Истинска рядкост са феномени като Jari Maenpaa, чиито въображение и творческа енергия са без аналог в модерния музикален свят. Още в дебютния “Wintersun” той надскочи с няколко дължини постиженията на фолк метъл законодателите от Ensiferum и създаде абсолютно уникален, омагьосващ звук. На 12 октомври Jari ни помете с първата част на дългоочаквания нов опус на соловия си проект и едва ли някой се нуждае от убеждаване, че “Time I” си заслужава всяка секунда от осемте години чакане.

Здравей, Jari, и поздравления за завършването на “Time I”! Благодаря ти за невероятната музика - за мен е чест да разговарям с теб!

Не, човече, за мен е чест да говоря с теб. Много ти благодаря!

Вече беше постигнал удивителна комбинация между мелодет, пауър метъл, фолк и дори блек метъл в дебютния си албум, но сега чуваме още по-разнообразни елементи – традиционни японски мотиви, много оркестрации, хорове и т.н. Какви бяха вдъхновенията ти за създаването на “Time”? 

Винаги съм обичал да изследвам различни музикални стилове, не желая да се повтарям. Специално за “Time” бях вдъхновен от филми като “Тигър и дракон”, “Мемоарите на една гейша” и др. Същевременно софтуерните компании започнаха да издават пакети с ориенталски инструментални звуци и реших, че моментът е подходящ да развия тези свои влияния, които носех отдавна. Още когато бях хлапе, имах една игра за Commodore 64 – “Last Ninja”. И до днес си слушам 8-битовия й саундтрак, който звучи страхотно! Винаги съм включвал и влияния от свои любими групи като Emperor, At The Gates и Dark Tranquillity, но в “Time” голяма част от мелодиите се появиха буквално от нищото – чак се изненадах от себе си, хаха!

Симфоничните партии звучат изключително богато и епично, което е особено впечатляващо на фона на факта, че си ги създал изцяло със софтуер и клавири…

Всъщност това беше най-голямото предизвикателство при изготвянето на новите албуми. Обикновено за създаването на толкова масивни оркестрации е необходим истински оркестър или най-малкото студио от холивудски клас с компютърна ферма от поне десет машини. Аз разполагах само с един компютър, което направи процеса много тежък и времеемък. Беше доста стресиращо, но се справих някак. Доволен съм, защото повечето семпли са запис на истински инструменти. Разбира се, един семпъл невинаги може да пресъздаде най-дребните особености и детайли от звука на даден инструмент, но когато всичко е смесено с тежките китари и барабани, слушателят така или иначе не би могъл да ги различи.

“Wintersun” беше композиран и записан изцяло от теб, но сега разполагаш с пълнокръвна група. Какъв беше приносът на останалите в реализирането на новия албум?

Музиката и текстовете все още са изцяло мое дело, но в началните етапи, когато нахвърлях основната структура на песните, работих доста тясно с Kai върху аранжиментите на барабаните. Kai е много музикален тип и внася доста идеи. Благодарение на него успях да подобря много от новите аранжименти. Jukka измисли чудесни бас партии за албума, а с Teemu си разделихме мелодичните и акустичните китари. Той помогна и с продуцирането на част от записите.

Текстовете отново са много въздействащи – от една страна са емоционални и дори романтични, но същевременно звучат много дълбоко и проникновено. Как се роди концепцията на “Time”?

Благодаря ти, че си се постарал да вникнеш. Текстовете в “Time” са може би малко по-прости в сравнение с първия албум, но наистина са много по-емоционални и дълбоки. В тях са вложени много от личните ми преживявания, но общата тема е времето. Напредването му ни оформя като хора, но отминавайки, то ни отнема много емоции и спомени. И в двата албума има едно тъжно чувство - както на текстово, така и на музикално ниво. Разбира се, парчетата имат своя индивидуалност и са доста различни едно спрямо друго, особено в “Time II”.

Струва ми се, че това е продължение на темите, които разглеждаше в парчета като “Battle Against Time” и “Death and the Healing”.

Така е. Още в дебюта тази идея се беше зародила в мен и забелязах, че когато започнах да пиша нови текстове след издаването му, темата сама се появяваше отново и отново. Затова реших да се съсредоточа върху нея и да я извадя от системата си, така да се каже.

Композициите в “Time I” са много сложни – всяка от тях съдържа идеи за поне три цели песни. По естествен път ли се стигна до това или имаше за цел да надминеш първия си албум откъм богатство и съдържание?

От самото начало бях решил албумът да бъде огромен и многопластов, с много ефекти, синтезатори, оркестрации и какво ли не. Още в дебюта исках да постигна нещо подобно, но тогава просто не разполагах с ресурсите за това. И този път не разполагах с тях, но не исках да се предавам. Всъщност в основата си песните са дори по-прости от тези в “Wintersun”, но изобилието от оркестрации, вокални и китарни хармонии правят “Time” толкова сложен.

Няма ли да е невъзможно да се пресъздаде на живо това разнообразие?      

