл музиката беше жестока, така че нямам търпение да ги видя отново на една сцена. Все още не знам дали имат намерение да записват албум, но ако ангажиментите ми позволят, със сигурност ще се отбия на Hellfest във Франция, който ще отбележи официалното им възкръсване от пепелта. Надявам се и да организираме и общо турне някой ден, би било чудесно.
Тъкмо това щях да попитам, при всички положения феновете ще си умрат от кеф! Планирате ли турне към България? Трябваше да свирите тук с Paradise Lost, но неприятните обстоятелства (и промоуъри) прецакаха цялата организация.
Засега имаме насрочени участия на два фестивала в чужбина, но след това директно ще стартираме промотиращото турне на “Lux Mundi”. Ситуацията, която спомена, беше много неприятна и, повярвай ми, никой не съжалява повече от нас, тъй като изгаряхме от нетърпение отново да свирим в София. Обещавам да поправим грешката в най-скоро време, така че очаквайте допълнително включване и следете датите от турнето, когато бъдат обявени.
Страхотно, тогава дано се видим скоро. Благодаря ти за интервюто и отделеното време, пожелавам ви успех с новия албум!
Ще се радвам да споделиш дали сте го харесали в България, ако всичко върви по план, ще ви го представим лично. Поздрави на феновете ни там!
