Изправени пред избора да влеят поредна доза предсказуем метъл във вените ни или да направят завой в кариерата си, викинг доайените започват колкото наложително, толкова и трудоемко начинание. За състав, утъпкващ коловозите на шведския мелодичен дет от 20 години, обличането на нордическия епос в звуци е детска игра. Но имайки предвид монолитното наследство на Amon Amarth, промяната е почти непосилна.            

Заставайки твърдо зад решението да освежи музиката си, квинтетът “къса” с продуцента Jens Bogren в полза на британеца Andy Sneap (Kreator, Megadeth, Nevermore и кой ли още не) и променя облика си, извършвайки подвиг, съизмерим с геройствата, възпети в “Deceiver of the Gods”. Албумът бележи края на една ера и приключва сагата за Локи, започнала в “With Oden on Our Side”, докато берсеркерите на Johan Hegg щурмуват с гръмки рифове, тътен и крясъци, въвеждащи духа на бойното поле в комфорта на домашната обстановка. Елементи на хеви метъл (“Warriors of the North”), старошколски Amon Amarth заемки (“Blood Eagle”) и струнни издевателства (“As Loke Falls”, “Coming of the Tide”) прекъсват връзката на деветия опус с цикличността на предшествениците му и го нареждат до звездните издания в дискографията на групата.                                                                              

Като майстори на тежката музика, шведите притежават особена сетивност и идея за това как трябва да звучи тя. Amon Amarth защитават престола си така, както и го извоюваха - с кръв, пот и корав метъл, изсвирен достатъчно емоционално, за да ни припомни кои са истинските синове на Один. Не, не гледайте към Manowar.