Здравей, Steve, благодаря ти за отделеното време.
За мен е удоволствие.
Плъзнаха слухове из Интернет пространството, които гласят, че се задава втори албум на бившия проект на Chuck Schuldiner - Control Denied. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за този реюниън? Кой ще замести Chuck? Кога записът ще види бял свят?
Вярвам, че албумът най-накрая ще бъде завършен тази година, благодарение на усърдието и отдадеността на Beth - сестрата на Chuck. Тя успя да изчисти пречката с легализирането на албума, която ни попречи да го завършим. Бяхме говорили преди време, че трябва да се съберем и да научим песните наново и да върнем духа на музиката, която беше предвидена да се слуша преди десет години. Chuck няма да бъде заместен, неговите китари вече са записани, също както и барабаните на Richard. Останаха само моите бас партитури, китарата на Shannon и вокалите на Tim, и да миксираме всичко. Chuck ще присъства в албума напълно – така, както го правеше, когато беше сред нас. Колкото до издаването на диска – трудно е да се определи, тъй като все още нямаме време да продължим записите му.
Свирил си в групи като Death по покана на Chuck и си оставил отпечатък върху едни от най-добрите дет метъл албуми въобще – “Human” и “Individual Thought Patterns”. Можеш ли да ми кажеш какъв беше Chuck като музикант и като личност?
Възможно ли е да се обясни какъв е един човек с няколко изречения? Chuck беше иноватор, той не беше най-големият техничар, но идеите му бяха толкова добри, че все още вдъхновяват и биват свирени от много хора. Той определено имаше истинско виждане - как да събере музиканти, повлияни от различни музикални течения и знаеше как да направи нещо от самото му начало, започнало като идея, което впоследствие да се слуша и харесва от хората. Той ме накара да търся повече креативност и затова аз придобих познаваемост в музикалното царство. Като човек, той беше мой добър приятел още откакто се срещнахме, когато и двамата бяхме на 18, и останахме приятели до самия край – като последни членове на Control Denied.
Ще трябва да отговоря по-обширно, затова ще изброя всички от тях, комбинирано. Някои групи позволяват повече креативност, като Vintersorg и Quo Vadis, например, докато други са наистина структурирани и линейни, като Iced Earth и Testament. Но тези и всички останали бяха един невероятен урок в израстването ми като сесиен басист. В Sadus например аз не обичам да се занимавам само с писането на бас партии, но също и с композирането на много песни - в някакъв смисъл, аз пиша двойно. Навремето имах Dark Hall, джаз/фюжън проект, който предлагаше тотално различен начин да създавам бас партии в сравнение с повечето метъл групи. Някои групи изискват басът да бъде извън ритъм секцията и китарите, а други изискват съвсем основен начин на композиране. Всички тези стилове изсикват умението да се вместваш в тях като хамелеон, и това беше по-важно като мое качество, отколкото да притежавам невероятна солова техника.
Коя е най-важната стъпка / момент в твоята кариера?
Да си почина, когато започна да се чувствам завладян от “другата” работа. Когато грозната страна на музикалния бизнес и драмата между личностите застане начело и това прекрати вдъхновението ти за свирене, тогава е време да се отдръпнеш и да изградиш глада да твориш отново. С освежено чувство за мотивация просто взимам китарата си и обикновено преодолявам тези глупости, които ме карат да я оставя. Когато изискването и режимът станат прекалено напрегнати и музикантите в дадена група започнат да стават твърде себични, това строи негодувание и съжаление, никога не е добре... Все още трябва да живея с тези моменти, независимо дали са в случай на лоша сесия или концерт, носещи този негативизъм. Това е като всяко нещо, с което човек се сблъсква в живота – живей и се учи... а най-важните моменти в кариерата ми са да се оттегля, когато не е време и да се върна, когато се чувствам готов.
Добре, нека поговрим и за твоята титулярна банда – Sadus. Изминаха четири години от смазващия “Out For Blood”. Кога ще имаме възможността да чуем нещо ново?