Вече направихме няколко репетиции и смятам, че нещата се получават добре. За оркестрациите и клавирите ще използваме синкбек, с което вече имаме опит. Подобрихме и лайв оборудването си – ползваме нови усилватели, така че вече няма да се случва хората от лявата страна на сцената да не чуват солото ми, например. Ритъм китарите ще са стерео, а мелодичните ще бъдат в центъра. Нивата на звука и ефектите ще бъдат управлявани от компютър, така че да не се налага да натискаме никакви педали. Освен това Jukka и Teemu вече изпълняват бек вокали на живо, което добавя нов аспект към лайв шоуто ни. Парчетата си остават предизвикателство, защото са толкова дълги и искат голяма прецизност и издръжливост. Седенето пред компютъра в продължение на шест месеца едва ли ми е помогнало много, така че мисля да се запиша във фитнеса, хаха!

Музиката в “Time I” звучи като саундтрак към някой величествен филм. Ако наистина съществуваше такава лента, как щеше да изглежда и каква би била историята?

Интересен въпрос! (замисля се) Мисля, че визуално ще залага на азиатски пейзажи, нещо подобно на филмите, които споменах. Фабулата ще е за човек, търсещ своята посока в живота и смисъла на съществуването си. Ще видим цялата му история – от раждането до смъртта, наред с всички специални моменти и всичко, което му е причинило тъга.

Сега остава само Nuclear Blast да предоставят бюджет! Като стана дума за лейбъла, тяхна ли беше идеята да се раздели албума на две части?

Да, първоначално дойде от тях. Исках да издам само един албум, но това щеше отнеме още около година. Затова всички заедно решихме, че ще е по-добре да извадим някакъв материал по-скоро и да започнем отново да свирим на живо. Докато смесвах “Time I” осъзнах, че за мен щеше да е напълно невъзможно да завърша толкова сложен материал с продължителност над 80 минути в рамките на една сесия. Смесването само на първата част беше пълна лудост, дори развих проблеми с лявото си ухо, което спря да долавя ниските честоти.

Защо реши сам да смесваш записите, след като почти всички групи ползват услугите на някое студио? Целеше пълен контрол върху крайния резултат ли?

В един момент осъзнах, че никой друг не би могъл да направи микс, в който всеки инструмент да звучи точно по начина, който си представях. Дори най-добрите студия във Финландия нямат компютърния ресурс, с който разполагам в момента, но при все това неведнъж успявах да поставя компютъра си на колене при извличането на крайните миксове. Понякога трябваше да отварям балконската врата и да вкарвам студен въздух, за да не прегрее машината! Свърших всичко в дома си, който не е идеалната среда за смесване на музика. Разбира се, направих някои акустични подобрения на стаята си и купих професионални говорители, но все пак беше предизвикателство.

А кога можем да очакваме “Time II”?

Не мога да дам съвсем точна прогноза, всичко зависи от продължителността на турнето ни – все още изготвяме плана за него. Надявам се да го издадем в края на 2013 година.

Нека да поговорим за визуалното оформление на “Time I”. Спомням си, че миналата година в мрежата се появи една обложка с японско черешово дърво, но явно е отпаднала като вариант.

Тази обложка бе нарисувана от Anthony Clarkson още по времето, когато албумът не беше разделен на две. Тя представя първоначалната ми визия, но в нея липсваха доста неща и не бях 100% доволен. Съжалявам, че изтече в Интернет. Когато решихме да разделим албума на две части, всички планове се промениха… Тогава случайно попаднах на един човек на име Cameron Gray, чието изкуство ме изуми. Лейбълът ни също беше много впечатлен и го наехме за “Time”.

Дебютният ти албум отпреди осем години бързо се превърна в една от класиките на съвременната метъл сцена и ти спечели куп фенове. Как го оценяваш днес? Би ли променил нещо по него?

Може би, ако имах по-голям бюджет и повече ресурси на разположение… Мисля, че песните в него са много силни, харесва ми да ги свиря на живо, но ми се ще албумът да имаше по-добра продукция. Понякога трябва да действаш с това, с което разполагаш. Дебютът е продукт на своето време; след него си поставих за цел да надмина постигнатото и да правя все по-добри албуми.

Колко време отделяш за композиране на музика днес спрямо времето за упражняване на китарна техника?

Почти цялото ми време е посветено на писането на нова музика. Когато бях по-млад, се упражнявах с китарата по цял ден и научих доста техники, но вече не свиря толкова много. Предпочитам да се възприемам повече като композитор и продуцент, дори и като вокалист. Вече имам стотици нови мелодии, които само чакат да бъдат записани!

А кои са любимите ти китаристи?

Основните ми влияния са от Steve Vai и Yngwie Malmsteen. След това идват Marty Friedman, Paul Gilbert, Vinnie Moore… Също и James Hetfield, що се отнася до ритъм китарата.

Какви са отношенията ти с момчетата от Ensiferum? Доколкото си спомням, с тях се разделихте не съвсем приятелски…

Днес се разбираме много добре. Никога не сме си имали зъб или нещо подобно. Всъщност Markus и Sami участваха в записите на “Time I” с вокални включвания. Във финалния етап на смесването реших, че последният припев на “Sons of Winter and Stars” се нуждае от нещо допълнително, като един голям мъжествен хор. Поканих доста приятели от Ensiferum, Turisas, Tyr и Kiuas.

Слушал ли си последните им неща и какво мислиш за тях?

Да, чух последните два албума. Намерили са един нов стил, който ми харесва. Особено първото парче от новия им запис страшно ми допадна! Стремят се да са оригинални, а и имат много добра продукция на албумите си.

Честно казано, за мен “Iron” си остава най-добрият албум на Ensiferum.

Наистина? Радвам се да го чуя, хаха! За мен вероятно най-добър ще си остане първият ни албум.