Както физиците отдавна са доказали, природата наистина не търпи празни пространства – дори абсолютният вакуум изобилства от енергия под формата на мимолетни виртуални частици. Предвид това, няма нищо странно във факта, че след като Rhapsody овакантиха трона на симфоничния пауър метъл през 2011-а година, той моментално бе окупиран от техните млади сънародници и ученици Ancient Bards. А главната цел на всеки добър ученик е един ден да надмине учителя си.

Дали са успели, ще може да каже след време само историята, но засега неотклонно следват този път. Налице са всички начала, които превърнаха Rhapsody в институция: многопластова композиция, съчетаваща фолк, барок и неокласика; главозамайващо със своята техника изпълнение и – може би най-важното – необятно въображение и разтърсваща емоция. Всичко това може да прилича на предварително зададена формула, но в четвъртия опус на шесторката от Римини няма нищо схематично. Напротив, те изненадват с още по-разнообразна и динамична музика, а в стилово отношение най-сетне излизат изпод сянката на именитите си наставници.

На пръв поглед италианците поднасят поредната доза приказки за пораснали, но го правят с отдадеността на състав, който искрено обича и вярва в изкуството си. Новата им фентъзи сага в подобаващо трагична постановка нищи вечните теми за благородството, завистта, отговорността, предателството и силата на характера, а идеологът на бандата Daniele Mazza е написал своя най-картинен и емоционален опус до момента. Може би затова “Origine” не е албум, който можеш да оцениш по достойнство, слушайки го като фон за рутинните си занимания. Всеки звук в него е изживян от музикантите и формира един детайлен пейзаж, чието обаяние само нараства с времето.

Пищните аранжименти създават още по-саундтраково внушение от всякога – от бесния пауър метъл на “Impious Dystopia” и безгрижните мелодии на “Fantasy’s Wings” през изящната симфонична балада “Light” до грабващата ритмика на “Oscurità” и грандиозната закриваща сюита “The Great Divide”. Над безспирния ураган от хорове, оркестрации, ритмови преходи и виртуозни сола отново се издига величественият глас на Sara Squadrani, способен да те разплаче със същата лекота, с която те надъхва за следващото епично сражение. Макар отначало да изглежда стряскащо за неподготвения слушател, съчетанието на тези елементи е интелигентно, хомогенно и в крайна сметка напълно обсебващо.

Ако посмееш да отправиш взор отвъд баналната рационалност на ежедневието, понякога можеш да уловиш отблясъка на истинска магия, от която дори не си подозирал, че се нуждаеш. Защото фантазията може да е нещо повече от бягство от реалността – вдъхновение и сила, които да озаряват пътя ти напред. Ancient Bards предлагат това, и много повече.