Children of Bodom е безспорно една от най-популярните метъл групи на ХХI век. Съчетанието между мелодичен дет метъл и траш със симфонични елементи спечели на финландците хиляди фенове по целия свят. Разбира се, както всяка известна и успяла банда, Children of Bodom имат доста свои критици, които напълно аргументирано упрекват скандинавския квинтет, най-вече на база вокалните изпълнения на съоснователя и лице на състава – Alexi Laiho.

Новият им албум, “Hexed”, разполага с много достойнства и би бил един от фаворитите за челните места в годишната класация на Metal World след около 10 месеца. Агресивни рифове, китарно-синтезаторни дуели, тежки вокали и изключително бързи барабани – това е печелившата формула за успешен запис на Children of Bodom.

Противно на общоприетите журналистически принципи, ще започна музикалния си анализ със слабите страни на Hexed. Причината за това е, че те не са толкова много, а и за всеки читател е по-приятно хубавото да се остави за накрая.

Единствените две парчета, които трудно хващат ухото, са съседите в траклиста “Say Never Look Back” (9) и “Soon Departed” (10). Първата композиция е доста хаотична, дори за група като Children of Bodom, която се слави с нестандартните си прогресии. За “Soon Departed” можем да отбележим, че не се вписва в общото темпо на албума и звучи мудно на фона на останалите произведения.

Претенденти за бъдещи хитове са откриващата “This Road”, заглавната “Hexed”, както и “Glass Houses”, “Kick in the Spleen”, “Relapse” и “Under Grass and Clover”. Силно впечатление прави и закриващата “Knuckleduster”. Всички тези парчета се открояват с много енергия, сложни китарни рифове и запомнящи се припеви, което е може би най-важният фактор за успех на една песен.

Много фенове на Children of Bodom биха сравнили тази тава с легендарните “Hatebreeder” и “Follow the Reaper”, но нека не забравяме, че от времето на тези записи минаха вече две десетилетия, а в музикално отношение този период от време е твърде голям.