Това се превърна в най-често задаваният въпрос за тази банда. Първите ни три албума излязоха с интервал от две години между всеки един, но от тогава имаме периоди от пет, девет и вече четири години без издаван запис. Нямам точен отговор на това; научих, че това е нещо, което не може да бъде насилвано. Бих искал бандата да е много по-активна, но аз съм само една трета от нея и независимо колко усърдно работя, няма да се справя сам. Мислех си, че прогресивният ни метод на писане би ни извел до нещо дори по-велико от това, което сме правили, но може би през 2020 най-накрая ще можем да чуем и да решим дали тогава сме все още смазващи.
Ти си един от най-талантливите басисти на всички времена – притежаваш невероятна техника и умения и имаш възможността да създаваш изключителни бас партии. Какво те накара да грабнеш бас китарата? Както те увлече в нея?
Винаги съм oбитавал ниския тон в музиката – честотата, с която се идентифицирам. Това е звукът на една група, на който мога да разчитам най-добре. Оценявам масовия комплимент, също. Винаги е приятно, когато някой забележи нещо, върху което си работил, внасял много мисли и чувства. Басът е най-недооцененият инструмент в метъла, но аз вярвам, че има много музиканти, които най-накрая започват да се отдръпват от бекграунда и правят баса актуален отново.
Кои са най-силните ти вдъхновения в музикален аспект?
Просто някой или нещо, което се опитва да бъде различно, да бъде себе си. Музикални стилове, музиканти или всичко, което е добро, не само защото някой друг е казал така. Моите уши ми казват кога едно нещо ме забавлява, защото е извънстереотипно; нещо, което не е стандартно и което оценявам, заради честността на създателите и изпълнителите му. Подкрепям тези, които се опитват да намерят нещо различно и уникално, нещо извън нормата, и се опитват да го създадат и вдъхновят по същият начин.
Какво е мнението ти за съвременна екстремната метъл сцена? Възможно ли е да бъде сравнена с тази от 90те?
Не (Steve е категоричен), основно защото сега тя включва огромен брой банди, които свирят този стил. Също така, голяма разлика е, че през 90-те сцената замръкваше и търсеше място да съществува. Сега тя е по-силна и широко разпространена навсякъде. Не мисля, че звукът се е променил така драстично, има доста реставрации, един вид рециклиране на звуци и стилове. Но винаги съществува един малък, красив, скъпоценен камък, който да бъде намерен, заровен сред всичките тези скучни лайна, които, изглежда, доминират сцената.
Какви са бъдещите ти планове в музиката?
Понякога има работа, понякога прелива, а понякога няма никаква. Моите планове винаги са били да бъда зает, да се занимавам с нещо, но да съм сигурен, че го правя с някаква цел. И основната ми цел е да вярвам в дадена група, с която да се забавлявам, и да й се наслаждавам след това. В момента работя по няколко проекта, с които да съм достатъчно зает за тази година, но нищо супер голямо, по-скоро много от същото, с което се занимавах и преди – приятни, интересни и приключенски проекти, които да ме поддържат заинтригуван, но да се слушат само от тези, които напълно разбират стила и това, което свиря. Не съм в търсене за голяма надница, по-скоро се интересувам моята креативност да експлодира, може би за мои собствени цели, но изглежда тя е нещото, заради което съм наеман през всичките тези години.
Последни думи, Steve! Има ли някакъв шанс българските фенове да видят Sadus на концерт в България?
България е наистина много далеч от Калифорния... А наистина нямаме никакви оферти да дойдем при вас. Бихме свирили при вас като част от мащабно турне, за да си струва пътуването. А истината е, че никога не сме имали възможността да свирим в България. С удоволствие бих, защото имах една страхотна възможност да свиря там. Беше в Каварна, град до морето, и се получи наистина яко шоу! Но кой знае какво ще ни поднесе бъдещето, планирането на Sadus е като да се притесняваш за заметресение - просто никога не знаеш кога ще се случи!
Благодаря за интервюто, благодаря и на нашите български фенове за подкрепата през годините. Надявам се някой ден да се срещнем.
